Заместник-омбудсманът Диана Ковачева: Всички престъпления от омраза трябва да бъдат криминализирани

„Всички престъпления от омраза трябва да бъдат криминализирани и ефективно разследвани и наказвани, а жертвите им - да получат освен морално удовлетворение и справедливост и обезщетение за вредите, които са претърпели.“ Това каза заместник-омбудсманът Диана Ковачева при откриване на международната конференция „Подобряване достъпа до правосъдие за ж

виж повече >

Информационна агенция „Фокус” / 12 август 2009 г.

 
 
Лимитите в дейността на здравните заведения обсъждат при омбудсмана

Десислава Антова
 
Животът на хората стана една клинична пътека, един регулативен стандарт. Това каза Теодора Захариева, онкоболна, участник в дискусията „Необходими ли са лимити върху дейността на лечебните заведения”, която се провежда във връзка със сигналите, постъпили от пациенти при омбудсмана Гиньо Ганев, предаде репортер на Агенция „Фокус”.
 
Омбудсманът Гиньо Ганев заяви, че пациентът има право на достъпна, качествена и своевременна медицинска помощ, без да заплаща. „Лимитът прави един опит да планира разходите, които се правят от пациента, но не може да се планира самото разболяване. Въвеждането на лимита в извънболничната и болничната помощ в хармония ли са с правата на човека?”. 
 
Омбудсманът каза още, че въпреки че пациентът има право на безплатни изследвания и консултации, той не може да ги получи своевременно, защото лимитът е изчерпан. „Тогава пациентът трябва ли да планира заболяването си да съвпадне със следващия отчетен период?”, коментира още Гиньо Ганев. По думите му това е единият тип лимити, докато другият тип лимити са месечни лимити за болнична помощ. Според него въвеждането на лимити за болниците премахва конкуренцията между тях, което влошава качеството. Пациентът не получава качествено обслужване, неговото конституционно право. Засегнати са принципът на равнопоставеността и правото на свободен избор на всеки гражданин. „Тези лимити се въвеждат с подзаконови нормативни актове. Защо се въведоха със закон, за да се избегне съдебния контрол. Пише го в закона, следователно съда не се намесва”, посочи Гиньо Ганев. По думите му, никой не е против това разходите да бъдат контролирани.
 
Като модератор на дискусията Гиньо Ганев заяви, че в резултат на мненията и на другите проучвания ще бъде изработено становище. По време на дискусията стана ясно, че така наречените лимити принуждават лекарите да мамят системата, тъй като доста често специалистите са принудени фиктивно да хоспитализират пациент, за да се извършат дадени изследвания.
 
Ренета Инджова, която представи изготвеното становище на „Токуда болница” заяви, че надлимитните фактури на болницата се пазят и те ще бъдат представени на съдебните органи.
 
„Докато не се разруши монополът на НЗОК, няма нищо да стане. Най-добрата проверка е конкуренцията. Въпросните лимити превръщат в диригенти личните лекари, които си решават при кого да пратят пациента”, посочи проф. Младен Григоров. Според него е виновна системата, която породи подобни неща. Той каза, че подобни пътеки имат само един аналог в света в някакъв австралийски щат. „Пътеката те вкарва в коловоз, в който има десетки грешки. Пътеката лишава гражданина от допълнително лечение. 80 % от България са болни над 60 годишна възраст. Те имат по две – три заболявания, но когато се вкарат в болницата се вкарват по една пътека и другите заболявания не се пипат”. Проф. Младенов бе категоричен, че колкото и пари да се налеят, пак ще е същото, защото това е „пясъчна система”, в която всичко изтича. Той припомни, че обикновено системите на здравеопазване се крепят на два стълба – на профилактиката и стълб на иновациите. „Касата мачка всяка една иновация”, заяви проф. Младенов.