Омбудсманът Мая Манолова лично написа споразумението на миньорите от Оброчище

Протестът и гладната стачка на миньорите от мангановата мина в Оброчище приключиха късно снощи, след като подписаха споразумение за колективен трудов договор с изпълнителния директор на фирмата-концесионер Дейвид Уелингс.

виж повече >

Национален превантивен механизъм

[1] 2
Добави във Facebook

Доклад на Националния превантивен механизъм относно проверки и оценка на бежанските и миграционните проблеми на Република България

             гр. София, 15 октомври 2013 г.

 
              Във връзка с изпълнението на функциите на омбудсмана като Национален превантивен механизъм (НПМ) екипи на НПМ извършиха проверки и оценка на бежанските и миграционни проблеми в България.

В периода 30.09 - 11.10.2013г. бяха посетени Гранично полицейско управление гр. Елхово; изграждащ се Разпределителен център към Дирекция "Миграция" в гр. Елхово; СДВНЧ - Любимец; Регистрационно-приемателен център – с. Баня, община Нова Загора; Транзитен център – с. Пъстрогор, община Свиленград; изграждащ се център за временна закрила в гр. Харманли; Регистрационно-приемателен център – София; центровете към Държавна агенция за бежанците (ДАБ) на „Военна рампа“ и в кв. „Враждебна“.


Осъществиха се множество срещи и беседи с представители на ДАБ, Дирекция „Миграция“, Гранична полиция, ОД на МВР – Хасково, РУП - Харманли, областна управа на област Хасково, медицински специалисти от цялата система на здравеопазването.  


 


Анализът на ситуацията показва следните основни проблеми:


Проблеми свързани с бежанците от Сирия - кризата в Сирия доведе до масиран бежански поток, част от който преминава през Турция и навлиза в България.


Проблеми свързани с незаконно преминаващи имигранти от трети страни. В момента общественото внимание е фокусирано върху Сирийската бежанска вълна, но проверките на екипа на НПМ установиха, че в момента голям брой незаконни имигранти от Алжир, Мали, Сомалия и други африкански държави, както и голям брой чужденци от Афганистан влизат незаконно в Република България отново през турска територия. Тези лица представляват около 40 процента от общия бежански и миграционен поток в момента.


Приемане, регистрация и настаняване на бежанците и имигрантите.


Проверката на НПМ констатира, че приемането на лицата се осъществява основно на Гранично полицейско управление Елхово. Само за месец септември 2013г. през граничното управление около 2000 лица са преминали незаконно границата на Република България. Към момента на проверката в ГПУ Елхово се намираха около 400 задържани лица. Притеснителен за омбудсмана като НПМ е фактът, че в момента Гранична полиция изпълнява несвойствени функции, присъщи на Дирекция "Миграция" към Министерство на вътрешните работи (МВР).


Граничното управление следва да задържа тези лица в рамките на 24 часа, но поради огромния брой, бавната регистрация и липсата на достатъчно човешки ресурс бежанци и имигранти престояват без законово основание в ГПУ Елхово понякога и до една седмица. Граничното управление е създало условия за настаняване на чужденците, но тези условия могат да се обобщят като мизерни. Голямата част от чуждите граждани са настанени в едно голямо помещение-салон, преграден с телени огради и талашит. Настанените не разполагат с достатъчно одеяла, няма дюшеци и възглавници. Към момента няма и отопление. На всяко задържано лице се предоставя храна за срок от 24 часа съгласно чл. 43 от  Инструкция № ІЗ-1711 от 15 септември 2009 г. за оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица в структурите на Министерството на вътрешните работи и реда в тях (Инструкцията). След изтичане на този срок, въпреки че продължават да са настанени в местата за задържане на територията на ГПУ Елхово на тези лица не им се осигурява храна, тъй като съобразно Инструкцията не им се полага. Установиха се случаи, в които чужденците престояват около седмица. По време на проведените с тях интервюта се констатира, че някои от тях не са се хранили повече от пет дни, поради липса на финансови средства. Създадена е и организация по закупуване на хранителни продукти (за тези които разполагат със средства) – прави се списък и няколко задържани лица, съпровождани от полицай посещават близкия магазин. Използването на баня и тоалетна също е крайно затруднено. Баня липсва, а тоалетната се намира на около 20 метра от сградата и е в потресаващо хигиенно-битово състояние.


