Омбудсманът Мая Манолова на Световния ден на детето: Правата на децата в България се нарушават ежедневно

Омбудсманът Мая Манолова и експерти на институцията участваха във форума „Voice It 2017: Младежко мнение от значение“. Той се организира за трета поредна година на Световния ден на детето от Националната мрежа за децата и Младежката мрежа „Мегафон“.

виж повече >

"Събуди се" - Нова телевизия / 6 август 2017 г.

Омбудсманът Мая Манолова бе гост в сутрешно-неделния блок на Нова телевизия "Събуди се"

За битките в живота и в професията

Водещ: В студиото вече е омбудсманът Мая Манолова. Добро утро, добре дошли.

Мая Манолова: Добро утро.

Водещ: Ще си говорим по няколко теми. Аз обаче предлагам да започнем с тази, която най-вероятно е най-трудна и за вас, а да ви призная, и за мен. През седмицата вие подкрепихте Нана в нейната битка - и лична - с рака и в нейните обществени усилия да помага на жени и въобще на хора, които се срещат с този толкова тежък проблем. Знам, че я подкрепихте и като омбудсман, и като пациенти, нали така, като жена, която също мина през тоя ад.

Мая Манолова: Да. Вече за никого не е тайна, че и аз имам това заболяване. С огромно уважение и респект и към Нана, и към нейния екип, аз се включих в кампанията на розовия кемпер, защото те са поели най-трудната част от битката с рака – подкрепата, вдъхването на кураж, на сила за живот на жените с тази диагноза. Това е най-трудното и има най-много смисъл, защото наистина медицината се развива много бързо, излекуваните са хиляди, но едно от условията да победиш болестта е силата на духа, волята за живот. И мисля, че никой няма право да отписва дори една минута живот.

Водещ: Казвате, най-трудното. Аз много пъти съм си мислела кое е най-трудното. Най-трудното е да се събереш, след като чуеш диагнозата, най-трудното е да се събереш, за да съобщиш на близките си, най-трудното е да поемеш върху плещите си целия процес на лечение, собствените си страхове – кое е най-трудното всъщност?

Мая Манолова: Всичко това заедно. Но когато си мотивиран, когато си решил, че ще се пребориш с болестта и заради себе си, и заради хората, които обичаш и заради хората, които те обичат, и когато имаш тяхната подкрепа, и когато сега имаш подкрепа и на други жени, които са минали през болестта, наистина е малко, една идея по-лесно.

Водещ: На вас какво най-много ви помогна, чия подкрепа, коя мисъл? Собственият ви дух ли, или?

Мая Манолова: Подкрепата на близките хора, безспорно, които може би и те са били уплашени, стресирани, но нито за момент не дадоха това да се разбере. Отношението „На тебе нищо лошо не може да ти се случи, ти ще се справиш, ти ще се пребориш. Ние ще го преодолеем“ наистина е много важно. имам страхотна дъщеря, страхотен човек до себе си, съпруг, така че използвам всеки случай да им благодаря. И всяка една жена има такива хора. Важна е тази подкрепа, но е важно също така и да чуе как други са го направили. Затова и аз бях изключително впечатлена от всичко, което направи Нана през последните седмици, научавайки за втори път страшната диагноза. И моите колебания дали за това трябва да се говори, защото признавам си…

Водещ: Имахте ли такива колебания?

Мая Манолова: Имах, имах огромни колебания.

Водещ: Дали трябва да станете и да кажете „Да, аз бях онкологично болна, аз преборих“ – това, което правите в момента?

Мая Манолова: Имах своите колебания, най-вече защото това е тема, която като че ли е много лична и някак си смятах, че не е особено прилично да занимавам всички с този проблем, от който страдат и други хора.

Водещ: За да не си кажат някои „Какво ни занимава със себе си, със своята воля?“ От това ли се притеснявахте?

