Омбудсманът Мая Манолова към депутатите за трети път: Вдигнете мораториума над новите клинични пътеки, обричате болниците на гибел

Омбудсманът Мая Манолова изпрати за трети път остро становище до председателя на 44-ото Народно събрание Цвета Караянчева и до народните представители, в което настоява да отпаднат текстове в проектозакона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2018 г., с които на практика се въвежда мораториум върху сключването на договори о

виж повече >

Омбудсманът в медиите

Добави във Facebook

в-к "Труд" / 22 февруари 2008 г

Рицарят на съгласието - Гиньо Ганевавтор: Мариела БалеваМечтата на Гиньо Ганев някога била да стане адвокат от френски тип -бляскав оратор и защитник на справедливи каузи.

От години той е наричан Човека парламент и Рицаря на националното съгласие -заради противопоставянето му на безсмислената конфронтация и теснопартийния фанатизъм.
Сега рицарят живее втората си младост - от април 2005-а е адвокатът на народа. Вместо да излезе в заслужена почивка, избра да бъде опонент на лошата администрация, която гази правата на човека. Годините обаче нямат значение за един от живите символи и пазителите на парламентаризма у нас, а името му продължава да е интелектуална острота и стил. И както сам признава, продължава да мисли по същия начин, по който е мислел, когато е бил на 20 г.

Смисълът на преживяното според него е в това, че то се е състояло. А с годините нараства мъдростта, преценката става все по-взискателна. Това е и жизненото му кредо.
Гиньо Ганев бе наречен Човека парламент заради умението и лекотата му да ръководи депутатите през парламентарните дебри. Макар да беше зам.-спикер на Великото Народно събрание, всички знаят, че точно той изваждаше народните избраници от непреодолимите им словесни противоречия. Шефът на великите депутати акад. Николай Тодоров, когото наричаха Коко Хаоса, често се паникьосваше и викаше: „Гиньо, Гиньо, кажи им, бе!". И той им казваше. Винаги - с усмивка или с убийствена ирония - но слагаше всеки и всичко на местата им. Така укротяването на синьо-червените страсти се превърна в негова запазена марка. След едно такова меле през 1990-а той произнесе знаменателната си фраза „Моля, депутатите да слязат от стените!".

Особено много държи на думите. Без излишни фрази, точни и на място. За една публична реч е много важно кой говори, какво говори и как го говори. „Понякога силата на внушението и на аргументите придобива най-голяма стойност именно от това как се говори", категоричен е той. Изяществото на фразата му е признато дори от тези, които не го харесват.

Той е политик по убеждение, по начин на мислене и на поведение, по школовка и традиция. Бургазлия по рождение, израсъл в атмосфера не на богатство, а в къща, пълна с много книги, уют и топлина. Единствен от съучениците си завършва с пълно отличие гимназия и по право трябвало да стане знаменосец. Само че ... вместо това става асистент. Защото накарват негов съученик да се яви на допълнителна матура по четири изпита и да се изравни с него по успех. Годината е 1946-а, „конкурентът му е член на PMC, a Гиньо Ганев - не.

Той винаги подчертава, че е безпартиен по убеждение. Именно като такъв е избран в Националния съвет на Отечествения фронт, а след промените през 1989-а става двигател за превръщането му в истински Отечествен съюз с място в гражданското общество.
Бил е народен представител в три парламента преди 10 ноември 1989 г. и в още пет след това. Един от главните участници в Кръглата маса и баща на новата конституция, той неуморно призоваваше народните ни избраници да се държат като митрополити в храма на демокрацията, а не като клисари. Сега прави същото и като омбудсман.

Той е живата история на прехода а домът му - историята на цял един век. Там е живял тъстът му - българският държавник Кимон Георгиев - премиер на два режима, министър в няколко правителства, депутат в редица народни събрания, приятел, а впоследствие яростен опонент на цар Борис Трети. И участник в три преврата - 9 юни 1923 г., 19 май 1934 г. и 9 септември 1944 г. След брака си с най-голямата му дъщеря Мария през 1953 г. Гиньо Ганев намира тук истински патриархален уют, води равноправни диалози и получава неоценими уроци по държавност. А къщата помни много - от шинелите на царя и Дамян Велчев до пардесюто на Георги Димитров - все дейци, които персонализират новата ни история.

„Човек е силен, когато е преживял тежки загуби в живота си", разсъждава той. Не голият кураж, а страданието ражда силата на духа. Казва, че през живота му твърде ра-
но е преминала много смърт: баща, майка, вуйчовци, загубата на първороден син. Съпругата Мария умира пред очите на цялото семейство преди повече от 15 години. И мъртвите пълнят дома му с повече смирение и доброта, спомня си Гиньо.