В друга сграда  на ГПУ Елхово, оборудвана съгласно Инструкцията и с капацитет 15 места се настаняват майки с деца. Тук условията са добри, но проблемът с пренаселеността е остър.


Задържаните преминават през първичен медицински физикален преглед. Към момента в ГПУ Елхово е командирован лекарски екип от ВМА от 4-ма медицински специалисти. Част от настанените се нуждаят от вторични прегледи за симптоматични оплаквания и специфични медицински грижи, които не могат да бъдат осигурени в рамките на граничното полицейско управление. Спешните случаи се поемат от Центъра за спешна медицинска помощ гр. Ямбол (ЦСМП),  филиал гр. Елхово. 


Към момента на извършване на проверката в ГПУ Елхово бяха командировани служители от други регионални дирекции на „Гранична полиция“. Екипът на НПМ констатира, че въпреки увеличаването на човешкия ресурс работата на полицейските служители не е облекчена. Спешна е нуждата от транспортни средства – автобуси за транспортиране на чужденците до съответните места за настаняване.


В Елхово екипът на НПМ посети и изграждащ се в помощно училище т. нар. Разпределителен център към Дирекция "Миграция". Решението за изграждането на такъв център е взето в началото на септември. Екипът на НПМ не получи подробна информация на какво законово основание ще функционира той, както и каква ще е нормативната база, регулираща дейността му. По предварителна информация в този център ще престояват за обработка незаконно преминалите границата чужденци. Престоят тук ще трае около седмица, след което чужденците (в зависимост от това дали са подали молба за закрила) ще бъдат разпределяни съответно към центровете към Държавната агенция за бежанците (ДАБ) или към двата специални дома за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) в гр. Любимец и кв. Бусманци в гр. София. За начална дата за стартиране на центъра е определена 07.10.2013 г. Центърът е териториално подразделение на МВР. За да бъде обезпечен с човешки ресурс се налага командироване на служители от съответните структурни звена, включително и от СДВНЧ гр. Любимец. В центъра ще работят мултидисциплинарни екипи от различни ведомства.


Омбудсманът приветства решението за разкриване на подобен център, но ще потърси допълнителна информация за статута на Разпределителния център - каква ще е дейността му, ще разполага ли с медицински персонал, ще се предоставя ли храна на задържаните в него лица.


 


Настаняване:


Центровете на ДАБ в момента на проверката бяха изключително пренаселени. В РПЦ - с. Баня броят на кандидатстващите за закрила беше 147 при капацитет на центъра 70 места. В ТЦ - с. Пъстрогор настанените лица бяха 459 при капацитет 300 места. В РПЦ София кв. „Овча купел“ бяха настанени 1000 души при капацитет 860, а в разкритите центрове на „Военна рампа“ и „Враждебна“ бяха настанени съответно 709 и 420 лица. За екипа на НПМ остана неизяснен статута на последните два центъра. По същество тези центрове са разкрити без законово основание към РПЦ „Овча купел“. Не е ясно как са въведени в експлоатация. Битовите условия, в които се намират към момента на проверката са в потресаващо състояние – сградите са стари с лоши и зле функциониращи канализационни и електрически системи. Сградата в кв. „Враждебна“ не разполага с отопление, тъй като парният котел не функционира и е с ограничен ресурс на топла вода, която се осигурява от два малки бойлера. Очевидно е, че тези сгради са пригодени набързо, без необходимата подготовка и реално не отговарят на никакви стандарти и нормативни изисквания. Същите нямат персонал и дори лице от ДАБ, което да стои постоянно в тях и да сигнализира и координира действия при възникване на различни проблеми и ситуации. Охраната на центровете на  „Военна рампа“ и „Враждебна“ се осъществява от служители на Главна Дирекция „Жандармерия“. Няма медицинско обслужване, а по време на проверката се установи, че в тези центрове са настанени лица с хронични заболявания и такива, които се нуждаят от медицинска грижа по повод възникнали инциденти. Оценката на екипа на НПМ е, че настанените в тези сгради лица, търсещи закрила, са подложени на нечовешки и унизително отнасяне.   


