Инициативи, свързани с доброто управление

1 2 [3]
Добави във Facebook

Гиньо Ганев: В модерния свят една власт е над всичко – властта на правата на човека

Гиньо Ганев: В модерния свят една власт е над всичко – властта на правата на човека

Гиньо Ганев разговаря с Димитър Аврамов

09 януари 2007 г.

Първа част на разговора на Димитър Аврамов с Гиньо Ганев за "Bulgarian Post"

    Омбудсманът е една от най-важните институции. А правата на човека са в основата на модерните демокрации. И на, разбира се, справедливостта. Затова поискахме разговор с Омбудсмана на Република България, г-н Гиньо Ганев. Водим този разговор в най-доброто за това време - между Коледа и Нова година. Г-н Ганев разказва за институцията, за приоритетите й, и за ... правото на добро управление!


    Дошъл съм, г-н Ганев, да заговорим още в първите дни на 2007 г. за правата на човека, за омбудсмана и за неговата роля за тяхното осъществяване и защита…    Когато ме избраха за омбудсман на републиката, много хора ме питаха как се чувствам на новото поприще, след като отдавна преди това бях избран за човека-парламент и обявен за доайен на българския парламентаризъм. Бях учуден, защото това не е ново поприще, а същото. Народното събрание, управлението, политиката въобще прави система от действия, които се отнасят до гражданите и засягат техния живот.

    Политиката на управляващите – които и да са те - употребява усилия да промени, с намерение към по-добро, живота на хората. Но при това правене и употребяване не трябва да й се позволи да нарушава и даже само да застрашава правата на човека. Те са изкачени до ранга на най-висшата ценност в съвременната цивилизация и никакво посегателство върху тях не е допустимо!

    Така че политиката има за основен дълг да зачита и да гарантира човешките права, а омбудсманът - да ги защитава от нехайна и лоша администрация, което значи от лошо управление, от лоша политика. И правенето на политика, и дейността на омбудсмана не е въпрос на постове и служби, а на едно и също посвещение, на едно религиозно служение пред олтара на правата на човека.



    Как да работим за това хората да знаят по-добре правата си и да ги отстояват? Как да имаме по-добра администрация?
    Честно казано, години наред ние само си спомняхме (и то защото ни напомняха!), че през декември 1948 г. Общото събрание на ООН прие Всеобщата декларация за правата на човека като изключително важен акт на модерния свят. И че нейният голям смисъл не е в изброителния каталог на правата, а в изправянето на личността върху пиедестала, върху нейното собствено достойнство.

    Сега, след като току-що отпразнувахме пълноправното си присъединяване към обединена Европа, е добре да се повтори, че Европейският съюз е не просто общност на нации и държави, но и на ценности. И че над всички тях стоят човешките права. Няма да се уморя да се позовавам на този прословут чл. 6 от Договора за Европейския съюз, който прогласява именно правата на хората като основополагащи и върховни в същото време ценност на общия европейски дом.

    Българската омбудсманска институция сериозно и с вълнение възприема деня на приемането на България в Европейския съюз – 1 януари 2007 г., като ден първи на своя нараснал дълг за защитата на човешките права. Това не е лесно намерен шаблонен израз. Става дума за ново съзнание и за ново измерение на отговорността - и на управлението, и на омбудсмана, защото сме свидетели на уникален факт в развитието на обществото и на концепцията за гражданските права въобще.

    За първи път Европейският съюз обогати поколенията на човешките права и преди няколко години включи в своята система правото на човека на добро управление, правото на гражданина да изисква и да получава добро административно обслужване. И това е основно право, както изрично е посочено в Хартата на Европейския съюз за основните права.

    С дефинирането на това право ЕС наистина направи крачка напред в развитието на доктрината и практиката на човешките права. Но какво означава това право на добро управление по-конкретно?    Какво значи това ли? Всеки гражданин има право да получи от институциите и органите на Европейския съюз справедливо, безпристрастно и в разумен срок административно обслужване. Това право включва, например, задължението за администрацията, за служителите да изслушват всеки човек преди срещу него да бъдат предприети каквито и да са неблагоприятни мерки; той да бъде възмездяван от Общността за всички вреди, причинени от нейните органи и служители при изпълнение на техните задължения; служителят да зачита законните и разумни очаквания, които имат членовете на обществото към него; служителят да бъде учтив, коректен, услужлив и достъпен в отношенията си с гражданите; когато отговаря на кореспонденция, телефонни обаждания и електронна поща, той да бъде възможно най-полезен, да отговаря пълно и точно на зададените му въпроси. И така нататък.

    В много случаи обаче администрацията действа изцяло в съответствие със закона, но резултатите от нейните действия са несправедливи и дори засягат правата на хората. Добра ли е такава администрация?    У нас често една недопустимо груба или просто небрежна администрация се крие зад законови алинеи. Но чуйте добре! Едно административно действие или акт може да бъде напълно законосъобразно и въпреки това да бъде проява на лоша администрация! Правото на добро управление и административно обслужване не се свежда само до това държавните и местните органи да действат според предписанията на закона!

