1 юни 2023 г.
Отново е Първи юни и отново към небето на България ще се издигнат хиляди цветни балони, символизиращи щастливото детство на българските деца. Песни и танци ще огласят сцени и площади, поздравленията ще бъдат стотици и в тях ще се пожелават на децата всички прекрасни неща – развитие, подкрепа, възможности, права, качествено образование, достъпно здравеопазване, детски политики с приоритети, ресурси за подкрепа на семейството, интегрираност на мерките и сферите, спортни площадки, безопасна обществена среда и много усмивки! Но това трябва да е само част от празника! Днес е по-важно като институции и общество да потвърдим нашето задължение да подпомагаме, защитаваме и да гарантираме спазването на правата на всяко дете.
Затова днес, в качеството ми на национален омбудсман и независим орган за защита на правата на децата бих искала да насоча вниманието върху проблемите и бариерите, пред които са изправени детските политики, децата и семействата. Именно днес е още по-важно да обърнем внимание на уязвимите групи деца - на децата в бедност, на децата с увреждания, на децата от маргинализираните общности, на децата бежанци и на децата, чиито родители работят и живеят дългосрочно в чужбина.
Така, както нашите предшественици от Съюза за закрила на децата в България повеждат шествие в деня на детето по софийските улици през 1928 година. Води го министър-председателят Андрей Ляпчев, заедно със софийския митрополит Стефан, депутати, кметове и общественици, но не за тържества и веселие. Призивът на участниците е да не се забравят бедните деца, децата, пострадали от земетресението. Призивите, отправени към гражданството, са „да бъде изпълнен общественият дълг към децата и да се покаже колко малко е направено за децата на България“. За първи път в България общественици и политици се обединяват, за да търсят отговори на въпросите: Колко и какво се знае за децата? Колко от тях гладуват? Колко са принудени да работят? Как се развиват децата? Кой се грижи за изоставените деца и децата сираци от войните? Детска смъртност, болести, недохранване – проблеми, които не успяват да се свържат с действени обществени усилия, а държавната грижа за децата остава извънредно ограничена. Съюзът за закрила на децата се опитва да спечели общественото внимание за едно цялостно ново отношение към децата в България като дълг на всички възрастни и отговорност към бъдещето на една държава.
И днес като общество сме изправени пред решаването на сходни проблеми - демографските данни са стряскащи, а детското население под 14-годишна възраст е намаляло с над 40%; рискът от бедност и социално изключване при децата е над 33%. В тази ситуация децата в България могат да постигнат едва 61% от своите възможности, по данни на СЗО. Това означава, че в България са необходими всеобхватни политики, които да осигурят пълноценно развитието на всяко българско дете.
Въпреки постигнатия напредък на държавата в някои от областите на правата на децата, той остава частичен, като трябва да се отбележи, че все още твърде малко от препоръките от Заключителните бележки на Комитета по правата на детето към България от 2016 г. и 2018 г. са изпълнени на задоволително ниво. Тази ситуация показва, че има редица проблеми и предизвикателства, които могат да се очертаят по отношение на състоянието на детските политики в страната.
Остават тревожни нивата на дискриминация и насилие срещу децата, на злоупотреба, продължаваща сегрегация на ромски деца, намаляване на образователните умения на децата след пандемията и липса на компенсиращи и смекчаващи мерки за нейните неблагоприятни последици. Феноменът детска и поколенческа бедност, която води до социално изключване; както и деца, които нямат легално представителство, поради това че родителите им живеят и работят дългосрочно извън страната.
И днес, както и преди столетие, все още липсва политика за подобряване на процеса на събиране на данни, като особен проблем има с дезагрегираните данни, по-специално данни за деца с увреждания, деца, живеещи в маргинализирана среда и ситуация, както и за ромски деца. Наблюдават се съществени проблеми при събирането на данни, отнасящи се до детското благосъстояние и закрилата на детето. Има редица примери за разминаване на данните по отношение на броя на децата, жертви на най-тежкото престъпление – умишлено убийство, където данните на ангажираните институции се разминават до 10 пъти, както и случаите на деца, жертви на насилие, броят на непридружените деца бежанци, и т.н.
Липсата на споделени и адекватни данни възпрепятства формулирането и извършването на пълноценен мониторинг на политики и програми за прилагане на детските права. Създаването, прилагането и оценката на политики рядко се основава на надеждни количествени данни, като повечето стратегически документи препращат към официалната статистика, събирана от Националния статистически институт или Евростат. В повечето случаи липсва пряка връзка между цитираните в един или друг документ данни и мерките и очакваните резултати, заложени в него. В повечето национални документи липсват адекватни набори от индикатори за мониторинг и оценка на изпълнението, които да покажат наличието или липса на напредък на определени политики, както и оценка на риска от бедност при децата, социално изключване, нарушаване на основните им права.
