Омбудсманът Мая Манолова на младежки форум: Образование, обучение и работа са пътят към успеха

„Между 170 000 и 350 000 млади хора у нас не правят нищо – не учат, не работят, не се обучават и по този показател сме в челните места на ЕС. Това носи загуби на България средно годишно около 2 млрд. лв.“ Това каза омбудсманът Мая Манолова на заключителната конференция „Структурен диалог за образователната система, допълнителна квалификация и предп

виж повече >

Омбудсманът в медиите

Добави във Facebook

в-к "Дума" / 1 март 2008 г.

Ярко лице от прехода
автор: Георги Георгиев
Един от символите на съвременния български парламентаризъм и обществена дейност Гиньо Ганев навършва утре 80 години.

Хората могат да имат различни усмивки за всяка една от възрастите, през които преминават. Невинна, когато са деца, закачлива, когато „дървото на живота” им се раззеленява, арогантна, когато усетят силата на знанието си, снизходителна, когато ги споходи опитът на натрупаните години, тъжна, когато навлязат в залеза на дните си. Има обаче и други усмивки. Събрали в себе си всичко от изброеното по-горе. Усмивки, които ви казват, че човекът отсреща знае нещо за вас самите, за което още не сте се досетили или не сте дорасли, за да го разберете. Усмивки, лишени от арогантност, но имащи по малко от всичко друго. Това е знакът на мъдростта. Не е дадено на всички да го имат, но който го притежава, със сигурност трябва да знае, че не е вървял напразно по пътя на живота.

Само истински мъдрите могат да измислят цитати. Като този:”Кога е по-страшно? - Когато идеите умират, или когато не се раждат”. Или като този: „Не превръщайте знамената в тенти, за да живеете под сянката им по-добре”. Или може би като този: „До края на живота си няма да свикна, че кучетата се сродяват чрез лай”.

„Аз ще си спестя тази биография. Казвам се Гиньо Ганев”. Може би дотук спира, но има една интересна подробност. Народен представител съм в много легистатури на българското Народно събрание. Помня, че първият ми мандат беше в 1976 г. Бил съм в различни парламентарни комисии и органи на българското Народно събрание с международно участие”. Това казва за себе си авторът на изброените по-горе измислени цитати, които през 2003 г. събира в книга със същото название. Обърнете внимание, че на два пъти в краткото си представяне той използва словосъчетанието ”българското Народно събрание”. Не просто парламент или Народно събрание, а именно „българското Народно събрание”. Този израз издава пиетет към институцията, към нейната значимост, към задачите й, към функциите й като крайъгълен камък на републиканизма в България, но и най-вече като представителство на българския народ и неговата воля.

Такъв пиетет, а следователно и отговорност, не се формира от продължително търкане на парламентарните банки, формирането на светогледа зависи от много неща, но подобно на таланта, чувството за дълг, мисия, отговорност и обричане пред Отечеството са природни дадености - или ги имаш, или ги нямаш. Под влиянието на средата, в която живееш, те могат да бъдат развити и обогатени, но ако не си „закърмен” с тези идеи, трудно може да ги превърнеш във верую на живота си.

Гиньо Ганев получи много прозвища за последните 19 години. Най-разпространеното от тях е „човекът-парламент”. Плод на журналистическа приумица не поради обстоятелството, че е бил депутат в шест български парламента както преди 10 ноември 1989 г., така и след тази дата. А защото в Седмото Велико народно събрание, с което започнаха дълбоките демократични промени, той прояви изключителни качества да преодолява абсурдната нетърпимост между леви и десни. Като фактически ръководител на този парламент с невероятна настойчивост и „мъченичество” търсеше и намираше разумни компромиси, за да се приемат новите закони и решения в обща полза. А не за задоволяване на частични и тяснопартийни интереси. И сега е убеден, че само по-голямото разбирателство между мнозинство и опозиция е гаранция за защита на общогражданските и общонационалните интереси.

Твърде лесно е обаче да се плъзнем по тази плоскост и лековато да раздаваме определения поради наличието на някакви реперни факти. Парламентарното дълголетие спохожда народните избраници по различни начини. Едни, защото са се „окопали” дълбоко в собствените си партии и от позициите и властта, която имат, могат да преминават „по право” от парламент в парламент. Други, защото през годините на своята работа са доказали, че помислите и действията им са насочени към утвърждаване на всички онези принципи и ценности, които лежат в основите на демократичното ни общество, нещо повече, защото са положили тези основи и най-вече защото са направили всичко по силите им, за да изпълнят със съдържание девиза, който стои над централния вход на Народното събрание.

