Омбудсманът Мая Манолова: КЕВР дължи детайлно и обосновано обяснение за процента увеличение на цената на природния газ

„КЕВР дължи детайлно и обосновано обяснение за процента увеличение на цената на природния газ, при това трябва да го направи публично и прозрачно, каквото е изискването на закона.“ Това каза омбудсманът Мая Манолова днес при участието си в откритото заседание на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, на което се обсъждаше повишение на це

виж повече >

Новини

[1] 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 »
Добави във Facebook

Омбудсманът Мая Манолова в Женева: Шест години след ратификацията на Конвенцията за правата на хората с увреждания, тя не се прилага напълно у нас

Омбудсманът Мая Манолова в Женева: Шест години след ратификацията на Конвенцията за правата на хората с увреждания, тя не се прилага напълно у нас
3 септември 2018 г.

„България ратифицира Конвенцията за правата на хората с увреждания през януари 2012 г., но за съжаление, до момента, въпреки усилията на няколко правителства, националното законодателство не е приведено в пълно съответствие с изискванията по нея.“ Това заяви днес омбудсманът Мая Манолова по време на заседание на ХХ сесия на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания в Женева. Манолова, зам.-омбудсманът Диана Ковачева и експерти от институцията са част от българската делегация, която представя страната ни пред Комитета.


„Осъзнавам, че възможността да участвам в настоящата сесия е голяма отговорност. Както знаете, България все още няма независим механизъм за мониторинг по  чл. 33, ал. 2 от Конвенцията и към момента омбудсманът по силата на закона е този, който наблюдава и насърчава ефективното й изпълнение“, посочи още Манолова.


/Чл. 33, ал. 2 от Конвенцията за правата на хората с увреждания гласи: Държавите - страни по настоящата конвенция, всяка в съответствие със своята правна и административна система, поддържат, укрепват, определят или създават в рамките на съответната държава - страна по конвенцията, мрежа, включваща според нуждите един или повече независими механизми, които да насърчават, защитават и наблюдават прилагането на настоящата конвенция. При определяне или създаване на такива механизми държавите - страни по конвенцията, се съобразяват с принципите, отнасящи се до статута и функционирането на националните институции за защита и гарантиране на правата на човека./



Тя акцентира, че у нас има и положителни стъпки като деинституционализацията, финализирана по отношение на децата с увреждания от 4 до 7 г., както и някои законодателни решения, но като цяло проблемите, по думите й, идват от тяхното прилагане.



„Хората с увреждания са изправени пред бюрократични и административни пречки“, каза омбудсманът и се аргументира с липсата на индивидуален подход и оценка на потребностите на всеки човек с увреждане, които макар и разписани в действащия Закон за интеграция на хората с увреждания, на практика се прилагат абсолютно формално.   


„Социалните работници, които извършват индивидуалната социална оценка, в голяма част от случаите изобщо не са виждали човека с увреждане. Добавките за интеграция, които уж трябва да са съобразени с индивидуалните потребности – за всички правоимащи, са еднакви и минимални по размер“, каза още омбудсманът и бе категорична, че „подходът по равно и по малко, „на калпак“, наскоро е бил разписан и в новия Закон за хората с увреждания.


          Сред проблемите, които омбудсманът открои още, са достъпността на средата, трудностите с помощните средства и медицинските изделия, достъпа до социални услуги и лични асистенти, трудовата заетост, института на запрещението, достъпа до правосъдие, липсата на специфична подкрепа за жени с увреждания, изолацията при децата с тежки увреждания,  наличието на множествена дискриминация и пр.


„Тези проблеми и отлагането на реформите за дълго време натрупаха недоволство у хората с увреждания и техните протести през годините достигнаха до връхната си точка тази година. Априлските протести на хората с увреждания прераснаха през месец юни в постоянен протест на майки на деца с увреждания, които разпънаха палатки пред Народното събрание в София и в страната и стартираха кампания за спешни промени в законодателството“, информира Манолова.


Омбудсманът подчерта, че активната позиция на протестиращите български майки на деца с увреждания и на хората с увреждания, присъединили се към тях, са получили силна подкрепа от българските медии и общество.


„Като омбудсмнан аз също подкрепям тяхната справедлива кауза още от самото начало на протеста. В резултат на този обществен натиск институциите бяха принудени да започнат изработването на ново законодателство, свързано с правата на всички групи хора с увреждания. Законодателният пакет включва три закона - Закон за хората с увреждания, Закон за личната помощ и Закон за социалните услуги“, допълни общественият защитник.


„Законът за личната помощ беше едно от основните искания на протестиращите майки и по тяхна молба моят екип и аз, съвместно с тях, разработихме проект на закон и го внесохме в Народното събрание“, допълни Манолова.


Омбудсманът подчерта, че началото на законодателната реформа следва да бъде оценено положително, но са необходими още много усилия и реални действия от страна на българските власти.


„На първо място, настояването е за цялостна реформа, а не само за повече пари. Настояването е за всеки човек с увреждане и за неговите нужди. Това означава индивидуален подход, истинска индивидуална оценка и задължителни решения за всички български власти и институции. Ако  един човек се нуждае, например, от рехабилитация, личен асистент, дневен център или подкрепа за образование и заетост, то те трябва да му бъдат предоставени. Реформата е абсолютно наложителна, още повече, че говорим за двойно уязвима група от хора, които в България имат много нисък стандарт на живот“, завърши омбудсманът.


Манолова изрази увереност, че обсъжданията, инициирани от Комитета и последващите препоръки, ще послужат като важен катализатор за реформата у нас.

            Цялото изказване на омбудсмана тук: