Индекс на общественото мнение

Националното представително проучване сред гражданите представя начина, по който те възприемат местното управление и дава информация за слабите места и добрите практики във взаимодействието между местните власти и местните общности.

Проучването на общественото мнение е проведено през втората половина на април 2009 г. сред 1204 души над 18 години. Изследването е проведено във всички типове населени места, разпределени както следва: София – 16.5%, голям град – 15.0%, друг град – 39.0%, село – 29.5%.

Индексът на общественото мнение е едва 37,37 пункта и е най-нисък от трите анкетирани групи. Това дава представа за начина, по който гражданите възприемат местното управление.

Основни изводи и препоръки

Получените резултати могат да бъдат анализирани в две посоки. От една страна, налице е ниско ниво на гражданско участие и активност в местното самоуправление. Причините за това могат да се търсят както в незаинтересоваността на самите граждани, така и в липсата на достатъчно информираност и публичност на управленските политики на общините. В общия случай, въпреки че почти всички общини посочват, че публично се оповестяват датите на заседанията на общинския съвет, възможностите за изказване на граждани и участие на журналисти, приемното време на кмета, отчета за дейността на кмета, дългосрочни и средносрочни програми за развитие на общината и т.н., две трети от гражданите посочват, че нямат достъп до съответната информация.  Причина за това са както липсата на активност от страна на гражданите, така и неподходящият избор на средства за разпространение от страна на управленските структури. 

От друга страна, разликата в оценката за качеството на управление на общината сочи, че се прилагат управленски методи, които са недостатъчно ефективни и ефикасни. Формирането на висока оценка на местното самоуправление е неразривно свързано с избора на конкретни мерки, стратегии, планове и програми за развитие, които да са отражение на съществуващите потребности на гражданите. За постигане на тези цели местните власти трябва да поддържат непрекъснат диалог с гражданите, при максимално прозрачни условия и в сътрудничество с тях.

Налице е необходимост от усилена работа от страна на местните власти за въвличане на гражданите в процеса на местно управление и повишаване информираността и познанието за възможностите за такова участие, както и разясняване на прилаганите от общините механизми за осъществяване на принципите на добро управление.

Обобщеният анализ на данните показва, че като цяло жителите на малките населени места (селата и малките градове) оценяват по-високо качеството на управлението в общината, в сравнение с живеещите в големите градове. Този извод е в сила при извеждането на всички под-индекси.

Законност на действията на местната власт

Повече от половината граждани смятат, че управлението отговаря на законовите изисквания. Категоричен утвърдителен отговор дават близо ¼ от анкетираните. Трябва да се отбележи обаче, че 1/6 от гражданите са убедени, че действията на местната власт са незаконни.

Зачитане на гражданските права

Голяма част от интервюираните (над 50%) считат, че общинските власти спазват правата им като граждани. Тревожен е обаче фактът, че според 30% гражданските права не се зачитат.

Информация за извършвани промени в общински наредби, правилници и други обществено значими документи

Над 65% от гражданите заявяват, че не разполагат или по-скоро не разполагат с информация за извършени промени в общинските наредби, правилници и други обществено значими документи. Положителни отговори на този въпрос дават едва малко над 20% от анкетираните. Отрицателни отговори са посочени в най-голяма степен от живеещите в големите градове и столицата.

Независимост на обществения посредник



Преобладаващата част от анкетираните не знаят дали дейността на обществения посредник е в достатъчна степен независима от администрацията. Причините за това са от една страна в малкия брой общини, в които има такава институция; от друга, се констатира общо непознаване на функциите на местния посредник.

Отговорност и надеждност

Цялостна  оценка за управлението на общината



Средната оценка на гражданите за управлението на общината, в която живеят (по шестобалната система) е 3,71 пункта. Най-ниска оценка на общинското управление поставят живеещите в София, а най-висока живеещите в  малки населени места.

Оценка на перспективите за развитие на общината



Гражданите са още по-скептични за развитието на общината и дават много ниска оценка на перспективите - 3,89 пункта по шестобалната система. Най-ниски оценки на перспективите за развитие на общината („2” и „3”) поставят над 1/3 от живеещите в големите градове и в София. Важно е да се подчертае, обаче, че повече от ¼ от жителите на малките населени места оценяват перспективите за развитие на населеното място като много добри и отлични.

В синхрон с ниската оценка на качеството на управлението и перспективите за развитие, близо половината от гражданите считат, че местната власт не е в състояние да осигури управление, което отговаря на техните нужди. Отново голям е процентът на отрицателните отговори, получени от жителите на големите градове и София.

Откритост и прозрачност

Откритост и прозрачност на дейността на общинския съвет



Една трета от гражданите считат, че дейността на общинския съвет в тяхната община е открита и прозрачна, докато 45% споделят обратното мнение. Положителни отговори посочват главно жителите на селата. Висок е делът на гражданите, които отговарят, че не разполагат с информация за дневния ред на общинския съвет в тяхната община (над 75%). Най-висок е делът на живеещите в София (83%) и в големите градове (92%). Едва 14,6 % от гражданите са запознати  с дневния ред на сесиите на Общинския съвет в тяхната община, като най-висок е делът им в градовете, различни от София и големите градове.