Гиньо Ганев е от тези - вторите, вярващи в съзидателната сила на националното единение, работещи за това съединение и разбиращи, че само силното общество и здравата държавност може да гарантират успеха на България.

„Моля депутатите да слязат от стените”. Тази крилата фраза е изречена от Гиньо Ганев по време на мандата на 7-ото Велико народно събрание. Тогава като зам.-председател на парламента много пъти трябва да се намеси, за да въдвори ред сред кипящите страсти на поляризираното до крайност народно представителство. Историята показа, че може би не е трябвало да ги моли, а направо да ги сваля от стените, защото някои от тях се покачиха направо на тавана, откъдето скочиха върху главите на народа.

Не е известно как историята ще се разпореди с името на Гиньо Ганев, но това, което завинаги ще бъде записано за него, е участието му в изработването на съвременната Конституция на Република България. Усилията му Великото народно събрание да не се обезличи, а да изпълни задачата, за която бе призовано от народа - приемането на нова Конституция, се увенчаха с успех. Това вече говори много.

Има нещо дълбоко символично във факта, че конституционалистът Гиньо Ганев десетилетия наред живее под един покрив с тъста си Кимон Георгиев - човек, причастен към суспендирането на Търновската конституция чрез преврата от 1934 г. Интересно е да се направи този паралел, защото Кимон Георгиев и неговите съратници затварят вратите на парламента с мотив за прекратяване на котерийните партийни борби и постигане на национално единение и спокойствие в обществото.

Пак водени от повелята за национално съгласие и успокояване на антагонизма в обществото, народните представители от 7-ото Велико народно събрание, сред които и Гиньо Ганев, тогава председател на комисията по изработването на Конституцията, приеха през 1991 г. новия основен закон на страната.

Това са два пътя за постигането на една и съща цел, но първият, на пръв поглед по-лесният, води до безпътица и тежки последици за държавата. Вторият е труден и мъчителен, лъкатушещ и стръмен, но в крайна сметка ни заведе до членство в семейството на демократичните европейски народи.

Гиньо Ганев ненапразно е определян като един от „бащите” на Конституцията. Той не пожела да изневери на нейното създаване и отказа да оглави по това време правителството на страната. Тежката задача се падна тогава на Димитър Попов. Трудно е да се каже кое е по-мъчното - да ръководиш държавните дела от Министерския съвет или да градиш темелите на самата държава, като твориш основния й закон.

Още веднъж на Гиньо Ганев ще му се наложи да отказва премиерския пост. Аргументира се, че не желае да бъде министър-председател в разкъсано от омраза общество. Доводът му може и да е спорен за мнозина, но поне доказва, че той не е властолюбец. В нашата политическа прослойка това е явление с рядък и случаен характер.

Утре Гиньо Ганев става на 80 години. Това е възраст достойна, както и да я погледнем. А може би в неговия случай не можем да говорим и за възраст, а само за натрупани години житейски опит. Защото възрастните обикновено се отправят на заслужен отдих. Големият конституционалист и общественик обаче продължава активно да работи и сега за интересите на българското общество като национален омбудсман, известен още като обществен защитник. Благодарение на него тази институция заема определено място в съзнанието на хората и в защита на техните права.

Всъщност Гиньо Ганев не е преставал да бъде защитник на обществените интереси и преди това. Чрез участието си в различните парламенти, в изработването на Конституцията, като председател на Отечествения съюз, като председател на Агенцията за българите в чужбина, като преподавател, като ръководител на различни граждански организации, сред които и Съюзът на народните читалища.
Това, което той обаче постигна е, че се наложи като лице в иначе безличното и озъбено време на българския преход. Лице, което има онази усмивка на мъдростта - малко закачлива, леко снизходителна, някак тъжна, а може би и издаваща самота. Но самота в смисъла на знаменитото изказване на генерал Шарл де Гол ”Самотата е участта на тези, които са достигнали върхове на политическата власт, обвявани от ледените ветрове на държавните интереси”.