10 декември – Международен ден за правата на човека

Подписаната на 10 декември 1948 г. Всеобща декларация за правата на човека е един от най-важните документи на Организацията на обединените нации (ООН) след края на Втората световна война. Документът посочва принципите, които и до днес имат огромно влияние по света – принципите на човешкото достойнство, свободата, равенството и братството.

виж повече >

Омбудсманът в медиите

Добави във Facebook

В-к "Класа" / 20 юни 2008 г.

2 млрд. лева се въртят на пазара на лекарствата у насАвтор: Екатерина ПОПОВАКакво следва - легализация, монополизация или мутризация? На пазара на лекарства у нас се въртят около 2 милиарда лева, твърдят хора от бранша. Близо 160 млн. лева от тях са заплащани на доставчици през аптеките. Тези средства се разпределят между всички аптеки. Окрупняването или консолидацията на много от тях при евентуална промяна на Закона за лекарствата в хуманната медицина, както и осигуряването на възможност за развиване на бизнеса не само от фармацевти, а и от физически и юридически лица, би донесло добри печалби на всички играчи. В момента аптеките в България са между 3800 и 4200, като печалбите в една малка аптека са средно по около 500 до 1000 лева на месец. Цифрата 2 млрд. лв. е достатъчно мотивираща, за да започне борба в бранша. От едната страна на барикадата са фармацевтите, които искат да се запази статуквото. От другата страна е бизнесът, който иска легализирането и на сега съществуващите „тайно” големи вериги от аптеки.

Сблъсъкът между двете групи се ожесточи, след като проектозаконът за промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина мина през Комисията по здравеопазване и бе приет единодушно в нея. Проектът отменя правилото собственик на аптека да е само магистър-фармацевт.

1 аптека -1 фармацевт Тези дни в страната тръгна подписка, която има за цел да събере поне половин милион подписа и с тях да постави въпроса за референдум. Допитването е каква да е собствеността на аптеките. Подписката под мотото 1 аптека - 1 фармацевт е инициирана от Българския фармацевтичен съюз и е насочена срещу промените в закона, които позволяват собственик на аптека да може да стане всяко физическо и юридическо лице. Това не е първият опит да бъде отнета „привилегията” собственици на аптеки да са само магистър-фармацевти.

Миналата година същият проектозакон стана ябълка на раздора сред народните представители, които в последния момент гласуваха срещу възможността физически и юридически лица да са собственици на аптеки и приеха така нареченото правило 1 аптека - 1 фармацевт. Причината за решението им бе масираната лобистка кампания на Съюза на българските фармацевти, каза пред в. „Класа” Николай Костов, председател на Асоциацията на собственици на аптеки (АСА). По думите му, до април 2007 г., когато бе приет законът, нямало друга алтернатива, но сега почти всички институции в България и в чужбина, включително Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и омбудсманът Гиньо Ганев, подкрепят тезата, че подобно нещо не може да е в интерес на пациентите. Затова АСА работи вече една година в посока на промяна на закона. „Най-после Министерството на здравеопазването, което също стои зад промените, се взе в ръце и направи необходимото”, каза Костов.

И едните, и другите мотивират действията си, които са на двете противоположни страни на скалата, с интересите на пациентите. Всъщност, пациентите изобщо не се интересуват чия е собствеността на аптеката, а искат да имат качествено обслужване в аптеки на ниво, сочи проучване на агенция „Скала”.

Големите вериги Въпреки че законът не позволява създаването на вериги от аптеки, което е един от основните мотиви за приемането му миналата година, в страната сега съществуват големи вериги. И това е обществена тайна. Аптеки „Марешки” са над 200, макар че всяка от тях е регистрирана на името на различен едноличен търговец и се управлява от магистър-фармацевти. Подобни вериги, които работят по същата схема, имат и „Търговска лига” и „Софарма”.

