Омбудсманът Мая Манолова свиква работна среща за безопасността на пътя край Своге

Омбудсманът Мая Манолова организира днес, 22 октомври 2018 г., от 16.00 часа работна среща в институцията във връзка с подписката на повече от 100 граждани от гр. Своге, които искат гаранции за безопасността на път II-16 от републиканската пътна мрежа София – Мездра, в участъка гр. Нови Искър – с. Ребърково, където на 25 август т.г.

виж повече >

Новини

« 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 [95] »
Добави във Facebook

Консултативният съвет по конституционните въпроси обсъди спорни актове на Народното събрание

Консултативният съвет по конституционните въпроси обсъди спорни актове на Народното събрание

 


На 22 декември 2009 г. Консултативният съвет по конституционните въпроси при омбудсмана, обсъди искания на граждани, представители на академичните среди, политически партии и пълномощници на засегнати граждани с предложение за сезиране на Конституционния съд. Иска се   обявяване за противоконституционно Решение на Народното събрание от 18.12.2009 г. за спиране на разпореждането с поземлени имоти, земеделски земи, гори, сгради и движими вещи, за които има постановени решения за признаване и възстановяване правото на собственост или са дадени като обезщетение на наследниците на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ и за спиране експлоатационната и строителната дейност в посочените имоти (наричано по-нататък „Решение на Народното събрание”).
От страна на вносителите, аргументи в подкрепа на искането изложи проф. д-р Димитър Радев.
Участниците в дискусията се обединиха около становището, че Решението е в противоречие с принципа за разделение на властите - чл. 8 от Конституцията, като пряко нарушава правата на гражданите и то на конкретно посочени в самото Решение лица. В съвременната правова държава само съдът може да ограничава правото на собственост на определен индивид. В този смисъл оспорваният акт на НС е нищожен, тъй като е издаден от държавен орган извън кръга на компетенциите му.
Нарушен е принципът за неприкосновеност на частната собственост, закрепен в чл. 17 от Конституцията и в Допълнителния протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Частната собственост може да бъде отнемана за публични държавни нужди само от съд и то след справедливо обезщетение. 
С посоченото решение на НС се нарушава принципа за равенство на гражданите пред закона, като ограничава правата на наследниците на бившите царе по критерий техният произход.
Нарушава се и забраната на чл. 38 от Конституцията за преследване или ограничаване на права на гражданина по политически причини. Видно от мотивите към проекта на посоченото решение наложената възбрана е очевидно политически акт, предприет срещу лице, олицетворяващо опозиционна политическа сила.
Изтъкнати бяха и аргументи, че посоченото Решение на Народното събрание нарушава Хартата за основните права на ЕС, на която Лисабонският договор даде задължителна сила. Европейският съд в Люксембург получи повече правомощия, като ще има право да се произнася дали национални закони на страните членки съответстват на европейското законодателство.
На същото заседание Консултативният съвет по конституционните въпроси при омбудсмана разгледа искания от граждани, от депутата Яне Янев и още осем народни представители, за установяване на противоконституционността на чл. 16, ал 5 и чл. 17 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Според тези текстове народен представител, напуснал или изключен от парламентарна група, става независим и не може да бъде приет за член на друга парламентарна група. Не могат да се образуват парламентарни групи от независими народни представители, както и да се сливат или разделят съществуващи парламентарни групи. Вносителите сочат противоречие с чл. 67 във връзка с чл. 1 от Конституцията.
Съветът изслуша Яне Янев, Атанас Семов, Димитър Чукарски и Димитър Абаджиев, които изложиха доводи по искането. Според тях, внасянето на искането в Конституционния съд е от ключово значение за демократичния процес у нас. Акцентираха върху „свободния мандат”, а именно че всеки народен представител представлява всички избиратели в РБ, а не само тези, които са го избрали, а също така не е обвързан със зависимост от политическата партия и коалиция, която го е издигнала, нито от наличието на парламентарна група, в която да членуват или не. Принципът за равнопоставеност на народните представители е основен принцип, произтичащ от от чл. 6 и духа на Конституцията. Разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от ПОДНС обаче, поставя в неравнопоставено положение т.нар. независими народни представители. За първи път 41-то Народно събрание приема текстове, съгласно които народният представител не може да премине в друга парламентарна група, отбелязаха вносителите.
В близко време ще се проведе второ заседание на съвета по същата тема.