Наближава най-светлия християнски празник – Великият ден на възкресението на Христос. Този, който дойде на земята, за да спаси човечеството чрез любовта между хората, бе оклеветен, осъден и умъртвен от омразата и нетърпимостта на същите тези хора.

На Великден Той възкръсва, за да се докаже, че добротата, обичта и всеопрощението са по-силни от смъртта.

Но това доказателство сякаш не ни е достатъчно и Христовият урок, урокът на Спасителя остава все още ненаучен от нас – човеците. И спасението изглежда, че се отлага.

Личното ми впечатление е, че за всеопрощението и любовта между човеците ние се сещаме, уви, само в дните по Заговезни и Великден и веднага след това заживяваме отново с предишната ненавист и лоши чувства.

Така е, защото и днес инстинктивният стремеж на човека към надмощие се проявява даже в чукането на великденските яйца: Очите на всеки, който се оказва с най-здравото яйце, издават превъзходство, самото яйце се нарича “борец”, познат е изразът “моят борец е най-силен” и т.н.

Очевидно е, че много трудно ще се установява така необходимият дух на разбирателство и на разумен компромис в обществото, щом яйцата на всеки от нас (включително великденските) са изпълнени с енергия и болезнена амбиция за стълкновение и победа над другия.

Честито Възкресение Христово и дано Бог да ни прости!