Антикорупционни мерки



Близо половината от гражданите смятат, че в общината, в която живеят, има прояви на корупция. Особено голям е делът на жителите на големите градове (73%), следвани от жителите на София (51%), които са на това мнение. Едва 8% от тези граждани вярват, че в общината няма прояви на корупция. В допълнение едва ¼ от интервюираните заявяват, че в общината, в която живеят, се предприемат ефективни антикорупционни мерки. Негативните отговори се срещат най-често сред жителите на големите градове и София.

Предоставяне на информация за дейността на местната власт и обратна връзка с гражданите

Едва 2% от живеещите в София посочват изцяло положителен отговор „Да”. По-малко от една трета от всички интервюирани считат, че дейността на общинската администрация е открита и прозрачна за гражданите. Слабата гражданска активност и ниската заинтересованост се проявяват в незнанието на повече от половината анкетирани дали и по какъв начин могат да намерят информация за дейността на общинската администрация. С увеличаване на размера на населеното място се увеличава делът на неинформираните граждани.

Отчетност

Наличие на механизми за измерване на изпълнението и система за оценка



Тревожна е тенденцията повече от 80% от гражданите да не са запознати с годишния доклад или отчет за дейността на кмета и общинската администрация. Едва 10% заявяват, че са запознати напълно или в някаква степен с тези документи, като това са най-вече гражданите живеещи извън София. В продължение на тази констатация 2/3 от гражданите посочват, че общинската администрация и общинския съвет не отчитат пред гражданите ясно и изчерпателно изпълнените дейности и изразходването на бюджетни средства. Най-критични са жителите на големите градове (70%), следвани от жителите на София. Едва 19,6% от интервюираните считат, че общинската администрация и общинския съвет отчитат пред гражданите ясно и изчерпателно изпълнените дейности и изразходването на бюджетни средства, като това са най-вече живеещите в селата и малките градове. В унисон с отговорите, посочени в предходния въпрос, над 70% от гражданите не знаят за какви основни дейности се изразходва общинския бюджет. На първо място в това отношение са живеещите в големите градове (86%), следвани от жителите на София (80%), следвани от останалите населени места. Едва 17,4% от анкетираните знаят за какви основни дейности се изразходва общинския бюджет, като това са най-вече живеещите в селата и малките градове. Повече от половината анкетирани считат че общинската администрация не предоставя ясна информация за обществените поръчки, възлагани от общината (над 55%), а 1/4 заявяват, че не знаят. На първо място в това отношение са живеещите в големите градове (73%), следвани от жителите на София (63%), следвани от останалите населени места. Едва 18% посочват, че предоставената информация е ясна, като делът на тези отговори е най-висок сред живеещите в селата и малките градове.

Ефективност и ефикасност

Съответствие на дейностите на местната власт с нуждите на гражданите

Като цяло гражданите са сравнително равномерно разпределени в мнението си за адекватността на действията на местната власт спрямо нуждите на хората. По-скептични са нагласите за качеството на предприеманите от администрацията действия и за разрешаването на идентифицираните проблеми в разумни срокове.

Сътрудничество (партньорство)

Анализираните данни разкриват тревожни констатации относно преобладаващата неинформираност на гражданите за възможностите за участие на гражданите в работата на общинския съвет. По-малко от 1/5 от гражданите познават механизмите за участие в работата на общинския съвет и в процеса на вземане на решения. Огромен е делът на хората, които не знаят не просто как, а дали изобщо имат право да участват в управлението. Липсата на активност от страна на гражданите и едностранната комуникация се изразяват в много висок процент от граждани, които смятат, че общината не предоставя информация за дейността си.



Кохерентност на разработваните политики

Аналогични са резултатите по отношение на оценката на гражданите за последователността и съгласуваността на провежданите от общината политики. Освен, че близо 40 % дават негативни отговори, още толкова от гражданите нямат мнение и информация по въпроса, като това са основно живеещите в градовете. Близо ¼ от гражданите считат, че общинският план за развитие отговаря на реалните им нужди. Най-висок е този процент в селата (34%). Още по-малък е делът на хората, които имат информация за изпълняваните от общината проекти (едва 16.3% дават утвърдителен отговор, като това отново са най-вече жителите на селата и малките градове). Най-негативно настроени са жителите на големите градове (84%), следвани от жителите на София (71%); делът спада с намаляване на размера на населеното място.  В продължение на тази тенденция се запазва високият процент на гражданите, които считат, че провежданите от общината политики не се представят по ясен и разбираем начин пред гражданите. Отново делът на негативните отговори е най-висок сред живеещите в София и големите градове и намалява с намаляване размера на населеното място. Най- положително настроени са живеещите в селата и малките градове, като в същото време именно жителите на тези населени места дават и най-много отговори „Не знам”.