Омбудсманът Мая Манолова ще изнесе открит урок пред четвъртокласниците от 8 ОУ „Кракра Пернишки“ гр. Перник

Омбудсманът Мая Манолова ще изнесе открит урок пред четвъртокласниците от 8 ОУ „Кракра Пернишки“ гр. Перник

виж повече >

Омбудсманът в медиите

Добави във Facebook

Дарик радио / 18 април 2008 г.

Гиньо Ганев, омбудсман, Борислав Цеков, главен секретар на институцията на омбудсмана, адв.Иван Тодоров

Водещ: В “Денят” сега към един сериозен проблем, с който се захвана общественият защитник на страната ни. Знаете, за да отворите аптека на територията на България не се изисква да сте търговец или предприемач. За да осъществите такава дейност трябва да сте магистър-фармацевт. Освен това, не можете да създадете верига аптеки, а имате право само на един търговски обект за лекарствени продукти на дребно. Това гласи член от Закона за лекарствените продукти и е причина институцията на омбудсмана да подаде искане до Конституционния съд /КС/, в което се настоява този текст от закона да бъде обявен за противоконституционен. Какви са аргументите на експертите на омбудсмана да представят такова искане, какво губи обикновеният потребител от прилагането на този закон и какво ще предприеме институцията, ако съдът не уважи искането ще разберем сега от репортажа на Надя Хъмдан.

Репортер: Основните причини за искането на обмудсмана на Република България до Конституционния съд бяха изложени от Гиньо Ганев.

Гиньо Ганев: Много просто, този текст предвижда аптеки да могат да отварят като собственици, само хора, които са магистър-фармацевти по образование. Основен конституционен принцип в България и в целия модерен свят е, че стопанската инициатива трябва да бъде свободна, всеки може да бъде собственик, и че тази част на обикновена стопанска инициатива и свобода не може да бъде ограничавана нито на етнически, нито на религиозен, нито на образователен принцип. Нашето възражение е тъкмо срещу този текст на закона. Искаме той да бъде обявен за противоконституционен. Магистър-фармацевтите да имат единствено право да бъдат в аптеки. Аптека без такъв магистър-фармацевт не трябва да има. Но този магистър-фармацевт не трябва да бъде непременно и собственик и да мисли повече за печалбата, отколкото, както се казва, за здравето на своите пациенти. Той трябва да бъде истинският консултант за нашето здраве като хора и граждани. Ние се надяваме, като имам предвид начина, по който този текст беше приет в Народното събрание, че Конституционният съд трябва да се вслуша в тази идея не само защото сегашният текст противоречи на българската Конституция, а и защото и Европейската комисия е на много ясна позиция срещу страни, където подобен на този режим, който е в България, съществува. Даже Европейската комисия води дело тъкмо по такъв повод срещу Италия. Аз не искам да се позовавам на чужди примери да не кажат, че искаме да ги имитираме. Собственото ни българско правосъзнание, собственото ни българско усещане за свобода на стопанската инициатива трябва да надделее.

Репортер: Какво ще последва ако Конституционният съд не приеме искането чл.222 от Закона за лекарствените продукти да бъде обявен за противоконституционен и какви са проблемите в този закон, разказва главният секретар на институцията на омбудсмана Борислав Цеков.

Борислав Цеков: Това ограничение на практика води до закриване на много аптеки, ограничава конкуренцията с произтичащите от това последствия за повишаване на цените и заедно с това възлага на фармацевтите една неприсъща за тях дейност – да бъдат икономически субект, който се грижи преди всичко и единствено за своята печалба, а не за мисията на фармацевта да обслужва пациентите, да ги консултира и т.н. Това ограничение противоречи не само на наши конституционни норми, но и на договора на Европейската общност и не случайно Европейската комисия вече е дала на съд държави като Италия, предстои това да се случи и по отношение на Австрия и Испания. Не бива да допускаме това да стане за България, защото ще претърпим финансови загуби.

Репортер: Какво пише в искането до Конституционният съд, което сте отправили?

Борислав Цеков: Че текстът на чл.222, ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина трябва да бъде обявен за противоконституционен, защото погазва принципа за равенство пред закона и забраната за въвеждане на ограничения, основани на образователен ценз, както е в случая. Заедно с това нарушава свободата на стопанската инициатива и не защитава правата на потребителите.

Репортер: Какво ще се случи, ако Конституционният съд не приеме искането? Ще се продължи ли борбата в тази насока?

Борислав Цеков: Без съмнение ще продължи, но аз се надявам Конституционният съд да се съобрази с тези аргументи, защото не бива да отиваме чак в Европейския съд в Люксембург, който без съмнение ще се произнесе в такава посока. Пак казвам, едно предупреждение на Европейската комисия неофициално вече отправено. Ако бъде отправено и България не съобрази своето законодателство с изискването на европейското законодателство, това означава ежедневни финансови санкции.

