Омбудсман на Република България - Консултативният съвет по конституционни въпроси към омбудсмана обсъжда предложения за сезиране на Конституционния съд

Омбудсманът Мая Манолова с гореща телефонна линия за потърпевшите от фалита на ЗК „Олимпик“

Омбудсманът Мая Манолова изпрати препоръка до Комисията за финансов надзор /КНФ/ и Главна дирекция „Национална полиция“ /ГДНП/ към МВР да предприемат незабавни действия по казуса на близо 250 000 български граждани, чиито автомобили остават без задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, заради фалита на кипърската застрахователна компания „Олимпик“.

виж повече >

Новини

« 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 [92] »
Добави във Facebook

Консултативният съвет по конституционни въпроси към омбудсмана обсъжда предложения за сезиране на Конституционния съд

Консултативният съвет по конституционни въпроси към омбудсмана обсъжда предложения за сезиране на Конституционния съд

Консултативният съвет по конституционни въпроси към омбудсмана обсъжда предложенията за сезиране на КС

София, 13 ноември 2009г.


На 12 ноември 2009 г. се проведе заседание на Консултативния съвет по конституционни въпроси при омбудсмана по повод постъпилите предложения от много организации, граждани и политически партии.

На заседанието беше разгледано искането до омбудсмана, подписано от главния редактор на в. „24 часа”, за установяване на противоконституционност на разпоредби от Закона за енергетиката, във връзка с нарушаване правата на гражданите с високите сметки за парно заради сградната инсталация.  Членовете на Съвета  изтъкнаха аргументи, че е нарушен чл. 19 от Конституцията, който повелява законът да защитава потребителя. Подчертано беше, че доставчикът на топлинната енергия ползва чужди инсталации, за да извърши услугата си, за което не само, че не заплаща, но и обременява собствениците на имоти, през чиито общи идеални части минават тези инсталации. Изводът от дискусията по този въпрос беше, че при приемането на Закона за енергетиката са надделели позициите на енергетиците и техническите лица, а не правата на потребителите.

Консултативният съвет разгледа и две искания (на група граждани и на политическа партия „Зелените”) за установяване на противоконституционност на текстове от Закона за политическите партии относно държавната субсидия, която получават за партиите, които са парламентарно представени или са получили повече от 1 % на последните парламентарни избори. В исканията се претендира, че партиите се поставят в неравностойно положение и се нарушава принципа за всеобщо и равно избирателно право. В обсъжданията единодушно се стигна до извода, че тези твърдения са неоснователни. Направен бе обстоен сравнителноправен анализ на моделите за финансиране на политическите партии в страните от Съвета на Европа и Европейския съюз, от който е видно, че в преобладаващото число държави е възприет същият принцип - партиите да получават държавно финансиране при наличието на две предпоставки: представителство в парламента или значим изборен резултат. Наред с това се подчерта, че законът напълно отговаря на изискванията на Венецианската комисия при Съвета на Европа, формулирани в Кодекса за добри изборни практики. Разгледан бе и специалният доклад на комисията по действащия Закон за политическите партии от 2005 г., който го определя като „модерен, реформаторски и добре формулиран” и отговарящ на принципите на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Изтъкнато бе, че въвеждането на определени критерии за получаване на публично финансиране е напълно конституционносъобразен подход, който се прилага и по отношение на други видове организации на гражданите – например при юридическите лица с нестопанска цел, които следва да бъдат регистрирани в обществена полза, за да се ползват от данъчни преференции или да кандидатстват по програми за държавно финансиране. Наред с това изрично беше отбелязано, че не може да се твърди, че системата на финансиране на партиите ограничава пасивното избирателно право, защото партиите не са носител на това право, което е субективно, индивидуално право на отделния гражданин.

На заседанието беше разгледано и искането на две политически партии да се установи противоконституционност на разпоредбата на чл. 49а, ал. 2 от Закона за избиране на народни представители, съгласно която за участие в изборите се внася безлихвен депозит по сметка в Българска народна банка, който за партиите е 50 000 лв., а за инициативните комитети е 15 000 лв. Според вносителите е нарушен чл. 6, ал. 1 и 2 от Конституцията на Република България. Становището на Консултативния съвет е, че е неоснователно този депозит да бъде определян като „имуществен ценз”, който нарушава активното и пасивно избирателно право. Носител на избирателното право е всеки отделен гражданин, а не политическият субект, който участва в изборите (партия, коалиция или инициативен комитет, издигнал кандидат). В случая законодателят е въвел общовалидни и еднакви за всички политически субекти, които участват в изборите условия за регистрация, а не имуществен ценз, който да обуславя упражняването на индивидуалното избирателно право на гражданите.

Консултативният съвет разгледа и гражданска подписка, внесена от общинския председател на СДС - Бургас срещу депутатския и кандидат-депутатския имунитет. Становището на Консултативния съвет е, че няма основание за противоконституционност, тъй като Конституционния съд вече се е произнасял по искане за противоконституционност на този текст поради противоречие с принципа за равенство на гражданите – чл. 6, ал. 2 от Конституцията. С Решение № 12 от 22 май 2001 г. по к.д. № 12 от 2001 г. искането е отхвърлено. Беше подчертано, че е целесъобразно да се помисли не за отмяна на имунитета на кандидат-депутатите, който е необходим, а за законова поправка, според която лица, срещу които вече има образувано наказателно производство и наложена мярка за неотклонение да не могат да се ползват с такъв имунитет, кандидатирайки се за депутати.

На заседанието бяха разгледани и исканията на бивши служители МВР за обявяване за противоконституционен текста на чл. 245, ал. 1, т.13 от Закона за МВР, според който пенсионирането на служители от системата на министерството може да става по инициатива на органа на назначаването, което според вносителите нарушава правата на служителите в МВР. Участниците в заседанието обсъдиха аргументите на вносителите и изказаха различни мнения. Омбудсманът изрази желание да бъдат изслушани и представители на Националния полицейски синдикат.