Омбудсманът Мая Манолова изнесе открит урок пред ученици от Перник, призна им, че и тя е с вечерен час

Омбудсманът Мая Манолова изнесе открит урок за правомощията на институцията като защитник на правата на децата пред учениците от четвърти, шести и седми клас от 8 Основно училище „Кракра Пернишки“ в гр. Перник. Поканата дойде от 13-годишната Емилияна Станкова, която е едно от първите деца-посланици на институцията.

виж повече >

Новини

« 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 [97] »
Добави във Facebook

Гиньо Ганев: В една държава нищо не оцелява без добре работещи институции

Гиньо Ганев: В една държава нищо не оцелява без добре работещи институции

Гиньо Ганев разговаря с Димитър Аврамов

10 януари 2007 г.
Втора част на разговора на Димитър Аврамов с Гиньо Ганев за "Bulgarian Post"

    Омбудсманът Гиньо Ганев е получил повече от 3600 молби и сигнали. „И в България, както в модерна Европа омбудсманът е проявление на гражданския контрол“, припомни той. Предстои „изчертаването на един медиен кръг около омбудсмана“ по предназначение да се затяга около врата на небрежната или недобросъвестна администрация, обяви Гиньо Ганев. „Законът за омбудсмана не е добър, има непълноти, трябва да се усъвършенства“, обясни той.    Какви са основните „оръжия” или инструменти, с които омбудсманът се бори за по-добра администрация?    Омбудсманът си служи с три големи букви „П” – предложения, препоръка, посредничество. Те винаги се обявяват публично и са адресирани до точните административни лица и места и непременно дават очакваните от обществото резултати – все в защита на човешките права. Омбудсманът не е религиозен проповедник, а има на разположение целият инструментариум за въздействие на гражданското общество, включително демократичен обществен натиск, и т.н.

    Омбудсманът прави проверки по жалбите и сигналите на гражданите. Те се сипят всеки ден – в неговата приемна, по пощата, по електронен път, по телефон. До този момент – малко повече от 1 година – при нас са регистрирани повече от 3600 молби и сигнали и те отразяват цялото разнообразие и тревоги на човешкия живот.

    Но аз подчертавам ефикасността на активното прилагане на правото на омбудсмана да се самосезира, когато някои оплаквания са тягостно повторяеми или придобиват чертите на негативно явление. И на обществения небосклон не се вижда толкова чисто небе, колкото буреносните облаци на гражданската тревога. Такива са случаите, например на масовите недоволства от градоустройствения план на София, от своеволията от така наречените топлинни счетоводства, от административните действия и бездействия довели до кризата с боклука на столицата, от законопроекта за лекарствените средства, който се готви сега за второ четене, и т.н. Във всички тези случаи омбудсманът подготвя мотивирани становища, те се обявяват публично и се адресират до съответните места и лица, от които се чака реакция, до главната прокуратура, когато има данни за извършено престъпление.

    Има ли, според Вас, достатъчен обществен отзвук в подкрепа на усилията Ви?    Пак трябва да се каже, че омбудсманът е независим несъдебен орган за уреждане на спорове, който се противопоставя на зле разбраното административно могъщество и на злоупотребата с него. Със своята интервенция той съдейства да се преодоляват тези спорове и се обляга на живата и отривиста подкрепа на граждански групи и организации. И особено на медиите! И в България, както в модерна Европа омбудсманът е проявление на гражданския контрол, разпрострян върху всички органи и лица, които нарушават или само заплашват правата и основните свободи на човека.

    Този контрол е гаранция за върховенството на закона заедно с върховенството на правата на човека. Ние се стремим към активно гражданско общество и именно то подкрепя мощно – подчертавам това – действията на омбудсмана. Всъщност общественото мнение, гражданските организации са двигатели в борбата за зачитане на човешките права. Омбудсманът е само техен високоговорител. Още в началото на 2007 г. ще завършим изчертаването на един медиен кръг около омбудсмана. Той няма да бъде санитарен, защото омбудсманът няма нужда да бъде пазен или лекуван, а ще има за предназначение да се затяга около врата на небрежната или недобросъвестна администрация.

    Голям дебат има по усвояването на европейските фондове. Какво може да направи омбудсманът, така че да има добра администрация?    Необходима е и тук, бих казал особено тук, непрекъсната гражданска взискателност и контрол. Именно върху институциите и тяхната администрация. Логиката е желязна: В една държава нищо не става без хора, но нищо не оцелява без добре работещи институции.

    А институциите са добре работещи, когато работят в обща гражданска полза, а не за частични, корпоративни, партийно-партизански или интимни интереси. И гражданският контрол, включително чрез смелостта и безкомпромисността на омбудсманската институция, има нужда от граждани с вътрешно убеждение, че контролът им е важна проява на участието в собственото им самоуправление.

    Повтарям това тук и сега, защото усвояването на европейските фондове иска изключително компетентна и честна администрация – такава, с която са успели, например в Ирландия, Дания и др. Гражданският контрол, за който пледирам, ще има решаващо значение. За кой ли път трябва да се каже, че качеството на гражданин е най-висока категория, която не се постига в колежи и университети, а е една амалгама от народностни традиции, съвременен просветен патриотизъм, съзнание за национална идентичност и европейско светоусещане.

    И всичкото това подвластно на стремежа за добруването на народа и държавата! Без активни граждани правата на човека не могат да се гарантират и институциите, създадени за да служат на общогражданските интереси могат да забравят от време навреме предназначението си. Омбудсманът е тук, за да не позволява това да се случва. Поне често.