    Изискването е върховенството на закона да се съчетава задължително с върховенството на правата на човека. Администрацията трябва да търси пътища, за да улеснява гражданите и техните организации. А не да се барикадира зад стените на нормативните изречения. Добрият администратор строи мостове към хората, а не дълбае в пропастта на бюрократичното бездушие.

    Това бездушие понякога придобива чертите на чиновнически злоупотреби и тогава отчуждението на населението от управлението, от властта става застрашително. Никого не плаша и управлението не трябва излишно да се страхува. Но при едно условие: Да премахва безкомпромисно всякакви прояви на лоша администрация и да дава път на добрата, тоест на тази, която работи в полза на човешките права. И то не като милост, а като задължение.

    Затова ми се иска да призова всички – граждани, институции, медии – да съдействат правото на добро управление и на добра администрация да намери нормативно закрепване и в българската правна система. Нормите на Европейския кодекс за добро административно поведение, които са задължителни за органите на Европейския съюз, трябва да станат задължителни и у нас.

    Това не зависи ли най-вече от политическия елит, който управлява?    Силата на една държава не зависи само от качествата на нейните политически ръководители, а и от нейната способност да създаде една компетентна и човечна администрация!

    И тук ролята на омбудсмана като институция, призована да преодолява спорове между администрация и граждани, да се противопоставя на лошите административни практики и корупционни предпоставки и да брани правата на хората, ще нараства все повече в новите общоевропейски мащаби на нашия живот. Неслучайно една от основните политически препоръки в доклада на Джефри ван Орден за присъединяването на България е българските власти да засилят ролята на омбудсмана.

    Дешифрирано точно, това значи държавните органи – централни и местни – и техните администрации да чуят (без да си запушват ушите!) добре европейската и нашата национална камбана и нейния призив за защита на човешките права. Да се вслушват в препоръките на обществения защитник, когато те се базират на истината.

    Забелязвам, че ваши законодателни предложения все по-често се обсъждат в Народното събрание. Така беше с общия устройствен план на София, със закона за досиетата и закона за енергетиката. Как се вписва тази практика в идеята за омбудсмана като морална власт?    Ние в България пионерски открихме и трасирахме пътя на участието на омбудсмана и в законодателния процес. Неговите предложения за нормативни уредби и промени произтичат от неговите проверки и констатации и всъщност са гласът на общественото мнение. И носят едновременно така необходимото съчетание между индивидуалните права и обществения интерес. Това омбудсманско завоевание трябва да се разширява, защото е широко общественото мнение, върху което то лежи.

    Далновидно и политически мъдро е разбирането и съгласието на ръководството на Народното събрание, на неговия председател г-н Пирински, на парламентарните комисии - чрез омбудсмана гражданите да се въведат в залата на парламента. Там се обсъждат равнопоставено техните предложения и аргументи и приеманите закони носят авторитета на все по-активизиращото се гражданско общество.

    С вътрешна удовлетвореност четох в национален всекидневник думите на Ханс Пьотеринг, който ще бъде новият председател на Европейския парламент от 15 януари 2007 г. Той казва, че България даде доказателства за обвързването си с двете важни общи европейски ценности – правото на закона и защитата на човешките права, и затова стигна до своето европейско членство.

    Да, ще се повишава ролята на омбудсмана в България, но грижата за правата на човека не може да бъде дадена на откуп само на неговата институция! Цялата йерархия на управлението, заедно с неговия синоним – администрацията, цялата власт носят обща отговорност.

    Чувствате ли се достатъчно силен, с достатъчни правомощия на полето на защитата на правата и свободите на гражданите…?    Сериозно заявявам, че се чувствам достатъчно силен и институцията има достатъчен капацитет, за да защитава правата на хората. Институцията на омбудсмана е сравнително нова в България, но тя не е в детските си обувки! Точният превод на термина е граждански застъпник за правата на човека. Той се застъпва пред органите на властта да отменят и да премахнат допуснатите от тях прояви на нарушения на човешките права, без да може сам да направи това, защото няма административни и разпоредителни права.

    Неговото предимство, даже привилегия, е в това, че той има една друга, по-голяма възможност за въздействие – морална власт и влияние! Стига да ги има! Той стои на стража на правата на гражданите, но не с пушка в ръка, а с доказаните си обществени и лични качества. Да бъде познат в обществото, да има комуникативна власт, да има свободата да говори не само пред институциите, а с тях. Все повтарям, че той може да пие кафе с един министър, посегнал на едно човешко право, но разговорът му не е кафеджийски.

    Омбудсманът вежливо трябва да накара министъра сам да поправи грешката си, и даже да се усмихва, съзнавайки, ако е умен, че омбудсманската проверка подпомага самия него да управлява по-добре.


(Очаквайте продължение)