Екипът на НПМ посети и новоизграждащ се център за временна закрила в гр. Харманли. Центърът ще е разположен в бивша казарма. Предвижда се търсещите закрила да бъдат настанени във фургони (контейнери) които към момента на проверката бяха 80 броя. Повечето от тях са нови и неизползвани и разполагат с баня и тоалетна, но не са свързани с канализация и ВиК система, която към момента на проверката се изграждаше. Двадесет и пет фургона са стари, част от тях амортизирани и не разполагат с баня. Предвижда се този център да бъде от „закрит тип“ т.е. настанените в него лица да не могат да го напускат свободно. В тази връзка екипът на НПМ има притеснения относно обезпечаването на охраната на центъра, както и по нормално осигуряване на хигиенно-битовите условия на настанените лица. От проверката не стана ясно къде тези лица ще се къпят. Съществуващата казармена баня е на повече от 300 метра от поставените фургони, а същата е в много лошо състояние и е непригодна за ползване в момента. Не е ясно как настанените ще бъдат съпровождани до тази баня, която са намира и извън зоната за сигурност.


Центърът вече функционира – по данни, изнесени в медиите първите лица са настанени в него на 11.10.2013 г. Екипът на НПМ е обезпокоен по отношение на функционирането на центъра, тъй като липсва законово основание за въвеждането му в експлоатация. Във Временния приемателен център в гр. Харманли трябва да бъдат настанявани чужденци, търсещи закрила в случай на влизане в сила на Национален план за действие при временна закрила. Такъв план не е влязъл в сила. Съгласно разпоредбите на Директива на Съвета на ЕС 2001/55/, относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила, правомощия по предоставянето й са изведени на наднационално ниво – вземане на решение от Съвета на ЕС. Към момента няма такова решение на ниво Европейски съюз. В случая центърът работи извън всякакви нормативни изисквания. Не е изяснен въпросът колко време ще престояват търсещите закрила и на какво законово основание е ограничено правото им на свободно придвижване.


 


Престой:


Основните проблеми са свързани с изключително ниската хигиена, която администрацията на тези места няма задължение да поддържа. От друга страна, част от настанените лица също не желаят да почистват помещенията, в които пребивават. На настанените се предоставя месечна помощ в размер на 65 лева, което е недостатъчно, за да покрие нуждите им от храна, дрехи и лекарства. Проблемът с изхранването донякъде е решен с дарения от БЧК и организирани доброволчески кампании.


Настанените в тези центрове престояват в тях до момента на получаване на статут на бежанец или хуманитарен статут. Друг вариант за напускане на дома е деклариране на възможност за самостоятелна издръжка и посочване на външен адрес, на който кандидатите за закрила ще пребивават. В тези случаи търсещите закрила губят правото си на месечна издръжка в цитирания по-горе размер. Екипът на НПМ установи, че в молбите за външни адреси присъстват не повече от 3-4 адреса. Обезпокоително е, че нито една институция на практика не проверява тези адреси. Екипът на НПМ посети един от тези адреси, находящ се на ул. "Преображенско въстание" № 14 в град Свиленград и установи, че на същия адрес има новоизградена и ненаселена къща. Обезпокоителното за омбудсмана в случая е, че над 2500 кандидати за закрила са посочили подобни фиктивни адреси.


Въпреки че молбите на идващите от Сирия бежанци се обработват по съкратена процедура броят им е толкова голям, че служителите на ДАБ се забавят при обработката им. Установи се, че човешкият ресурс - интервюисти, регистратори и преводачи към момента е недостатъчен и не може да отговори адекватно на възникналата бежанска криза. Друг проблем, свързан с човешкия ресурс е сериозната демотивация на персонала, свързана със специфичната работа, големия й обем и ниските възнаграждения.