    Има ли нужда от усъвършенстване на нормативната рамка за правомощията на омбудсмана?    Модерният конституционализъм извежда като основно конституционно начало върховенството на закона, но заедно с върховенството с правата на човека. Равенството пред закона на всички еднакво, може да гарантира самочувствието на гражданите. Ръководен от мисията на омбудсмана в защита на човешките права, Европейският съюз адресира една своя препоръка от 2003 г., с която иска от държавите-членове да конституционализират институцията на омбудсмана, тя да бъде прогласена за конституционен орган. И така е вече в много държави.

    Чест прави на 40-то Народно събрание, че с третата поправка на българската конституция в края на март 2006 г. това стана факт и у нас. Омбудсманът на републиката е изрично вписан като конституционен орган и конституцията легитимира неговото право да се обръща към Конституционния съд и да иска обявяването за противоконституционни на онези закони или отделни законодателни разпоредби, които влошават или посягат на правата на човека.

    Аз отправих вече две такива искания до Конституционния съд – едното за обявяване на разпоредбата на чл.154, ал.1 от Закона за енергетиката за противоконституционна, и другото за обявяване на разпоредбите на чл.143, ал.4 и чл.186, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс за противоконституционни. Правим това, не за да създаваме работа на Конституционния съд, а защото по пътя на собствени проверки или по предложения на граждански организации и след обстойни дискусии, стигаме до определено общо убеждение.

    Иначе, законът за омбудсмана не е добър, има непълноти, трябва да се усъвършенства, но това не е въпрос на тази минута. Нека да живее в социалната практика и тогава той ще трябва да се поправя. Непременно ще трябва да се предвиди, че не само отделните граждани, както е сега, а и техните организации, юридическите лица да могат да отнасят жалби и сигнали до омбудсмана.

    Напоследък се чуват отделни, явно привнесени отнякъде идеи, за създаване на детски омбудсман... Сериозно ли Ви звучи това?    Трябва да се помисли как да се спре потокът от недостатъчно добре преценени желания на различни ведомства – от министерства до учебни заведения и даже болници – да се назначават посредници, претенциозно наричани омбудсмани без никакви правомощия по закон и без никаква независимост от ръководителите на местата, където те ще работят. Не са ли това намерения на един ведомствен шеф да се снабди със собствен адвокат, който да подкрепя неговите политики и прояви, вместо да ги оспорва и отрича?

    Днес някой искат да направят омбудсмани за деца, а защо не утре – и за вдетинени! С такова раздробяване и разпиляване на усилията, струва ми се, че ще се бламира самата идея за институцията на омбудсмана и ще се намали неговата ударна мощ в борбата срещу лошата администрация. Няма никакви пречки, когато има тревожни проблеми в една или друга сфера, националният омбудсман да разширява възможностите си, без да трупа щатни бройки, а като събира екипи от най-компетентните и най-отдадените на една или друга кауза. И те ще бъдат специалисти и общественици, истинска еманация на гражданското общество.

    И в този случай той – със своята воля и влияние – ще налага своя граждански контрол, който вече се превръща в реална власт. Трябва да Ви кажа, че това не са само наши възгледи, но и ясна европейска тенденция, която беше подчертана и от Европейския омбудсман Никифорос Диамандурос при срещите му с премиера и председателите на парламентарни комисии по време на официалното му посещение у нас в края на миналата година

    Модерната епоха като че ли се характеризира повече с изваждането на човека от подредения свят на религията, от отварянето му за възможностите на личността. Може ли да се каже, че правата на човека са „черешката на тортата“ на модерните времена, че религията отстъпва за сметка на индивидуализма?    Може би е прекалено подобно обобщение. Но все пак отдавна и безвъзвратно отмина времето и вярата, че боговете ръководят историята и живота и че тяхната благосклонност или пък неблагосклонност чертае бъдещето на властта и на учрежденията на управлението. Отдавна също е ясно, че един е начинът, по който се раждат, развиват и умират боговете, а съвсем друг – как се създават и функционират учрежденията на властта и техните администрации.

    Днес хората изповядват друга религия: Политиците създават законите и правилата и след това са длъжни да ги спазват и зачитат. Политиците не са богове и божественото право не съществува. Гражданите са самостоятелни личности и те, все повече, освобождавайки се от масовата психология на партиите и на организираните движения, увеличават собствените си възможности, като носители на собствената си съдба.

    В този смисъл модерният човек изповядва новата религия – религията на човешките права. Гражданите стават апостоли на тази вяра, бранят правата си като нейни канони и са готови да станат и мъченици в нейно име. Омбудсманът е митрополит в храма на тази нова вяра, която може да се нарече още вяра на доброто управление.

    Да, правата на човека са „черешката върху тортата“ на модерните времена и гражданите няма да позволят тортата да бъде изядена от една лоша администрация. И „черешката“ да престане да бъде върхът на тортата, а да се търкаля захвърлена като изгнил плод.

    Гражданинът познава масовата душа, нейните нужди и очаквания, защото е част от нея. Но той има и своя индивидуална душа. Омбудсманът освен в масовата душа се вслушва внимателно и в индивидуалната душа на отделния човек – с нейните права и недоволства. Много органи съставляват човешкия организъм, но омбудсманът иска да бие с неговото сърце, което на езика на обществената анатомия се нарича права и свободи.

    Да кажете още нещо в края на нашия разговор…    Не знам дали е много важно кой утре ще стои начело на властта – леви или десни, центристи или либерали, или някакви различни други. По-важното е утре властта да се нарича и да бъде истинска власт на правата на човека. Тя да е консенсусна и миролюбива, но в същото време да бъде един от най-острите мечове срещу собствените си лоши практики. Омбудсманът е готов да бъде дръжката на този меч.

    Много бих желал това, което звучи пресилено днес, утре да се превърне в реална сила. И ако не утре, най-късно в други ден.



Интервю на Bulgarian Post, 09-10.01.2007 г.