Мая Манолова: Да – „Има толкова хора, коти оса болни, сега няма да слушаме за нейната болест непрекъснато“ – това от една страна. От друга страна, не исках да ме съжаляват, не исках да ми спестяват нищо. Всъщност диагнозата съвпадна с моето решение да оставя политиката и да се включа в състезанието за омбудсман. Тогава имаше хора, които бяха „за“, които бяха „против“ – не исках да ми спестят нищо, не исках да ме съжаляват, не исках да знаят. Исках просто да си изнеса тази битка като един здрав и силен човек, или поне като такъв да ме приемат околните.

Водещ: Не срещнахте съжаление. Случи се това, от което искахте да се предпазите. Не, аз ви питам така, защото има… Онкологично болните хора у нас като че ли са жертва и на тази стигма – „Горкият човек“.

Мая Манолова: Това е другото.

Водещ: Едва ли не, човек, който си отива. Някак си по-трудно идва допускането, че „Не, не, ти можеш да бъдеш по-силен от рака, да се справиш, да изплуваш“.

Мая Манолова: Ето, има достатъчно примери, достатъчно публични личности, достатъчно успели жени, които показаха, че могат да се борят с болестта и в същото време да имат предизвикателства, да живеят живота си пълноценно. Това е всъщност другото лекарство – да намериш предизвикателство, на което да се посветиш, а не да се отдаваш на болестта и битката с нея.

Водещ: Ще ви попитам нещо, което е много лично, но в същото време то засяга всеки от нас. Няма да ви връщам в онзи момент, в който чувате, че вие сте една от осем, както се казва и фондацията на Нана. Ще ви върна преди това още. Разсъждавайки по темата защо се случи, как се случи, имаше ли момент, в който търсихте причини в собственото си поведение, в това колко често сте ходила на преглед, в това пропускала ли сте преглед, в това колко пъти сте си казвали „Абе, това на мен няма как да ми се случи, точно пък на мен ли ще ми се случи?“

Мая Манолова: Така е. Миналата седмица, по време на едно от събитията, които „Една от 8“ – фондацията на Нана, организира, стана дума за това, че е добре да организираме безплатни прегледи за рак на гърдата, поне в най-бедните региони на България. Ние си говорихме за Северозапада и тогава, разбира се, аз не че си го спомних – няма как да го забравя, но разказах за това, че половин година преди да ми бъде установена диагнозата, аз организирах в Кюстендил, в моя роден град, безплатни прегледи за жени, основно от шивашкия бранш. Някъде около 1000 жени минаха през този безплатен преглед. И тогава лекарите, които преглеждаха, тъй като аз бях в центъра на тази кампания, многократно ми казаха: „Легни да погледнем. Правила ли си си скоро такъв преглед? Нека да те проверим“. Тогава аз не намерих тези буквално 10 минути, защото имах много неща за вършене, имах много друга по-важна работа. И когато половин година по-късно чух диагнозата, отново при един профилактичен преглед – вече беше станала една година от предното ми посещение – първите няколко дни това беше най-големият ми кошмар – мисълта, че аз нося своята огромна вина за това да чуя диагнозата в този момент, за това, че не съм направила всичко, което е трябвало да направя. Така че използвам случая…

Водещ: Бяхте гневна на себе си?

Мая Манолова: Бях гневна, просто бях бясна на себе си, не на друг.

Водещ: На себе си.

Мая Манолова: Бях бясна на себе си.

Водещ: Много хора обаче си казват: „Може след 10 дни, може след месец, хайде другия месец, след още два месеца, може…“

Мая Манолова: Нека това е смисълът даже от моето участие и от това предаване. Нека да кажа на всички жени, които отлагат това от месец, от шест месеца, от една година: направете го. Отделете този половин, един час, отделете тези 60-80 лева за преглед или потърсете начин да се прегледате. Ако не за себе си, направете го за близките си хора, направете го за тези, които ви обичат, за тези, които ще страдат заедно с вас. Този половин час, този един час може да спаси вашия живот и бъдещето на вашето семейство.