 В специалните домове за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) към Дирекция "Миграция" при МВР се настаняват незаконно преминали границата чужденци, които не са подали молба за закрила. Част от тях подават такава молба в СДВНЧ и следва да бъдат прехвърлени в центровете към ДАБ. Този трансфер на търсещи закрила обаче се забавя, а като причина за това може да се посочи пренаселеността на центровете към ДАБ. Това води и до пренаселване на СДВНЧ. Към момента на проверката в СДВНЧ - Любимец бяха настанени 292 чужденци при капацитет на дома 300, като в деня на проверката бяха изведени 46 лица. И тук проблемите са свързани главно с недостатъчния човешки ресурс. Съвсем скоро в дома са назначени допълнително петима интервюисти и към момента техният брой е седем. Друг основен проблем е липсата на достатъчно преводачи.


 


Медицинско обслужване:


С оглед изясняване системата на медицинско обслужване в тези места, освен проверките на място, бяха проведени и срещи и разговори с лица от различните структури на здравноосигурителната ни система. Установи се значително разминаване между мненията на различните служители в тази система за медицинските проблеми и нужди на търсещите закрила. Очевидна е липсата на обратна връзка не само между отделните администрации, а и между различните нива в една и съща система.


От медицинска гледна точка се очертават следните важни проблеми и пропуски:


1). Хигиенно-епидемиологични проблеми;


а) Концентрирането на голям брой лица на малки площи, което хипотетично представлява благоприятна среда за разпространение на инфекциозни заболявания;


б) Изключително лошите хигиенни условия, при които са настанени търсещите закрила;


в) Силно забавени първични медицински прегледи и вземане на материали за изследване на всички търсещи закрила. Като причина за забавянето на тези прегледи може да се посочи лошата координация между компетентните институции. Тези прегледи и изследвания могат да се забавят от няколко дни до няколко седмици, а и повече.


Регистрирането на настанените в центрове за настаняване  на „Военна рампа“, „Враждебна“ и „Овча купел“ се извършва бавно, като настанените в сградите на „Военна рампа“ и „Враждебна“ се превозват поетапно с автобуси до „Овча купел“. Преимуществено се регистрират жените и децата. Именно при регистрацията се извършва и първичен медицински преглед и се взема материал за лабораторни изследвания – фецес за изследване за чревни паразити в СРЗИ, а ако чужденецът идва от страна, в която е разпространена маларията – кръв за изследване за малария. Кръв за WR и HIV се взема само при желание от страна на лицето.


Изключително лошите битови условия, при които са поставени настанените също затрудняват извършването на изследванията за чревни паразити. Пренаселеността на центровете за настаняване е причината, поради която ползването на тоалетна представлява все по-голям проблем за настанените. Поради това, когато на тях им се обясни, че трябва да предоставят фецес за изследване, което е задължително, много от тях категорично отказват поради невъзможност да използват тоалетна. Поради тази невъзможност да се изпълни горното условие на  д-р Бенчева - единственият лекар в системата на ДАБ са съставени актове за нарушения от страна на СРЗИ, което показва пълната липса на комуникация, координация и разбиране за ситуацията, дори от различните структури на системата на здравеопазването.


2) Проблеми, свързани с имунизацията и реимунизацията на децата  търсещите закрила:


От Министерство на здравеопазването са отпуснати ваксини за имунизиране на децата. Екипът на НПМ установи проблем с имунизационния статус на тези деца.  Липсват документи, удостоверяващи какви имунизации са правени. От друга страна, с настъпване на събитията в Сирия, имунизациите не са провеждани съгласно изискванията на Световната здравна организация.


3) Оказването на здравна помощ преди и след включването на търсещите закрила в републиканската здравноосигурителна система.


Всички търсещи закрила придобиват права на здравноосигурени в момента на регистриране на подадената молба за определяне на статут. Преди това, здравна помощ на лицата, настанени в центровете от открит тип се оказва от медицинските лица, назначени към ДАБ, които са предимно медицински фелдшери. Единствен лекар, работещ на трудов договор към ДАБ в момента е д-р Бенчева, изпълняваща служебните си задължения на територията на РПЦ –Овча купел.


