Омбудсманът Мая Манолова: Скандалът с холивудския продуцент Харви Уайнстийн може да помогне и на жените – жертви на насилие у нас

„В България, както и на всякъде другаде по света, стигмата, табуто по темата за насилието над жени и деца, са много силно изразени. За това не се говори често и открито. Потвърждение на тази ситуация е и нашумелият напоследък процес с холивудски привкус, покрай обвиненията в сексуално насилие на продуцента Харви Уайнстийн. Актриси, хора, които са с

виж повече >

Омбудсманът в медиите

Добави във Facebook

Агенция “Фокус”/13 юли 2008 г.

Гиньо Ганев: Разумната форма на управление на България е парламентарната демокрацияМина МариноваКонституцията от юли 1991 г. в никакъв случай не е съвършена. Тя не е някакво безпогрешно дело, защото е човешко. Такива обаче са всички конституции по света. Това каза пред Агенция “Фокус” националният омбудсман Гиньо Ганев. Според него в нея може да има промени, трябва да се усъвършенства, за да бъде в хармония с общественото развитие. „Но Конституцията може да се променя само след много широк публичен граждански, обществен дебат”, категоричен бе Ганев.“Кое да променим - да направим един по-личен режим на президента ли? Не може да се искат повече права за президента, защото не сме в никаква форма на президентски или полупрезидентски режим”, смята Ганев.

По думите му с Конституцията от 1991 година се е въвело най-важното - необратимост на демократичния процес. “Записа се със златни букви постулатът, че една демокрация се прави от добре работещи институции на властта. А добре работещите са тези, които действат в обща, а не в някаква частична партийна или олигархична насока”, подчерта Ганев. Той е убеден, че на Конституцията трябва да гледаме като на един стабилен акт, който не е създаден само за нуждите на прехода.

Проблемът, според Ганев, е в това, че самият парламентарен режим трябва да се върне към своята истинска дефиниция. “Парламентарното управление е управление чрез дискусия. Решенията се вземат възоснова на аргументи, а не на партийния шепот на една или друга партия, която в своите партийни централи казва на народните си представители как да гласуват. И ако цялата общественост днес изказва остро недоволство към работата на парламента, то тези бележки са основателни, защото парламентарният режим не е намерил себе си в своята истинска сериозна политическа и конституционна дефиниция”, обясни позицията си Ганев.

Националният омбудсман напомни, че при приемането на Конституцията през юли 1991 година е имало 16 проекта и в нито един от тях не се е предлагало нещо друго освен република с парламентарно управление. “Това е обяснимо, защото беше много близък споменът от авторитарните режими преди и след 9 септември 1944 година. Затова и никаква друга форма на управление не беше възможна освен парламентарна демокрация. Искаше се авторитетна, но не авторитарна власт. И тогава, и сега разумната за България форма е формата на парламентарно управление”, каза Гиньо Ганев.