Водещ: Толкова по тази тема. Последен въпрос – страхувате ли се, г-жо Манолова?

Мая Манолова: Аз мисля, че всеки човек, който има близки хора, се страхува, най-вече за това дали те са здрави, дали децата, внуците, човекът, когото обичат, родителите са живи и здрави. Това е най-големият страх за…

Водещ: Да. Страхът може и да бъде здравословен – това се опитвах да кажа, че…

Мая Манолова: Мисля, че това е нормално – да се страхуваш за най-близките си хора.

Водещ: Добре. Сега към другите ваши битки обаче. Чудя се откъде да започне буквално. Може би от едно много тежко изостряне на напрежението се случи през последните седмици между синдикати и работодатели. Поводът като че ли беше т.нар. Клас „Прослужено време“, който вече по друг начин се казва. Но така или иначе, тонът много се напрегна, като гледа човек отстрани. Първо кажете вие каква е вашата позиция по отношение на този Клас „Прослужено време“? Работодателите казват „Това е отживелица“, синдикатите казват „Това е единствената гаранция, че заплатите ще се качват“. И колкото и сега управляващите да твърдят, че това не е в дневния ред, бизнесът си настоява за тази мярка, нали? Затова вашето мнение е…

Мая Манолова: Първо, нека да кажа, че този скандал е пример за това как не трябва да се води диалог, как социалните партньори не трябва да се отнасят помежду си. Аз мисля, че е възможно една теза да бъде представена и защитена и без да нападаш лично опонента си и без да обиждаш цели слоеве в обществото. Хората очакват от публичните личности да задават някакъв стандарт за поведение, който в случая…

Водещ: Вие идвате от парламента – този тон едва ли е изненада за вас.

Мая Манолова: Хората са вдигнали ръце от политиците – факт.

Водещ: Да.

Мая Манолова: Но когато става дума за други публични личности е по-добре… Всъщност тук добрата новина е, че и двете страни дадоха достатъчно знаци, че съжаляват за остротата на диалога, на разговора между тях. Всъщност…

Водещ: А иначе дискусията по тази тема трябва ли да продължи или вие сте категорична, че трябва да остане или пък да отпадне тази добавка?

Мая Манолова: Аз съм категорично против отмяната на допълнителното възнаграждение за прослужено време с един основен аргумент. Хората в България са достатъчно бедни. Най-ниската минимална работна заплата, най-ниската средна работна заплата, най-големият процент спрямо работещите на процента работещи бедни. Ето, ще дам един пример – сега стана дума за това дали могат всички да си позволят даже един профилактичен преглед за рак на гърдата. Трябва да ви кажа, че много жени в шивашкия бранш, в други браншове, в сферата на услугите, особено пенсионери, просто не могат да си позволят този преглед. Така че това е…

Водещ: Да, защото е /…/

Мая Манолова: Това е ужасно. Ужасно е, още повече, когато става дума за хора, които работя,т и въпреки това семействата им мизерстват.

Водещ: Работещите бедни, да.

Мая Манолова: Така че отмяната на класа за прослужено време, за това допълнително възнаграждение, ще бетонира заплатите на най-ниските им нива и ще увеличи опашката на Терминал 2.

Водещ: Добре.

Мая Манолова: Т.е. ние ще изгоним хората, които все още могат да си позволят и имат шанс да заминат в чужбина и да намерят достойно заплащане там.

Водещ: Понеже ни остана много малко време – една много важна ваша битка срещу т.нар. „модерно робство“. Вие предлагате общо взето две неща: първо – да се забрани прехвърляне на фирми от лице на лице преди да са си изчистили задълженията към работниците, и второто нещо е да стане по-работещ фондът, който може да подкрепя работници от фалирали предприятия. Кажете само, намерихте ли подкрепа за тези две идеи в Народното събрание?