На чужденците, настанени в подразделенията на Дирекция „Миграция“ към МВР, медицинска помощ се оказва от Медицинския институт на МВР.


Търсещите закрила се включват в националната здравноосигурителна система и придобиват права на задължително здравноосигурено лице (ЗЗОЛ), съгласно чл. 33, ал. 1, т. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), във връзка с чл. 29, т. 4 от ЗУБ, не от момента на подаването на молбата, а от момента на регистрацията, като между двете събития може да измине дълъг период от време. Това право се реализира по различен начин в различните райони. В област Хасково, например, всички бежанци, придобили права на ЗЗО автоматично се включват служебно в пациентската листа на личен лекар от гр. Свиленград - д-р Бахчеванова, в чиято пациентска листа са записани до момента на проверката 857 броя бежанци. Това записване се извършва чрез списъци на придобилите здравноосигурителни права, които се актуализират всеки месец. За месец септември, например, бежанците с прекъснати здравноосигурителни права са около 400. Текучеството на тези лица е допълнителен проблем – нови пристигат и се регистрират, а други отпадат поради промяната на местоживеенето си.


В София, обаче, такова служебно включване не се практикува, а на придобилите здравноосигурителни права се обяснява, че от тях се очаква да направят личен избор на семеен лекар и стоматолог, като попълнят формите за избор.  Не всички, придобили права на ЗЗО, обаче осъществяват избор на личен лекар. Д-р Бенчева съобщава, че потребителската такса, която следва да се заплати за преглед при личния лекар е фактор, поради който и след придобиването на здравноосигурителни права, настанените в центъра предпочитат да се обръщат към нея защото е „безплатно“. Това е съществен проблем, тъй като медицинския център е претоварен към настоящия момент – над 80 прегледа дневно.


Друг сериозен проблем е свързан със софтуера на НОИ. При включването на бежанците в националната здравноосигурителна система и от момента на регистрацията ДАБ започва да превежда пари за здравни осигуровки на даденото лице към НАП, но поне два месеца лицето не се появява като здравноосигурено в софтуера на НОИ. Поради това при евентуална нужда от лечение, трябва да се представят документите за регистрация и платени здравни осигуровки на това лице пред НОИ, за да се издаде специално удостоверение, че същото е здравноосигурено.


Съществува проблем и с медицинското обслужване на децата във възрастовия диапазон между 0 и 2 год. Личните лекари категорично отказват да записват деца от 0 до 2 години. Тези деца се нуждаят от специализирана педиатрична помощ. „Педиатрични екипи“, които по план следва да предоставя ВМА на този етап не са налични.


При евентуално лечение в болница съществен проблем представлява езиковата бариера. Тя е причина, както да не може да се снеме анамнеза от болните, така и медицинските лица да не са в състояние да обяснят на пациентите какво ще бъде лечението им. Самото подписване на „Информирано съгласие“ е формално и не отговаря на условията, за които е въведено.


4) Осигуряване на медикаменти, консумативи и евентуално специфични храни на нуждаещите се. По данни на директора на РЦЗ – гр. Хасково има проблем с диабетиците – липсва инсулин, особено за лицата, настанени в закрития тип.


 


Оценка на медицинските нужди налага извода, че реални проблеми от страна на бежанците към настоящия момент няма:


А) Броят на търсещите закрила към момента е приблизително толкова, колкото е броят на практиките на двама средностатистически лични лекари (по около 3000 пациента). Такъв брой не би трябвало да затрудни една добре функционираща здравна система.


Б) Към момента няма никаква специфична промяна в епидемиологичната обстановка в районите, в които има настанени бежанци.