Според хора от бранша, няма проблем и в България да има аптечни вериги, нито голяма част от аптеките да се държат от няколко по-големи фирми. Пример в това отношение била Англия, където почти всички аптеки са собственост на веригата „Бутс”. Ако големи компании имат вериги у нас, това ще окаже влияние не само върху подобряване на качеството на обслужване, но и върху вноса на ново ноу-хау за работа, инвестиране в инфраструктура и персонал, категорични са хора от бизнеса. Според тях, така ще се намалят и общите разходи, което е добре дошло за предприемачите, а защо не и за крайния потребител.

Лобистите на „малките” От другата страна е председателят на Българския фармацевтичен съюз Мирослав Ненчев, който е категоричен, че „става въпрос за общественото здраве и не може тесен кръг от хора лобисти да решават този въпрос, както си искат”. Според него исканите промени в закона се дължат „единствено на интересите на различни кръгове, които се опитвали да легализират веригите си и да ги продадат за 10 пъти повече пари на чужди инвеститори”. Ненчев твърди, че „приказките, че България ще бъде осъдена да плаща всеки ден по 80 000 евро, ако не промени закона, са нелепи. Те имали за цел да пришпорят отговорните хора да вземат грешното решение. Такива дела се водят от някои държави като Германия, които имат мъжеството да защитават интереса си, категоричен е Ненчев.

В момента по казуса има две жалби. Едната е до Конституционния съд и е подадена от АСА, а другата е до Съда на европейските общности и е пусната от българския омбудсман Гиньо Ганев. И двете са против правилото 1 аптека - 1 фармацевт и искат промяна на закона. Ненчев счита, че заради недостатъчните печалби в момента от продажба само на лекарства, към днешна дата има борба за пазарен дял, и именно това е една от основните причини за борбата за смяна и на законодателството. Председателят на съсловието не вярва, че промяната ще мине и този път. Когато миналата година парламентът трябваше да гласува закона, предложен от Министерския съвет, народните представители се обявиха „за” правилото „1 фармацевт - 1 аптека”. Във фармацевтичните среди упорито се носи слухът, че е било плащано на депутатите, за да гласуват по желания начин.

Според представители от бранша, промените в закона ще доведат просто до легализиране на бизнеса, което ще позволи продаването, преотдаването или прехвърлянето на аптеки. За тях това е като всеки друг бизнес и те искат да го развиват и печелят от него не само в свой, но и в обществен интерес.

„Да, има интереси и от чужди фирми, но те са като тези, които са в нормалния бизнес, както във всички сфери на икономиката. Защо това да не се случи и в аптеките? Някоя световна верига аптеки би внесла не само ново ноу-хау, но и друга култура на обслужване на клиента”, каза Николай Костов от АСА. Според него мнението, че би могло да има покачване на цените на лекарствата, ако заработят веригите от аптеки, не е обосновано по две причини. Първата е, че такива вериги и сега има в България. Втората е, че има пределни цени, определени от държавата, над които не могат да бъдат продавани лекарствата.

„Отказът да се приеме чужда собственост върху аптеките е като да си против приватизацията -вече виждаме, че „западният капиталист” често предлага по-добри условия на служителите си и по-качествени продукти и обслужване. Световният и местен опит показват, че съвестният и образован професионалист пази своята съсловна чест, независимо дали е собственик или не. Другото е популизъм в полза на „гаражните” аптеки. От премахване на защитата върху собствеността ще пострадат само тези аптекари, които не предлагат съвременно обслужване и широка гама продукти, имат малки неудобни помещения и затова те няма да издържат на конкуренцията”, категоричен е един от консултантите по фармация в страната Юлиян Узунов.

Кой ще победи в борбата за 2-та милиарда лева все още е рано да се каже. От парламентарната трибуна депутатът от ДСБ Екатерина Михайлова заяви, че няма да гласува „за” промените в закона, тъй като сегашният принцип бил по-правилният, защото спирал „мутризацията във фармацията” и пресичал създаването на вериги. Тя обаче не може да оспори факта, че те и сега си съществуват. Освен това, зад мотивите за промяна на закона стоят две становища - едното на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), а другото - на Европейския съюз, откъдето изразиха становището си с писмо до външното ни министерство преди седмица.