Мая Манолова: За съжаление, след като внесох законодателните предложения срещу наглите работодатели, депутатите направиха една парламентарна комисия, с която изядоха една цяла парламентарна сесия, след което внесоха – за което им благодаря – и приеха на първо четене една голяма част от моите предложения, но две, които са най-важни, все още нямат парламентарен консенсус. Това е предложението Фондът за гарантиране на вземанията на работници от фалиращи предприятия да заработи ефективно. Там трябва да бъде удължен един срок, така че тези 250 милиона, които са акумулирани във фонда и които ей така си ги стискат и работодателите, и един вид държавата, след /…/

Водещ: Да станат използваеми, да.

Мая Манолова: … да станат използваеми.

Водещ: Срещате ли подкрепа обаче? В началото на /…/

Мая Манолова: Обяснявам го от началото на тази година, буквално от няколко месеца интензивно. В крайна сметка, беше припознато от опозицията и – което е изключително важно – мнозинството, в лицето и на лидера на мнозинството, премиера Борисов, имам ангажимент и уверение, че това предложение…

Водещ: Това ще се случи.

Мая Манолова: … ще бъде подкрепено от парламентарната група на ГЕРБ.

Водещ: Понеже знам, че имате и нещо като кампания…

Мая Манолова: Което е условие реално, за да се случи, не просто да го говоря в студията, не просто да обяснявам, но в крайна сметка хората реално не могат да си получат тези до шест заплати, които са си отработили.

Водещ: Когато са в такова затруднено положение. Искам да чуем и вашето мнение по отношение на тази идея и четиригодишните на предучилищна. Оказа се, че до 500 лева санкция за родителите на четиригодишните, които не водят децата си на задължителна предучилищна, се готвят. Това предвижда един проект за промени на Образователното министерство, който трябва да влезе в сила до две години. Какво всъщност ще се промени? Деница Суруджийска разказва.

Репортер: В 99-та детска градина напливът от кандидати е голям, но места за четиригодишните засега има, дори ако предучилищната за тях стане задължителна.

Ваня Харбалиева, директор на 99 ДГ „Брезичка“, София: Вече в София има достатъчно детски градини и бихме могли да приемем всички деца.

Ваня Тренкова, държавен експерт, МОН: Родителите, на които и в момента децата им посещават детска градина, трябва да бъдат напълно спокойни, защото за тях на практика нищо няма да се промени.

Репортер: За разлика от София обаче, из страната 1/4 от децата на тази възраст не ходят на градина. Как ще се намерят места за тях ще решават самите общини.

Ваня Тренкова: Това не бива да бъде за сметка на големината на групите, тъй като това, знаете, оказва влияние и върху качеството на самия процес. Това е за сметка на нови места, които се разкриват.

Репортер: Където се налага, училищата ще поемат пет- и шестгодишните. Подобно на тях, родители на четиригодишни също ще плащат санкции, ако не водят децата си на предучилищна – до 150 лева при първо нарушение и до 500 при второ. При някои ще се спират и семейните надбавки. За сметка на това, всеки ще може да избира по колко часа на ден да е задължителната градина.

Ваня Тренкова: Възможностите са различни. И в момента има и целодневна, и полудневна организация на предучилищното образование – почасова и самостоятелна.

Ваня Харбалиева: Родителите са готови за една такава стъпка, защото когато попитаме родителите например двегодишни или тригодишни защо дават децата си на детска градина, те казват „Ние искаме нашето дете да се социализира“.

Репортер: Точно липса на социални умения обаче откриват психолозите в тази възраст.

Димитрина Проданова, детски психолог: В тази фаза, предучилищната, най-много работя с деца със страхове и с деца, които са дезадаптирани, на които им е трудно да свикнат с порядките в детската градина.

Репортер: А порядките са съобразени с държавните стандарти и с очакванията на родителите, обясняват педагозите.

Ваня Харбалиева: Родителите са доста сериозно амбицирани децата им да се развиват. Нещо повече – децата вървят напред, те самите искат да разучават тайните.

Димитрина Проданова: Системата е много суха, много скучна. Идват пет-, шестгодишни изморени, изморени от живота изобщо, изморени от ангажиментите, които имат.

