Омбудсманът Мая Манолова изнесе лекция за борба с корупцията пред студенти от УНСС

„За мен е чест да бъда един от първите лектори в Антикорупционната академия. Днешната дата е знакова – 10 декември е Международен ден за правата на човека, а вчера – 9 декември, бе Световен ден за борба с корупцията. Съвпадението на тези две дати ме изправя пред предизвикателството да направя връзка между борбата и противодействието на корупцията и

виж повече >

Омбудсманът в медиите

Добави във Facebook

Дарик радио / 21 август 2009 г.

 
Репортаж за становището на омбудсмана на България, че лимитите на НЗОК противоречат на основни принципи залегнали в здравните закони

Водещ: С едно становище на омбудсмана на републиката продължава „Сиеста” по Дарик. Лимитите на НЗОК противоречат на основни принципи, залегнали в здравните закони и Конституцията, нарушават правата на пациентите и трябва да се предприемат мерки за тяхното премахване. С такова становище излезе омбудсманът Гиньо Ганев, който преди две седмици се зае да проучва регулативните стандарти. Ганев настоя за спешни законодателни промени от страна на управляващите за премахване на лимитите за направления и за разходите на болниците. 
 
Гиньо Ганев: Издирване на истината по тази проверка, защото, ще кажа на висок глас, нямаше нито един, който да мисли по различен начин от това, което ние сме отразили в становището. Това не е всеки ден. Има проблеми, които пораждат спор, има двупосочни тълкувания, дори разнопосочни, но ето този толкова болезнен сюжет – лимитите върху медицинската помощ, събра едно единодушие. Как мечтаем това да го има и в институциите на България, но уви няма да го има скоро. Дори и да дадем по един граждански пример с това. Нашето становище е разделено на три части: едната, нормативната уредба. Нормативната уредба за двата вида лимитите. Едните са регулативните стандарти. Аз не искам да употребявам тази скучна административна терминология, но така е въведена. Най-после е време вие, които сте в НС да знаете това, че никакъв закон не трябва да се приема, който е изпълнен с термини, научни, наукоподобни и не се разбират от гражданите. За жалост, ние дадохме първия пример за това, като приехме закон за омбудсмана – едно понятие имагинерно и пълно с криминално съдържание в очите на хората. Нормативната уредба. Невероятна разработка, казвам ви. Няма да ви я чета. Нормативната уредба както за регулативните стандарти, така и за определяне на максималните стойности на разходите за болничната медицинска помощ в болниците. Само като чета тези текстове, получава се впечатление за толкова подробна безсмислена и безкачествена нормативна уредба. В края на краищата нормативният акт има своите правила, той трябва да звучи като нормативен акт, той не е белетристика, а НЗОК, която е главен източник на нормативни решения, решения много на брой, понякога са толкова наивни, че ... да ги четеш, но се оказват в противоречие. Оказват се в противоречие с действащи закони – на здравето, на задължителното здравно осигуряване, за да стигнем до Конституцията. Същото се отнася и до определението на тези лимити в болничните заведения. Те се превърнаха във вездесъща норма, която определя нашия живот и за да се стигне до тези резултати, дори по нормативната уредба, която е правният източник, ние все мислехме за тези ощетени от Европейската харта за правата на пациента основни, същностни права на гражданина като пациенти – достъпна медицинска помощ, качествена, своевременна, свободен избор на изпълнител на медицинската помощ и равнопоставеност на пациентите. А с предлагането на тези лимити, тази равнопоставеност изчезва. Ако си в рамките на лимитите, получаваш такава помощ безплатно. Ако се разболееш във време извън лимитите, а правото да се разболееш не зависи от нормативната уредба, не получаваш такава помощ и се нареждаш в някаква листа на чакащите, ако можеш да чакаш или тичаш да плащаш и ставаш неравнопоставен тогава. Всички изразиха несъгласие с тези лимити, но когато правихме тези анализи и затова сме го написали в становището, не можеше дискусията да се ограничи само на така наречените лимити. Не беше възможно. И затова се поставиха много въпроси, които чакат обществеността и които изведнъж са също така важни – по профилактиката, самостоятелен сюжет и ранното откриване на болестите, неправилното остойностяване на така наречените клинични пътеки. Но ако пък ние сме стигнали дотам у нас да има, а другаде да няма, не знам дали е хубаво – за пътеките, а не за