Комисията за регулиране на съобщенията подкрепи Становището на омбудсмана за нарушения на правата на потребителите от M-TEL, VIVACOM и GLOBUL

Комисията за регулиране на съобщенията подкрепи публично обявеното Становище на омбудсмана за нарушения на правата на потребителите от M-TEL, VIVACOM и GLOBUL чрез автоматичното подновяване на срочните договори за предоставяните услуги, предвидените неустойки за абонатите при предсрочното им прекратяване, както и неоснователно усложнените процедури за прекратяването им.

виж повече >

в-к „24 часа” / 19 януари 2010г.

И депутатите са граждани, но по-различни
 
ДИМИТЪР ГОЧЕВ
 
Отстоявам позицията, че всички институции, включително и националният омбудсман, които могат да искат от Конституционния съд защита на основните човешки права, трябва да го правят по-често.
Но те трябва да внимават, да намерят баланса, защото с безразборни искания за отмяна на един или друг текст, както аз неблагоразумно бих ги посъветвал, ще загубят от авторитета си.
Според мен Гиньо Ганев правилно отхвърли искането на "Ред, законност и справедливост" да атакува в Конституционния съд два текста от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Според единия текст депутат напуснал или изключен от парламентарна група става независим и не може да бъде приет за член на друга парламентарна група (чл. 16, ал. 5). Другият текст е за невъзможността независими народни представители да образуват парламентарни групи, както и да се сливат или разделят съществуващи парламентарни групи.
На първо място омбудсманът не може да направи такова искане до Конституционния съд, то е недопустимо. Според конституцията той може да атакува закони, които нарушават основните права на гражданите.
Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание не е закон. Самият съд е приел, че правилникът, както и всички актове на парламента, включително и решенията му за назначаване или освобождаване от длъжности като управител на БНБ например, подлежат на конституционен контрол. Под въпрос е обаче дали правилникът може да бъде атакуван в КС от омбудсмана.
Освен това той може да сезира съда само за нарушаване на основните права на гражданите. Наистина и народните представители са граждани, но техният статут и техните права са по-различни от тези на обикновените хора.
Дори да се приеме, че едно такова искане на омбудсмана е допустимо, т.е. Конституционният съд трябва да го разгледа, според мен по същество е неоснователно, т.е. няма да бъде уважено.
Нещата са сложни и опират до същността на мандата на народния представител. Този въпрос е тясно свързан с общия мандат на народните представители - те са представители на целия народ, а не на конкретен избирателен район.
При избор с партийна листа мандатът е плод на сложен фактичеси състав - първо, една партия да те включи в листата си, да ти гласува доверие, и второ - избирателите да гласуват за теб.
Когато народен представител е избран с една партийна листа и тази партия по силата на изричен текст в конституцията направи парламентарна група, се поставя въпросът може ли той да каже: "Аз няма да участвам в тази парламентарна група." Според мен - не може.
Конституцията не дава директен отговор и на въпроса може ли този народен представител да каже: "Аз няма да съм втази парламентарна група, а в друга". Никъде в конституцията не пише, че депутат, влязъл в една парламентарна група, не може да излезе от нея или да я смени.
Но отговор на този въпрос според мен дава първият елемент от сложния фактически състав на мандата - принадлежността към партийната листа.
Има възможност Конституционният съд да изясни въпроса - като излезе с тълкувателно решение на текстове от конституцията. Но не и чрез отмяна на текстове от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
При обсъждането на казуса в Консултативния съвет по конституционните въпроси при обмудсмана, на което присъстваха и депутати от РЗС, бяха изказани различни мнения.Но ми се струва, че омбудсманът отказа да атакува двата текста от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, като взе предвид преобладаващите мнения.
Въпросът за съдържанието на мандата на един народен представител действително е сложен. Постарах да се запозная с публикации по проблема, но те не са много. Теоретиците или избягват този въпрос, или не са сметнали за необходимо да го разработят.
Димитър Гочев е бивш конституционен съдия и първият ни съдия в Страсбург. Сега е сред консултантите на Гиньо Ганев по конституционните въпроси.