Добри практики

[1] 2 3
Добави във Facebook

Добра практика по прилагане на принцип Стабилно финансово управление - Модел за многогодишно финансово планиране, Свищов и Несебър

По своята същност моделът за многогодишно финансово планиране представлява адаптиран за българските общини софтуер, който: 1) Разделя оперативната дейност от инвестиционната дейност на общината; 2) Определя какви са възможностите за инвестиране в общината; 3) Стандартизира всички приходи и разходи на общината през различните години към действащия бюджетен класификатор; 4) Осъществява дългосрочно планиране като прогнозира не само отделния бюджет за дадена година, но и неговото отражение в следващите бюджети; 5) Дава възможност за проиграване на различни финансови решения и проследяването на резултатите от тях в последващите бюджети.

Примерни казуси, които моделът е разрешил:

•    В дадена община, която е известна със значителните си и стабилни приходи, чрез модела се установява сериозна тенденция. Оказва се, че общината изразходва значителен ресурс за текущи дейности. Установява се, че ако тази тенденция продължава да се поддържа от общинското ръководство, то след 2 години общината ще бъде изправена пред ситуация, при която няма да може да осъществява никакви инвестиции.

•    Дадена община е планирала осъществяването на голям общински проект. Чрез модела се анализират три алтернативи: а) проектът да се реализира в настоящия момент, като се вземе заем; б) проектът да се реализира в настоящия момент, но като се намалят разходите за общински дейности; и в) да се изчака две години, през които се акумулират средства, след което да се реализира проектът. Чрез модела се анализира как тези три варианта се отразяват върху бъдещите общински разходи. При първия вариант ще трябва да се плащат лихви в бъдеще, което означава, че ще се ограничават разходи тогава; при втория вариант ще следва да се ограничават разходи в настоящия момент; при третия вариант обществото ще бъде лишено от облагите на проекта. Взема се решение да се пристъпи към получаването на кредит, защото, от една страна, населението ще ползва ползите от проекта, а, от друга се оказва, че обслужването на кредита е напълно поносимо и не води до драстичен спад в бъдещите разходи по общински дейности;

•    За реализирането на даден проект в дадена примерна община е необходимо намаление на разходите или увеличение на приходите. Чрез модела се проиграват тези две възможности. Чрез модела е изчислена величината на необходимата икономия и величината на необходимото увеличение на проходите. Общинските органи трябва да решат от коя дейност да спестят средства или от кой приходоизточник да завишат постъпленията (например да се увеличи ставката по дадена такса). Установява се, че чрез неголямо намаление на средствата за издръжка на общинска дейност “Образование” и чрез конкретно завишаване на ставките по някои общински такси се освобождават средства за реализирането на проекта.

След адаптирането на модела към особеностите на българските общини и националното законодателство той се прилага в над 50 големи, средни и малки български общини, сред които Русе, Стара Загора, Сливен, Добрич, Шумен, Силистра, Разград, Велинград, Троян, Севлиево, Ботевград, Пловдив, Вършец, Тетевен, Варна, Поморие, Мездра, Полски Тръмбеш, Раковски, Върбица, Кюстендил, Оряхово, Каварна, Карлово, Самоков, Кресна, Омуртаг, Съединение и др.