Имам една тъжна гордост, че именно аз преди много години въведох в българския политически  фолклор понятието за политическото номадство.  С целия укор и възмущение  от нехайното и безскрупулно прекрачване и изоставяне на границите на партийния устав и на веруюто на партията, в която един депутат се е клел и чрез която е станал народен представител.

    Дословно бях  казал и писал, че скитничеството от една парламентарна група в друга не е конституционно забранено, но е морално уязвимо. Днешните политически номади за разлика от древните,  изглежда, че нямат постоянна религия и често се покръстват.

    Има теория, според която преминаването на един депутат от една след това във втора или трета парламентарна група се оправдава със свободата на съвестта. Но преди да се говори за свободата трябва да се отговори на по-големия въпрос – дали в този случай съвестта съществува!

    По-високо от текста на писаната норма в досегашния правилник  на Народното събрание стои силата на моралния императив. А в Конституцията от 1991г. няма правило във връзка с парламентарното номадство, защото Конституцията е основен закон, а не е сборник с цялото законодателство и не е готварска книга, в която да има всякакви рецепти, включително за домашна кухня.

    Добре е сега да се забрани политическия туризъм между столовете и стаите на парламентарните групи!

    Навремето още първата, Търновската конституция предвиждаше за дейността на Народното събрание да се създадат правила за приличие.

    Одобрявам идеята да се прекрати парламентарното скитничество, което най-малкото е неприлично.  И за това е недопустимо!

    Гиньо Ганев

    (в.”Труд”, 18 юли 2009 г.)