В) Търсещите закрила на този етап не представляват заплаха по отношение на здравния статус на населението в районите, в които те са настанени. По скоро е валиден обратният извод – проблемите почти изцяло са в българската здравна система, която не е в състояние да се справи с това предизвикателство. Тази неспособност се дължи единствено и само на лошата координация между структурите. Чисто технически лечебните заведения в България, както за извънболнична, така и за болнична медицинска помощ имат реален капацитет да поемат много по-голям брой пациенти от този, който обработват към настоящия момент. Основният проблем, отнасящ се до здравеопазването ни в условията на повишен приток на чужденци към България е липсата на единна концепция за поведение при тези обстоятелства, липсата на координация между отделните ведомства, липсата на обратна връзка в едни и същи структури и произлизащата от всичко това „работа на парче“ без по-далечна визия.


Проблемът с регистрацията, съгласно изискванията на Закона за здравето за обекти с обществено значение е актуален за всички центрове за настаняване от открит тип. Никой от тях няма такава регистрация.


Разпространяваната в публичното пространство информация за сформирани екипи от ВМА – педиатричен и за възрастни, които осъществяват медицинска помощ в новооткритите центрове към ДАБ не отговаря на действителността. Според д-р Бенчева – лекар на щат към ДАБ от ВМА има единствено подаден телефон, на който чужденците да се обаждат при нужда, но всички опити за връзка по него за сега са без резултат.


НАЦИОНАЛНИЯТ ПРЕВАНТИВЕН МЕХАНИЗЪМ ПРЕПОРЪЧВА:


 


При извършените проверки се констатира липса на адекватна държавна политика, хаос и неподготвеност на ангажираните институции за намиране на бързи и ефективни решения за справяне с големия бежански и миграционен поток през последните месеци. Отговорност за настоящата криза не може да се вмени на нито една конкретна институция. Липсва предварително подготвен план за действие, а в момента действията, които се предприемат са по-скоро „на парче“ и не могат да задоволят възникналите хуманитарни нужди. Координацията между различните органи на централната власт е недостатъчна. Липсва взаимодействие между централните и местните власти – общините дори нямат представители в създадените кризисни щабове.  Все пак е необходимо да се очертаят следните основни спешни действия от институциите:


 


1.   Нормативно регулиране на статута на Разпределителен център – Елхово, Център за предоставяне на временна закрила – Харманли, центровете във „Враждебна“ и „Военна рампа“. Екипът на НПМ би желал да получи допълнителна информация на какво законово основание се ограничава свободното придвижване на търсещите закрила в Центъра в гр. Харманли.


2.   Да се преустанови задържането на лица след изтичането на 24 часовото задържане в ГПУ – Елхово.


3.  Привеждане на всички сгради на ДАБ съгласно нормативните изисквания. Необходимо е същите да се обследват от различни институции с оглед осигуряване на пожарната, хигиенно-епидемиологичната безопасност, ВиК и електрическите инсталации, осигуряване на чиста вода, поддържане на нормална температура в сградите с оглед настъпването на студения зимен сезон.


4.  Назначаване на достатъчен персонал – обща и специализирана администрация във „Враждебна“ и „Военна рампа“. Назначаване на допълнителен персонал в ТЦ – Пъстрогор и РПЦ – с. Баня. Назначаване на преводачи.


5. Да се предприемат действия за осигуряване на контрол на представените от търсещите закрила лица външни адреси.


5. Да се постави на видно място в центровете в Харманли, „Враждебна“ и „Военна рампа“ информация на различни езици за правата и задълженията на търсещите закрила, както и  телефонни номера за спешна помощ.


6. Приоритетно да се осигурят места с нормални битови условия за настаняване на семействата с малки деца.


7. НПМ би желал да получи допълнителна информация за броя на непридружените малолетни и непълнолетни. Какъв е техния статут, имат ли настойници/попечители? Какви са мерките за закрила, които се прилагат спрямо тях съгласно Закона за закрила на детето? Колко от тези деца посещават училище?


8. Своевременно разкриване на медицински кабинети за педиатрична помощ в центровете за настаняване или в непосредствена близост до тях и сформиране на педиатрични екипи, които да обслужват децата на търсещите закрила, без значение от това регистрирани ли са те или не.


9. Иницииране на активен диалог между представители на централната, местната власт и неправителствения сектор с оглед гарантиране на правата на търсещите закрила приемането, регистрация, настаняването и интеграцията им.