Омбудсманът Мая Манолова изнесе лекция за борба с корупцията пред студенти от УНСС

„За мен е чест да бъда един от първите лектори в Антикорупционната академия. Днешната дата е знакова – 10 декември е Международен ден за правата на човека, а вчера – 9 декември, бе Световен ден за борба с корупцията. Съвпадението на тези две дати ме изправя пред предизвикателството да направя връзка между борбата и противодействието на корупцията и

виж повече >

в-к „Труд”/ 1 април 2009 г.

в-к „Труд”/ 1 април 2009 г.

Гиньо Ганев, омбудсман на Република България: Справедливостта е душата на добрата администрация

С Гиньо Ганев разговаря Валентина Петкова



Три омбудсмански повели за властта: Властта е почтена само когато зачита правата на хората!
Тези права се зачитат само когато действията на властта са прозрачни и лежат върху справедливото обществено мнение.
Лежат, но не се излежават, защото трябва да тичат и непрестанно да се отчитат пред общественото мнение, което ги е създало!

***

- Г-н Ганев, миналата седмица връчихте на председателя на парламента Георги Пирински огромна „тухла” - годишен отчет на омбудсмана за 2008-а. Толкова много работа ли сте свършили? - Тазгодишният ни доклад е онасловен „Справедливостта е душата на добрата администрация” и това заглавие говори за основното съдържание на текста.

Доброто управление и добрата администрация са не само европейски императив, а и българска взискателност към администрацията в цялата нейна йерархия. Измежду всичките принципи на доброто управление в моя доклад се посочва необходимостта от пълна прозрачност на институциите и органите на властта и на дружествата, предоставящи обществени услуги. Добра администрация е само тази, която живее като в къща от стъкло, през което хората всеки момент виждат какво тя прави или не прави, а не като в някакъв „Биг брадър” режисьори и продуценти да показват само това, което намерят за добре.

- Освен с недостатъчна прозрачност с какво още държавните органи са наши длъжници? - Държавните и общинските органи трябва да се отчитат непрестанно пред хората, а не само на тържествени събрания, където управляващите сричат на глас предварително написани самовъзхваляващи се оди. Децентрализацията на властта не може да има само финансов израз, а трябва психология и манталитет на местните органи, които да посрещат с кураж и компетентност новите отговорности. И над всичко стои участието на гражданите във вземането на управленски решения и проекти за нормативни актове по въпроси, които засягат големи обществени групи. Засега това е крайно недостатъчно, а често пъти - формално.

- От какво най-често се жалва българинът днес? - Напомням с недобро чувство нормативната уредба, отнасяща се до управлението на етажната собственост. От дейността на топлофикационните дружества и мерките за повишаване на енергийната ефективност на сградния фонд. Някои от нормативните предписания извикаха тревожно несъгласие сред обществеността. Например предписанията за принудително сдружаване на етажните собственици в юридически лица. Както и за заплащане на сметките за парно отопление по правилото „една абонатна станция - една сметка”, или пък за въвеждането на прекомерни, ненужни и финансово обременяващи задължения за всички собственици на жилища с цел повишаване на енергийната ефективност. Хората недоволстват от липсата на диалог и участие на браншовите представители на млекопроизводителите в решаването на болезнените проблеми на този сектор. Това предизвика протести, наложи се само-сезирането на омбудсмана и неговите становища дадоха добри резултати. Все в тази логика в доклада се отбелязва липсата на ефикасни обществени обсъждания на общинско ниво по въпроси, които засягат най-пряко хората. Например при приемането на общинските бюджети или при определянето на местните данъци и такси. Лош пример беше липсата на обсъждане в София на проекта за Общ градоустройствен план. Омбудсманската намеса наложи такива обсъждания и в крайна сметка законът за устройството и застрояването на Столичната община беше гласуван с добри и полезни подобрения.

