Омбудсманът Мая Манолова: Скандалът с холивудския продуцент Харви Уайнстийн може да помогне и на жените – жертви на насилие у нас

„В България, както и на всякъде другаде по света, стигмата, табуто по темата за насилието над жени и деца, са много силно изразени. За това не се говори често и открито. Потвърждение на тази ситуация е и нашумелият напоследък процес с холивудски привкус, покрай обвиненията в сексуално насилие на продуцента Харви Уайнстийн. Актриси, хора, които са с

виж повече >

"Преди всички" - БНР/ 18 октомври 2017 г.

Омбудсманът Мая Манолова бе гост в предаването "Преди всички" по Българското национално радио
Водещ: За дългата борба за ограничаване на правомощията на частните съдебни изпълнители, за малките длъжници ще поговорим сега. Тема, достатъчно болезнена за много българи, особено за социално слабите, които не могат да се издължат на банки, топлофикации или ЧЕЗ, на собственици на жилища, които ползват под наем. Вчера на извънредно заседание депутатите гледаха част от промените и в Гражданския процесуален кодекс. Стана ясно, че Правната комисия не е приела предложението за отпадане на дълговете след 10-гидишна давност. Предложенията ограничаване правомощията на частните съдебни изпълнители и на монополите ще бъдат дискутирани днес. Първата битка в защита на малките длъжници пое омбудсманът Мая Манолова, защото се оказа, че всеки длъжник може да се окаже осъден, без дори да е разбрал. Г-жа Манолова е следващият ни събеседник. Добро утро в „Хоризонт“ „Преди всички“.

Мая Манолова: Добро утро.

Водещ: Г-жо Манолова, това е Вашата битка срещу монополите и за ограничаване на правомощията на частните съдебни изпълнители. Но тя среща съпротива у депутатите. Защо те се колебаят и не са категорични за 10-годишната давност и за частните съдебни изпълнители?

Мая Манолова: Депутатите вчера направиха изключително важни стъпки към ограничаване на правомощията на частните съдебни изпълнители, казано образно, дадоха глътка въздух на длъжниците, особено на малките длъжници, като намалиха значително таксите, които се събират в съдебното изпълнение. С промените, които бяха направени вчера в пленарна зала, преди това предложени от правна комисия, вече български граждани няма да могат да бъдат съдени, без да знаят, т.е. предприети са такива промени в призоваването, че да няма осъден българин, който да не е разбрал, че срещу него се води дело за дълг. Второ, написаха се и се приеха ясни разпоредби, че след като бъде уведомен, че срещу него се води дело, гражданинът да види по описан в молбата и в решението начин как може да плати, така че да не стигне изобщо до частно съдебно изпълнение. И на трето място, бяха намалени и таксите, които особено за най-малките дългове бяха особено несправедливи. Така че три от шестте искания, които формулирах на база жалбите на граждани и отправих към Народното събрание, вчера бяха приети. Наистина една изключително голяма крачка напред към ограничаване на свръхправомощията и преустановяване на безобразията от частните съдебни изпълнители.

Водещ: Вие предупредихте преди известно време, че Европейският съд по правата на човека, Страсбург, може да бъде залят от дела на българи, пострадали от частни съдебни изпълнители. Европейската правна институция осъди Словения по този повод. България заплашена ли е в момента от подобна санкция?

Мая Манолова: Да, защото случаите, за които Словения беше осъдена в Европейския съд, за доста широко разпространена практика в България. И те са свързани с това, че могат да се продават скъпи имоти, единствени жилища на длъжниците за малки задължения. Тоест, има несъразмерност между дълга, който събира частния съдебен изпълнител, и продаденото имущество, на първо място. На второ място, тъй като длъжниците доскоро не можеха да оспорват оценките на недвижимите имоти, те се продаваха за жълти стотинки. Така за подобен случай, за малък дълг и за продадено под пазарната му стойност, значително под пазарната му стойност жилище, Словения е осъдена на близо 85 000 евро. 

Водещ: В момента чета един от коментарите във вестниците днес по повод приетите промени в Гражданско-процесуалния кодекс от парламента вчера, в случая „24 часа“, и там пише следното: че промените, които са одобрени, може да се окажат нож с две остриета и в полза на недобросъвестните граждани. Това, че срещу длъжник ще трябва да има класическо дело по общия ред, може да се окаже нож с две остриета. Според районни съдии, така ще има увеличение на делата за дългове с минимум 30 на 100 годишно.

Мая Манолова: Ами всеки да си върши работата и да си изпълнява за задълженията. Затова в България има правосъдна система, която да решава спорове между граждани, която да съди длъжници. Извинявайте, на какво приличаше довчера това. С едно уведомление, което ти е залепено на вратата и което обикновено изобщо не се залепва, защото с това действие е ангажиран частният съдебен изпълнител. Та по този начин ти си информиран, че срещу тебе се води дело за 100 лева примерно. Ти, разбира се, не разбираш за това и след няколко месеца се оказваш с изцяло блокирано имущество, банкови сметки, запорирани автомобили, възбранени жилища. На какво приличаше това. Абсолютно безобразие, при което за малки дългове, за които изобщо не си разбрал, ти оставаш на практика блокиран и не можеш да изтеглиш 6 – 5 лева от картата си, за да си платиш минералната вода.