Днес повече от всякога ни е необходима заедност и споделеност, които да изведат ясна визия за реформи, както и цялостен подход, на първо място за подкрепа на детето в семейната му среда. Тревожни са данните, че делът на децата в обществена грижа все още е твърде висок спрямо общото детско население на страната.
Все още липсват доказателства, че процесът на бюджетиране, отнасящ се до детските политики, отчита обема и ефективността на публичните разходи като инвестиции в децата. Ключови процеси като приемната грижа и подкрепата на капацитета на професионалистите, работещи в системата за закрила остават финансирани от европейски програми. Разработеният от Националната мрежа за детето инструмент за оценка на финансовите инвестиции в децата не се използва.
Гръбнакът на Закона за закрила на детето е системата за закрила, но за съжаление тя също се намира в трудна ситуация. Необходими са спешни действия за промяна, за да не остане системата толкова неефективна и претоварена в своята работа. Да се утвърдят адекватни професионални стандарти за социална работа, да се гарантират целенасочени и системни инвестиции за заетите в социалната сфера, защото само така може да се постигне професионалната подкрепа на уязвими и травмирани деца и закрила на правата на децата в България; реално да се подобрят условията на труд и на заплащането на социалните работници; да се планират и изпълняват конкретни мерки, които ще доведат до утвърждаване на важната роля на системата за закрила и на социалната работа, в която гражданите да инвестират своето доверие.
Въпреки частичните опити за реформа в областта на детското правосъдие и начертаните посоки за действие, на практика липсват конкретни и реални действия по изпълнение на този ангажимент на държавата. Наблюдава се институционална съпротива и значителното забавяне за финализиране на реформата в системата на детското правосъдие, което влияе негативно върху ситуацията на децата в конфликт със закона и върху децата, които имат контакт със съдебната система. Въведени са частични гаранции за щадящ процес за непълнолетните в наказателноправната система, но те липсват в системата на морално остарелият Закон за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, който все още наказателно третира децата под минималната възраст за това, както и ги наказва за нарушения, за които възрастните не носят отговорност. Националната система за закрила на детето не работи с децата в конфликт със закона и не ги третира като деца в риск.
Призовавам за спешни действия, които практически да реализират реформата в областта на детското правосъдие. Спешно е приемането на нов специален закон в тази област, отговарящ на международните стандарти, с който да се въведат принципите на възстановителното правосъдие, стандарти за защита срещу произволно задържане, да се осигури справедлив процес, достъпна и качествена правна помощ, включително адекватно правното представителство на деца в конфликт със закона.
Всеки ден към мен се обръщат родители и граждани, че правата и интересите на децата с увреждания не се осигуряват по най-добрия възможен начин. Наблюдава се задоволителен, но недостатъчен напредък по изпълнението на ангажиментите на държавата по отношение на правата на децата с увреждания. Предприетите действия от страна на държавата все още нямат необходимия цялостен ефект върху тази група деца, а техните проблеми са много - ограничен достъп до включващо образование, до качествено здравеопазване, често са обект на дискриминация и неравнопоставеност, липсват услуги за ранна интервенция при бебета и малки деца с трудности в развитието, децата се сблъскват с недостъпна архитектурна и физическа среда. Не са достатъчни услугите на местно ниво за децата с увреждания. Увеличени са някои финансови плащания за подкрепа на семействата на деца с увреждания, но е важно да се въведе цялостен и ефективен подход, комбиниращ поредица от целенасочени мерки за промяна на живота на децата с увреждания и защита на тяхното достойнство.
Бих искала да продължа с проблемите и предизвикателствата пред децата, правата им и техните семейства, но голяма част от тях са отразени в Годишния доклад за дейността на омбудсмана през 2022 г., заедно с констатациите и препоръките.
И днес на този ден, в който честваме детето и поемаме най-важните си обещания към него, бих искала да вярвам, че всички ние като общество и институции сме достатъчно мотивирани, за да работим по всеки един проблем, да имаме визия за промените, къде искаме да отидем като общество. Какво искаме да постигнем за децата си? Ние, възрастните трябва да намерим работещи решения за подкрепа на децата и да ги подредим в един смислен пъзел на детските политики, който да гарантира реална и измерима промяна в живота на едно дете. Само така можем да сме сигурни, че поставяме на първо място децата и техните интереси!
Днес, но и не само днес, е важно всеки от нас да погледне в очите на едно дете и там да види бъдещето! За това бъдеще, за което трябва да се грижим и да работим всекидневно! Да осъзнаем, че защитата на правата на децата изискват не само политическа воля и декларации, но и мобилизация на всички обществени ресурси, грижа и отговорност!
Честит първи юни, деца на България!