- Работата на кои други държавни институции предизвиква недоволство? - Недостатъчен и неефикасен е гражданският и парламентарен контрол върху МВР и службите за сигурност, а именно този контрол е гаранция за спазването на конституционните права. Гражданинът като пациент не се движи по асфалта на собствените си права, а по калдъръма на клиничните пътеки! Освен това защитата на потребителите не е ефикасна. Често те не са равнопоставени, а подчинени на органи, дружества - доставчици на услуги. По-нататък нашата констатация е, че администрацията не съблюдава винаги правото на гражданите за чиста околна среда. Мотивът национална сигурност не може да се използва като общовалиден аргумент за ограничаване и заобикаляне на конституционни и международно гарантирани човешки права. Специално внимание е отделено върху задължението на държавата да осигурява ефикасна защита на правата на хората, когато те са нарушени от структурите на бизнеса - най-вече от търговските компании, които доставят обществени услуги - парно, ток, вода, телефон и т.н.

- Успява ли омбудсманът да „се справи” с властта? - Омбудсманът обръща внимание и на различни държавни регулаторни органи.
Например работата на държавната комисия за енергийно и водно регулиране трябва да се оценява не само от гледище на стопанско-пазарните критерии, но и през призмата на правата на гражданите. Когато регулаторният орган утвърждава общите условия по договорите за обществени услуги, той не трябва само да се грижи за търговския интерес на компаниите, а и за правата на потребителите и механизмите за тяхното справедливо обезщетяване в случаи на нарушения.

Една тревога преминава през редовете на омбудсманските констатации - добре е да се взираме в корупцията по високите етажи на властта, но трябва да се засили борбата и с така наречената малка корупция -при досега на гражданите с бизнеса и с местните органи на власт и самоуправление.

- Как обработвате жалбите на гражданите и успявате ли да проверите всяка една от тях? - Разбира се, че индивидуалните жалби и сигнали на хората са главният източник на проверките, които омбудсманът прави. Със своята морална власт и обществен натиск той премахва констатираните нарушения на човешките права и сочи с пръст министри, ведомствени ръководители, кметове и други, допуснали прояви на лоша администрация. През последните три години (2006-2008) при омбудсмана постъпиха повече от 9000 жалби и сигнали. Само през 2008 г. са 2405. Добре е, че 87% от жалбите са напълно приключени и са защитени правата на уязвени от администрацията граждани. Най-големият брой оплаквания се отнасят до собствеността, включително териториалното и селищното устройство, възстановяването на земеделски земи и гори. След това са оплакванията от лошо предоставени обществени услуги - топлоснабдяване, електроснабдяване, ВиК, телефонни услуги, сметосъбиране и сметоизвозване. Следват оплаквания за нарушени социални права - обществено осигуряване и обезщетения, трудови права и заетост, социално подпомагане, права на деца и младежи, права на хора с увреждания. После идва ред на административното обслужване, здравеопазване, обществен ред и си-гурност, неизпълнение на влезли в сила съдебни актове, опазване на околната среда.

- Все по-често се чува добра оценка за работата Ви и твърдението, че сте изпълнили със съдържание институцията на народния закрилник. - Расте доверието в омбудсманската институция. Не го казвам случайно. Нямам нужда от това. За стотен път ще кажа - привилегия е за омбудсмана, че той няма пряка административна власт, например да отмени лоша заповед на министър. Но той има другата, по-мощна власт - с вежлив, но категоричен тон да накара този министър сам да отмени лошата си заповед.

- Откъде идва силата на омбудсмана? - Силата на омбудсмана идва от това, че той е високоговорител на справедливото обществено мнение и на истината, която е установил при своите многобройни проверки. Омбудсманът е носител и изразител на независимия граждански контрол върху администрацията и управлението. Но и това съм го повтарял вече много пъти, нали? Сега ще подчертая само, че волята на омбудсмана да върви по пътя на контрола за защита правата на гражданите от органите на властта и техните администрации е още по-силна и безкомпромисна. Добрата регионална политика е стратегическа и приоритетна наша задача, както би трябвало да е приоритет и на държавата. Затова ние правим системни срещи с местните органи на властта. Те подписват с мен протоколи, с които се задължават да спазват правилата на доброто управление и на добрата администрация там, където хората живеят. И да не си позволяват да посягат на правата на гражданите с нехайни и безотговорни административни действия. Викам на висок глас: Имаме нужда от компетентна, дейна и човечна администрация.