Водещ: Голям проблем пред много хора, повечето от тях бедни, се оказа фактът, че банките продават на безценица взети жилища. А след това бившите им собственици, макар и без дом, трябва да си плащат години наред вноските за тя. Вие предложихте длъжниците да могат да обжалват оценката на недвижимите имоти, за да не се продават жилищата им на безценица. И също да няма запор на заплати и имущество за дълг от 100 лева.

Мая Манолова: Да и тези промени ще бъдат приети от пленарна зала, тъй като имаше воля от депутатите в Правната комисия и те са формулирани като предложения на Правната комисия. Да, ще могат длъжниците да оспорват оценката на недвижимия имот тогава, когато тя е изключително ниска. Освен това са предприети и мерки, така че в публичната продан да не могат повече да се правят, образно казано, схеми и далавери. Така че едни да се снабдяват за без пари с недвижими имоти, а други да останат без покрив, губейки единственото си жилище и оставяйки вечни длъжници. Нека да бъда пределно ясна. Вчера депутатите направиха 3 изключително важни стъпки, за които следва да бъдат поздравени и които трябва им бъдат отчетени. И пак ще повторя, повече граждани да не могат да бъдат съдени без да знаят. Длъжниците да могат да платят в съдебния процес, защото има много хора, които биха си платили стоте лева. Тук, обръщам Ви внимание, не става дума само за социално слаби български граждани, изобщо не става дума само за тях, става дума за огромна част от българските граждани, които дължат някаква сума – на община, на „Топлофикация“, на мобилен оператор или бог знае на кого, които биват осъдени без да знаят. И вместо да имат възможност да си платят незабавно в момента, в който разберат този дълг, те се оказват със запорирано имущество,с блокирани сметки от частен съдебен изпълнител. И вече на трето място, за тези, които са разбрали, че дължат, че срещу тях се води дело, които не са си платили в рамките на този процес, следва изпълнително производство, но то е с ограничени такси, значително намаление в сравнение с това, което се случваше досега. Това вече е за социално слабите български граждани, за тези които не са могли да си платят, след като са уведомени. И ще бъдат натоварени с толкова такси, колкото е необходимо за събирането на техния дълг и за някакви по-умерени печалби на частните съдебни изпълнители.

Водещ: За мен, г-жо Манолова, за мен лично беше изненада, че Правната комисия се е обявил против отпадането на 10-годишната давност, дълговете да отпаднат след 10-годишна давност. Това е предложение на ГЕРБ, Патриотите също. Защо, според Вас, се получава тая съпротива? Какъв е там проблемът?

Мая Манолова: Ами би следвало да отправите въпроса към тях. 

Водещ: Да, но Вие сте юрист все пак.

Мая Манолова: /…/ намерение да приемат този текст или не. Моето мнение е ясно. По начина, по който беше формулиран текстът, без да бъде подобрен, той беше удар в празно пространство, тъй като се отнасяше само до необезпечените дългове. А ние знаем много добре, че няма дълг към банка, който да е необезпечен. Така че това щеше да урежда в някаква степен отношенията между частни длъжници. Разбира се, текстът можеше да бъде подобрен, това беше в ръцете на депутатите. Но аз лично винаги съм твърдяла, че по-доброто, по-интелигентното решение, по-честното решение е чрез един закон за гражданската несъстоятелност. Така че тези, които са го внесли и не са го приели, мисля, че могат да дадат някакво обяснение за тази показност, за този балон, който в един момент се оказа просто балон.

Водещ: И още един въпрос по отношение на монополите. Отдавна водите битка с „Топлофикация“ заради стотиците жалби на много потърпевши срещу неправомерно надписаните им сметки. След 2 дни се навършват 2 години от встъпването Ви в длъжност като омбудсман на страната. Докъде стигна тази борба с монополите и каква е равносметката Ви като цяло за свършеното от Вас?

Мая Манолова: Аз мисля, че окончателното приемане на промените в Гражданския процесуален кодекс с ограничаване на свръхправомощията на частните съдебни изпълнители ще бъде един достоен финал на втората година след встъпването ми в длъжност като омбудсман. Най-крупното, което се случи през тези години, е свързано със забраната граждани да бъдат съдени от частни съдилища, от арбитражните съдилища, които бяха собственост на колекторски фирми и които насъдиха по близо 20 000 граждани годишно. Падането на ДДС върху дарените храни и сега кампанията, която водя срещу двойните стандарти при храните – една практика, която е изключително обидна за българските граждани и в същото време носи огромни печалби на трансграничните, мултинационалните компании, които се занимават с производство и разпространяване на храни. И сега – частните съдебни изпълнители. Мисля, че това е друга достатъчно важна крачка, която отново правим заедно с Народното събрание, която ще създаде друго настроение в момента, в който в петък ще отчитам 2 години след встъпването ми в длъжност като омбудсман. Разбира се, тъй като става дума за права на гражданите и става дума за България, където хората наистина се превиват и под гнеса на монополите, и заради липсата на състоятелност в местната и в централната власт, не всички проблеми са решени, има още много работа пред нас. Една от каузите, която е започната, но не е довършена, е именно „Топлофикация“. Така че през следващата година отново продължаваме с нея. А също така и с окончателното приемане на предложенията, които да накарат наглите работодатели да си плащат на работниците. И това също са случаи, които касаят в бедна България десетки, стотици, хиляди хора.

Водещ: Благодаря Ви за този разговор.