Ваня Харбалиева: Това може би се дължи на забързаното ежедневие на родителите. Ако ние трябва да съпоставим нашите деца с децата в другите страни, не виждаме значителна разлика.

Репортер: Според учителите сегашната програма на кандидат-учениците не е натоварена, даже напротив. Децата учели много по-малко от връстниците си преди 10 години.

Ваня Харбалиева: По отношение на самото съдържание нашата гилдия смята, че държавните образователни стандарти са даже занижени.

Димитрина Проданова: Всеки ден трябва да пишат домашни. И аз казвам: „Добре, каква домашна? Ти си в детската градина“. И тя казва: „Е как? Имам две страници ченгелчета“.

Репортер: Програмите засега остават без промяна.

Ваня Тренкова: Децата, постъпвайки в задължително предучилищно образование на 4 години, няма да се промени и съдържанието на самата подготовка.

Репортер: Има хора, които на 30 години, ако някой тръгне към тях с агресия, те блокират, те не знаят какво да правят. И колкото по-малък един човек усвои тези умения, толкова по-леко става, трябва да става през играта. А ченгелчетата и задачите всеки може да ги научи.



Водещ: И така, „за“ или „против“ тази идея?

Мая Манолова: Инвестицията в образование е най-важната инвестиция. Това е ключът към успеха на нацията, ключ ако щете в битката срещу престъпността, за растежа на икономиката. Включително и обхватът на децата в предучилищна е изключително важен за тяхното бъдещо развитие и е гаранция за това, че те няма да отпаднат от училище, защото процентът на отпадащите деца наистина е огромен. И това е най-големият проблем пред нас като нация. Аз подкрепям идеята всички институции да се включат в осигуряването на посещаемост на децата в училище, включително и в безплатна детска градина от четиригодишен. Но поставям един проблем – това е проблемът с достъпа. Не само за детските градини в столицата – знаете какво се случва и какви номера измислят родителите, само и само децата им да стигнат до детска градина.

Водещ: Да ги запишат.

Мая Манолова: Да ги запишат изобщо. Но и в страната има тотално разминаване между политиките, които се формират в центъра, от централната власт, от парламента, от правителството и това, което се случва на практика.

Водещ: И това, което се случва на места ли?

Мая Манолова: И давам пример: от един месец съм в битка за училището в Община Исперих, в село Тодоров, и за седем детски градини в тази община. Слава Богу, спасихме училището. Благодаря на министъра на образованието…

Водещ: Искаха да ги закриват ли?

Мая Манолова: То имаше заповед за закриване. Тя беше обнародвана в „Държавен вестник“.

Водещ: Ами ако няма деца?

Мая Манолова: Има 70 деца.

Водещ: А, има деца?

Мая Манолова: Селото се беше вдигнало. На обяд, в най-голямата жега, ме чакаха 350 души. Благодаря на министъра, отмени си заповедта. Но сега битката е за поне две от тези седем детски градини. В детската градина в Белинци има записани 16 деца. Разбирате ли какъв абсурд е да говорим за задължителна предучилищна, след като ние в едно село, в което за повечето деца българският език не е майчин, т.е. те имат огромна нужда от тази детска градина, тя се затваря, просто защото така е решил Общинският съвет, така е решил кметът на Исперих.

Водещ: Разбрах ви. Тази битка явно ще продължи.

Мая Манолова: Обърнах се към ръководствата на БСП, на ГЕРБ, към народните представители от ДПС, от БСП, от ГЕРБ.

Водещ: Подкрепят ли ви?

Мая Манолова: Използвам случая… Ами, в крайна сметка те са си закрити. Няма никакво действие. Обръщам се към кмета на Исперих – просто влезте в час с това какъв е основният приоритет на този парламент, на това правителство, че го подкрепя и опозицията и се дръжте адекватно. Върнете на хората детската градина.

Водещ: Добре. Благодаря ви. С този ваш призив да завършим.