асфалта. Монополът на НЗОК – ... той да бъде ликвидиран. Активното включване на пациентските организации или на гражданите. Не е вярно те, че са представени. Те са представени тук, на разни други срещи, които се организират и сами, защото бранят една гражданска активност и инициатива, което е най-важно      в съвременният български свят. Обаче те не са представени нормативни. Мисля че на едно място бяха представени, не знам дали има и човек дори. Практиката на принудителното заплащане под формата на свободен избор на лекуващ лекар. Това е голямото поле и подводните води на туй, което много модерно наричаме корупционна практика. Обаче темата за корупцията в здравеопазването е самостоятелно изведено като много тревожен проблем от всички страни, с които сме били в контакт. И стигаме до вторият голям раздел на нашето становище – това е въздействието на лимитите върху правата на гражданите като пациенти. Сега този раздел в становището е разделен заради ... на две – откровено казано отрицателно въздействие регулативните стандарти и втората част – отрицателно въздействие, пак, на лимитите в болниците. 
Росица Тоткова, директор на Дирекция „Жалби и сигнали” към омбудсмана обясни по-подробно същината на проблема с лимитите за болничната помощ и тяхното въздействие срещу гражданите. 
Росица Тоткова: Това, което вие подчертахте, че смисълът на проверките, които извършва омбудсмана в конкретния случай относно въздействието на лимитите в болничната и извънболничната помощ върху правата на пациентите е с една основна грижа – това е именно грижата за правата на пациентите, правата на здравноосигурените лица или както ние сме нарекли в нашето становище „Правата на човека”. Защото всъщност всяка една дейност, особено в здравната система, най-малките промени и всички действия, които се предприемат от органите, които имат компетенции за това, в една или друга степен се отразяват върху правата на пациента. След като много подробно и изчерпателно се направи анализ на нормативната уредба, изслушаха се различни мнения, становища на участвали в дискусиите, проведени от омбудсмана, категорично заключение, направено в нашето становище, на институцията националния омбудсман е, че правата на пациентите се нарушават с въвеждането на тези лимити в болничната и извънболничната помощ. И тук става въпрос за това, че са нарушени такива основни права като правото на достъпна медицинска помощ, на своевременна медицинска помощ, на качествена медицинска помощ, на безплатна медицинска помощ, може би малко в кавички, тъй като това е грижа и на самите граждани, които имат задължението по закон да се осигуряват, правото им на избор на изпълнител на медицинската помощ и т.н. А всички тези права са регламентирани в основни нормативни документи. Разбира се, тук трябва да започнем с Конституцията на Република България, Закона за здравето, Закона за здравното осигуряване. И ето защо очакването е, че наистина със становището на омбудсмана ще се даде един тласък, като се вземе повод и акт от неговите заключения, за да могат да се преодоляват тези изключително големи проблеми, с които се сблъскват българските граждани, попадайки в системата на здравеопазването. Още повече, че моята позиция е именно от тази страна. До това заключение омбудсманът стигна, след като оцени въздействието на регулативните стандарти върху правата на пациентите и най-напред относно отрицателното въздействие на регулативните стандарти, тоест доболничната помощ. Най-напред трябва да кажа, че тук особен акцент трябва да се постави с това, че тези регулативни стандарти или тези лимити нарушават едно много важно, изключително важно право – това на своевременна медицинска помощ. Защото много от нас и чрез личен опит, и без дори да са имали такъв опит, знаят, че навременно оказаната медицинска помощ е много важна и съществена част от това да се опази живота на човека или пък да се скъси пътят на неговото оздравяване. Затова ние сме започнали именно тук с това, че тези регулативни стандарти се отразяват неблагоприятно именно върху това право на пациента. Защото лекарят какво може да направи, когато са му изчерпани лимитите и човекът, гражданинът не се е разболял по план – в първата десетдневка или петнадесетдневка на месеца? Той може да го върне, да каже: „Съжалявам, елате следващия месец” или пък да поеме риска да му издаде направление, за което законодателят се е погрижил много стриктно за това, че после трябва да носи и такава отговорност, съгласно законодателството.