Омбудсманът Мая Манолова: Скандалът с холивудския продуцент Харви Уайнстийн може да помогне и на жените – жертви на насилие у нас

„В България, както и на всякъде другаде по света, стигмата, табуто по темата за насилието над жени и деца, са много силно изразени. За това не се говори често и открито. Потвърждение на тази ситуация е и нашумелият напоследък процес с холивудски привкус, покрай обвиненията в сексуално насилие на продуцента Харви Уайнстийн. Актриси, хора, които са с

виж повече >

Новини

[1] 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 »
Добави във Facebook

Омбудсманът препоръча на председателя на НС и на министър-председателя изменение на текстове в Семейния и Наказателния кодекс, които нарушават права на осиновените деца

Омбудсманът препоръча на председателя на НС и на министър-председателя изменение на текстове в Семейния и Наказателния кодекс, които нарушават права на осиновените деца
гр. София, 16 април 2014 г.

В препоръка, изпратена до председателя на Народното събрание и до министър-председателя, националният омбудсман настоява за предприемане на мерки за изменение на чл. 105 и чл. 106, ал. 1, т. 2 от Семейния кодекс (СК), както и на чл. 145, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК), така че да бъде гарантиран най-добрият интерес на детето. Според нормата на чл. 105 от СК осиновителите или навършилият шестнадесет години осиновен могат да поискат от окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения, когато важни обстоятелства налагат това. Окръжният съд в съдебно заседание при закрити врата, след като изслуша рождените родители на осиновения и заключението на прокурора, се произнася с решение.  Анализът на съдебната практика показва, че тъй като липсва яснота относно естеството на важните обстоятелства по чл. 105, молбите на ищците най-често биват отхвърлени от окръжните съдилища и на осиновените се отказва правото да получат информация относно биологичните им родители. „Смятам, че нормативната уредба, регламентираща тайната на осиновяването, не съответства на принципите, залегнали в международните актове, по които Република България е страна, нарушава правата на осиновените деца и води до редица морални, психични, а често и здравни проблеми” – пише омбудсманът. Той напомня, че във връзка с правото на детето по чл. 7 от Конвенцията на ООН за правата на детето доколкото е възможно да познава и да бъде отглеждано от своите родители, Комитетът по правата на детето неведнъж е препоръчвал на държави членки, които са въвели законови ограничения на правото на осиновените на достъп до информация относно рождените им родители, да вземат всички мерки, за да осигурят спазването на тази норма и правото на детето да познава своите родители да бъдe напълно приложено. Комитетът препоръчва също държавите да осигурят запазването на информацията за датата и мястото на раждане на осиновените деца, както и за техните генетични родители, и когато е възможно тази информация да се предостави на децата по тяхна молба или когато това е в техния най-добър интерес. Декларацията на ООН за социалните и правни принципи, отнасящи се до закрилата и благосъстоянието на децата, с особено внимание към приемното настаняване и националните и международни осиновявания постановява, че необходимостта за едно осиновено или приемно дете да познава своя произход трябва да бъде призната от лицата, които отговарят за грижите за детето, освен ако това не противоречи на неговите висши интереси. „Затова смятам, че нормата на чл. 145, ал. 2 от НК, която криминализира разгласяването на тайната на осиновяването, също не съответства на принципите на международното право в областта на правата на детето, доколкото създава предпоставки за препятстване на упражняването на правото му по чл. 7 от Конвенцията” – категоричен е Константин Пенчев.

Той пише още, че правата на осиновените деца се нарушават и от друга разпоредба на СК – чл. 106, ал. 1, т. 2, регламентираща възможността за прекратяване на осиновяването при тежко провинение от едната страна или при наличие на други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения. Естеството на отношенията между осиновител и осиновен според чл. 100 и чл. 101 от СК е както между роднини по произход. Осиновявайки дете, осиновителите се сдобиват с всички родителски права и задължения, които следва да упражняват в интерес на детето, а когато интересите на детето са накърнени Кодексът предвижда ограничаване, съответно отнемане на родителски права. „Практиката показва, че прекратяването на осиновяването често причинява тежки психологически травми у децата, отстраняването на които е труден и дълъг процес, поради което смятам, че прилагането на тази разпоредба също е в противоречие с техните интереси” – добавя омбудсманът.