Омбудсманът Мая Манолова: Скандалът с холивудския продуцент Харви Уайнстийн може да помогне и на жените – жертви на насилие у нас

„В България, както и на всякъде другаде по света, стигмата, табуто по темата за насилието над жени и деца, са много силно изразени. За това не се говори често и открито. Потвърждение на тази ситуация е и нашумелият напоследък процес с холивудски привкус, покрай обвиненията в сексуално насилие на продуцента Харви Уайнстийн. Актриси, хора, които са с

виж повече >

Омбудсманът в медиите

Добави във Facebook

В-к "Банкер" / 24 май 2008 г.

Фармацевтичната игра на собственостВеригите от аптеки оцеляват с поправки в закона за лекарствата

Не им е лесно на фармацевтите в днешно време. От години здравната каса ги притиска да й правят 8% отстъпка от цената на купуваните лекарства, а само преди шест месеца Министерството на здравеопазването добави към това по-ниски надценки за продажбите на дребно. Да не говорим, че мерките все пак не свалиха цените на медикаментите и пациентите продължиха да мрънкат, че аптеките ги скубят. Недоволстват и двете институции, според които повечето обекти за търговия с лекарства не отговарят на елементарните европейски изисквания за площ, квалификация на персонала и съхранение на препаратите.

Тази сложна ситуация обикновено изправя фармацевтите пред дилемата дали да създадат собствен бизнес, или да работят за някоя верига от аптеки. Да се вземе подобно решение никак не е лесно, защото според чл. 222 от сега действащия Закон за лекарствата в хуманната медицина веригите са незаконни структури, а право да откриват аптека имат само магистър-фармацевтите. Тъй като разпоредбите са нови, а гратисният период за преструктурирането на сектора бе удължен до края на годината (след като изтече на 13 април), всички „действащи лица” са в изчаквателна позиция. Активни са само ръководствата на Българския фармацевтичен съюз и на Асоциацията на собствениците на аптеки. Първите лобират в подкрепа на формулата „един собственик - една аптека” с мотива, че аптеките са преди всичко здравни заведения и трябва да ги разкриват само специалисти. Вторите обаче настояват за либерализиране на пазара и предупреждават за опасността България да бъде осъдена за това, че ограничава свободното движение на услуги. Най-силният им коз в момента е, че Европейската комисия вече води дела срещу Италия, Австрия и Испания, които са въвели въпросните правила в законодателствата си. Но фармацевтичният съюз също не се предава и след допитване до Министерството по европейските въпроси през февруари гордо съобщи, че срещу страната ни няма наказателна процедура във връзка с тези текстове.

Информацията обаче съвсем не успокои опонентите, тъй като месец преди това Комисията за защита на конкуренцията вдигна шум по въпроса. Тогава тя излезе със становище, че спорният чл. 222 и изискването само магистър-фармацевти да притежават - и то само една аптека, противоречи на Закона за защита на конкуренцията. Два месеца по-късно в кампанията за отмяна на ограничението се включи и националният омбудсман Гиньо Ганев, който поиска Конституционният съд да обяви, че текстът противоречи на основния закон. С мотива, че разпоредбата нарушава правата на потребителите и основните граждански права на частна собственост, на здравеопазване и на свободна стопанска дейност (с което реално противоречи на цели пет точки от конституцията), върховният орган одобри молбата му и на 15 май пусна искането за разглеждане по същество. Преди това правителството избърза и на 8 май одобри законопроект за възстановяване на либералния модел за управление на аптеките и го внесе за обсъждане в Народното събрание.
Документът предлага промени в правилата за издаване на разрешителните за производство и продажба на лекарства и въвежда нови изисквания за откриване на аптека. Редактираните текстове дават право на всяко физическо или юридическо лице, регистрирано по Търговския закон (или по законодателство на държава членка на Европейския съюз или на друга страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство), да търгува на дребно с медикаменти, ако е сключило трудов договор или договор за управление с магистър-фармацевт, а в предвидените от закона случаи - и с помощник-фармацевт. Такива документи няма да се подписват в случаите, когато собственикът притежава съответната квалификационна степен и сам е ръководител на обекта. Запазва се обаче условието аптеките да се управляват единствено от магистър-фармацевти, както и изискването те задължително да работят в тях, а не да изпълняват задълженията си само на хартия. Изключения не се предвиждат дори за откриването на аптеки в малките населени места, в които такива липсват. Единственото облекчение за собствениците на подобни обекти е, че ще могат да наемат фармацевти с по-малко от година трудов стаж. Допълнително се изисква управителите на аптеки да членуват в Българския фармацевтичен съюз, а собствениците им да са вписани в търговския регистър.

По-важното е, че законопроектът отваря пазара за чуждестранните инвеститори, които развиват вериги от аптеки. Възможността у нас да стъпят някои от големите фармацевтични концерни предполага в бъдеще не само по-висока конкуренция, която евентуално да се отрази и на цените на медикаментите, но и повече разнообразие сред предлаганите препарати.