Репортер: Основният обществен интерес в областта на търговията с фармацевтични продукти е защитата на здравето на хората и правата на потребителите. Но съсредоточаването на фармацевти, както и управлението на търговско предприятие, като два типа дейности в един и същи субект – фармацевт, както повелява чл.222, ал.1 има неблагоприятен ефект в много посоки. Кои са те и какви са загубите, които България претърпява заради чл.222 разказва един от участниците в подготовката на искането на омбудсмана към Конституционния съд адвокат Иван Тодоров.

Иван Тодоров: Мисля, че загубите са очевидни. На първо място, като се раздроби една стопанска структура като аптеките, това означава, че всяка аптека ще закупува сама своите лекарства. Тоест, та ще ги закупува в много по-малки количества, отколкото примерно една верига от аптеки. Това автоматично означава, че цените, на които ще бъдат купувани тези малки количества, ще бъдат по-високи отколкото цените, когато се купува на по-едро. Следователно автоматично това означава, че потребителите, всички български граждани, ще плащат значително повече, отколкото досега. На второ място, докато в една верига от аптеки има специализация на кадрите и могат по най-оптимален начин да си свършват своята работа, то сега вече един човек, или двама души трябва да вършат всичко, което автоматично се отразява на тяхната компетентност. Следващото нещо, което е, че години Европейската комисия иска да направи Европа по-конкурентноспособна. Ние изоставаме от САЩ. Една от причините на това изоставане са непрекъснатите пазарни ограничения, които се налагат в редица европейски страни, каквото е и това ограничение. Бих искал да посоча, като очевиден пример това, което се случи в Гърция във връзка със собствеността върху оптиките. Там имаше почти идентичен закон, който предвиждаше само дипломирани оптици да бъдат собственици на магазини за оптика. Европейската комисия предупреди Гърция това нещо да го отмени, Гърция се обърна към своя си Конституционен съд, Конституционният съд на Гърция прие, че е конституционносъобразна тази разпоредба. Тогава Европейската комисия даде под съд Гърция, съответно спечели делото и Гърция беше осъдена да смени своето законодателство. Тоест, моите очаквания са, че ако българският Конституционен съд не бъде на необходимата висота, би се получило се абсолютно идентична ситуация с България. Това е лошо за страната, защото България ще бъде осъдена. Това е лошо, ако щете и за българските юристи, за които ще кажат, че не са приложили правото както трябва.

Репортер: Спомена се, че губим много инвестиции по този начин, чужди инвестиции?

Иван Тодоров: Очевидно, никой магистър фармацевт от чужбина няма да дойде тук за да открие една аптека. Големите вериги от аптеки предлагат изключително модерни начини на логистика, на продажби, на възможност да докарват най-ниски цени и това нещо ние го ограничаваме. Това е и една от причините омбудсмана да настоява за противоконституционност, но и аз противоречие с редица договори за правна помощ между отделни държави, тъй като техни инвеститори са инвестирали вече в България във вериги от аптеки. И техните инвестиции ще бъдат засегнати. Това по никакъв начин не може да се върже със закона.

Репортер: С искането на институцията на омбудсмана до Конституционния съд, като неблагоприятни последици от прилагането на чл.222 от Закона за лекарствените продукти се посочват още няколко фактора. Стабилното икономическо положение на фармацевта и гарантирания му доход и осигуряване на трудовия му договор, отстъпват място на риска, който се носи лично от него като търговец и управител на търговско предприятие. Неговото възнаграждение става изцяло зависимо от печалбата. Тоест, от най-несигурния остатъчен компонент от дейността на търговеца. Като проблем се подчертава и основната цел на фармацевта, да се грижи за здравето на купувачите на лекарства, която се заменя целта му да бъде постигната максимална търговска печалба. Набелязва се, че е и налице по-голяма възможност за незаконна продажба на лекарство от фармацевтите в стремежа им за търговска печалба, без да е налице контрол от страна едновременно на собственик и на управител, поради съчетаване на двете фигури в една. Разпоредбата противоречи на конституционните принципи за свобода на стопанската инициатива и предоставяне на еднакви правни възможности за извършване на стопанската дейност на всички залегнали в чл.19 от Конституцията на Република България на принципа за равни права и свободи за всички граждани и гарантиране правото на наследяване по чл.17 от Конституцията. Тези данни също се посочват в искането на институцията на омбудсмана. Там се казва още, че посочената разпоредба е в противоречие със Закона за защита на конкуренцията, за което се е произнесла Комисията за защита на конкуренцията с обосновано решение от януари тази година.

Водещ: Така завършва предаването “Денят” на 18 април.