По време на едночасовия разговор двамата се обединиха около необходимостта от допълнителни законодателни мерки за защита на трудовите и социалните права на работещите, както и на равнопоставеност на гражданите спрямо частните съдебни изпълнители, банките и монополите в граждански процес.
Министър-председателят Бойко Борисов увери омбудсмана Мая Манолова, че ще ангажира изцяло парламентарната група на ПП ГЕРБ в процеса на приемане на внесените от нея законопроекти, ще настоява те да бъдат разглеждани приоритетно от народните представители и да бъдат окончателно приети до края на м. септември т. г.
Мая Манолова оцени като адекватна и навременна предприетата от него и от правителството реформа за цялостна промяна на отношението на администрацията към гражданите и бизнеса. Тя изрази готовност да подпомага, според правомощията на институцията на омбудсмана, този процес, за да се прекрати унижението, на което биват подлагани гражданите, когато търсят административни услуги.
По-късно в Народното събрание омбудсманът Мая Манолова и председателят на Комисията по правни въпроси Данаил Кирилов дадоха съвместен брифинг и препотвърдиха поетия от премиера Бойко Борисов ангажимент за промените в Гражданския процесуален кодекс, свързани с ЧСИ, както и в пакета от закони срещу „модерното робство“.
Повод за изказването на Манолова бе приемането на доклада на Временната комисия за проучване на случаите с неизплатени заплати. Комисията бе създадена след внасяне на законодателни предложения срещу т.нар. „модерно робство“ от обществения защитник Манолова и президента на КНСБ Пламен Димитров при старта на 44-ото Народно събрание. В общия законопроект, с който комисията излиза, са приети част от предложенията, като например, че фирма няма право да участва в обществени поръчки, ако не се е разплатила със служителите си, както и разширяване на правомощията на Главна инспекция по труда и създаването на бърза писта работниците да се снабдяват с изпълнителен лист срещу некоректните работодатели.
В проекта обаче липсват две от най-важните промени, лансирани от омбудсмана. Става въпрос за предложението на Манолова за забрана на работодатели да прехвърлят фирми на клошари, без да са изплатили трудовите възнаграждения на своите работници, както и за начина, по който ще функционира Фонда за гарантиране на вземанията на работници при несъстоятелност на техния работодател. Депутатите увеличиха срокът, в който работниците могат да подадат заявление пред фонда от три месеца на шест, но Манолова бе категорична, че той трябва да е минимум една година, за да сработи текстът.
„На практика, тези изключително важни предложения, останаха извън съгласието на парламентарните групи за законодателни промени. А междувременно, нито един от отворените случаи за неизплатени заплати не беше решен – нито в мината в „Оброчище“, нито в Дупница, нито в Русе, нито във Варна, Видин, Ветрен, София и т.н. И това ще продължи, ако не бъдат внесени, освен предложенията в общия законопроект и допълнителните предложения, които са останали извън вниманието на депутатите“, подчерта Мая Манолова.
По думите й, до момента са изгубени повече от два месеца, т.е. цяла парламентарна сесия, в обсъждане на една тема, която е широко известна на всички български граждани.
„Разпиляването на парламентарно време за парламентарни комисии, за дълго обсъждане на очевидни законодателни промени е престъпно за българските граждани. Те очакват депутатите да застанат на тяхна страна и се радвам, че това постепенно се случва“, заяви Манолова и благодари на премиера Бойко Борисов, на председателя на Комисията по правни въпроси Данаил Кирилов, както и на парламентарните групи, които са се ангажирали с тези проблеми.
„Доказали сме, че работим в добро взаимодействие с институцията на омбудсмана“, каза на свои ред и Данаил Кирилов и също увери, че волята на премиера ще бъде изпълнена.