Сега най-голямата му радост и гордост са внуците: Гергана, Веселина, Гиньо-младши и Николай. Не си представя, че може да живее с чувството на несменяемост. Което е опасно за политиците и за институциите на властта. Но, смее се той, без да си несменяем, можеш да бъдеш неповторим! Малцина знаят, че Ганев два пъти е отказвал да стане министър-председател. А тези, които научават, не могат да повярват, че е избрал да остане в парламента, „изпускайки" премиерството. Единият път е през 1991 г., когато бе шеф на комисията по изработване на новата конституция - тогава вместо него премиер стана Димитър Попов. Във втория случай отказал, по неговите думи, защото не искал да става премиер в едно общество, разкъсвано от омраза и без желание на партиите да работят в обща полза, а не за задоволяване на теснопартийни интереси. Тогава премиерският кръст поема проф. Любен Беров.

Категоричен е, че не съжалявай никога не се е изкушавал от постове и „пиянството на властолюбието". И тогава, и сега се шегува, че бедата на България е в това, че всеки се смята годен не за министър, а за премиер-министър. „Толкова хора искат да се качат в асансьора на властта, без да мислят за слизането...", разсъждава на глас той.
Преди да го изберат за обществен защитник, а и след това, мнозина питаха защо точно той да играе подобна важна роля. Дори нарекоха кандидатурата му „политическо безсмислие и лична корист". Нито едното, нито другото. Той не пропуска да показва, че се ръководи от толерантността, разбирателството и чувството за мярка. Сам признава: „Добре е да си гъвкав, но не безгръбначен!". И напомня, че изходите винаги се крият в нюансите, а животът не е „да" и „не".

По зодия е Риба. И смята, че в морето има място за всякакви риби. „Добре е да не позволиш да имаш съдбата на хамсия, а да се държиш като солиден и побеждаващ кит." Никой не е виждал Кимон Георгиев облечен неглиже, небръснат, без вратовръзка и по чехли. Същото се отнася и за Гиньо Ганев, твърдят близките му. Образът му на изискан "салонен рицар, майстор на афористичната фраза „ала Оскар Уайлд", ценител на изяществото и стила е публично известен. Неговият елегантен силует съпътства много събития и партита, но излъчването му винаги е равномерно и еднакво. За него проф. Пантев казва, че не спазва стандартите, защото самият той ги установява. „Аристократично сух, аристократично любезен, аристократично сдържан."

Модните дефилета или конкурсите за красота задължително минават с негово присъствие. И винаги той е с неизменната кърпичка в малкия джоб на сакото или с цветно шалче около врата. Съчетаването на цветовете в стила „тон в тон" определя артистичната консервативност на философията „Гиньо Ганев style" в облеклото. Присъствието му навсякъде е забележимо - независимо дали става дума за добри вина, светски обноски, премерена галантност, исторически паралели, дозиран хумор, тиха печал и висока професионална и парламентарна компетентност. Последното, разбира се, е първо по значение.

А днес изборът му е един: да бъде високоговорителят на гражданския контрол.

***

Той за себе си

Ако се наложи да си нарисувам автопортрет, той ще бъде цветен. Там ще има една добронамерена усмивка, но не до наивност, ще има оптимизъм, но не прекален. Ще се обозначи и един кураж, но не безразсъден; ще има мъжественост, но не излишна. И всичкото това ще бъде обхванато от меката тоналност на човешката доброта, която нося и към която се стремя едновременно.

Много искам хората около мен, а и въобще -да правят същото. . Не се ли разбра най-после, че истинската политика, която носи обща полза, може да се прави само от добри хора! Страната ни няма нужда от фанатизирани и нетолерантни политици, които отгоре на всичко се наричат и се правят и на държавници!

***

"Омбудсманиада" Новата книга на Гиньо Ганев вече почти е готова. „Омбудсманиада" е всъщност фразеология за живота и ще излезе от печат до Великден. „Както „Илиада" е разказ за живота и мисленето на древните гърци, така нашият живот днес се оглежда в многопластовата дейност на омбудсмана с тревогите, исканията и очакванията на хората. Животът ни сега е една „Омбудсманиада". Така авторът обяснява избора на името на поредната си пета книга. Обхванат от хрумването си за нея, той започва да говори и да измисля, да споделя с приятели и да записва текстовете й.

Той предостави първо на „Труд" малки откъси:
-Да търсиш истината и справедливостта по едно оплакване на гражданин понякога е дълъг и мъчителен процес. Но ти не можеш да се почувстваш отегчен и да кажеш, че литургията е дълга.
Другите с основание ще ти отговорят, че литургията ти изглежда дълга, защото твоята привързаност към вярата в справедливостта е къса.
- Силното ми желание е канцелариите на омбудсмана да бъдат един интеграционен офис на различни. На различни, но не на всякакви.
- Управници! Не се оправдавайте слатинската сентенция, че данъците са нервите на държавата! И не лазете чрез тях по нервите на гражданите.
-Апостолите казват, че любовта заслужава само любов. И аз съм сигурен, че заслужава. Но не съм сигурен, че винаги я получава!