Омбудсманът Мая Манолова към депутатите за трети път: Вдигнете мораториума над новите клинични пътеки, обричате болниците на гибел

Омбудсманът Мая Манолова изпрати за трети път остро становище до председателя на 44-ото Народно събрание Цвета Караянчева и до народните представители, в което настоява да отпаднат текстове в проектозакона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2018 г., с които на практика се въвежда мораториум върху сключването на договори о

виж повече >

Становища и искания до Конституционния съд

1 2 3 4 5 [6] 7 8 9 10
Добави във Facebook

Становище на омбудсмана на Република България относно нарушаване на правата на гражданите в община Варна, по повод администрирането на местните данъци и такси

В институцията на омбудсмана на Република България постъпиха множество жалби, свързани с действията на общинската администрация във Варна, по повод администрирането на местните данъци и такси.
Жалбоподателите посочват, че са им съставени актове за установяване на задължения по декларации за неплатени данъци върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода 2008-2010 г. Освен определените публични задължения, на гражданите е начислена и дължима лихва за забава за посочения период.
Проблемът в случая е породен от факта, че всички жалбоподатели, обърнали се към омбудсмана, разполагат с платежни документи (квитанции), удостоверяващи заплащането на визираните задължения. Твърди се, че внесените по надлежния ред суми са присвоени от служител на общинската дирекция „Местни данъци”, срещу когото има образувано досъдебно производство. Така с издаването на актове, гражданите са поставени в ситуация да заплатят повторно вече добросъвестно платени задължения.
В редица медийни публикации се съобщава: „Стотици варненци получиха „честитки” за повторно плащане на данък сгради и такса смет. Причината е, че средствата са източени от местната хазна. По случая се разследва общинската чиновничка...”; „Десетки варненци получили „покани” за плащане на местни данъци, които вече са платили”; „Причината за неуредиците е разкрита кражба на служителка в общинската дирекция „Местни данъци”. И още: „Информацията, че е разкрита измама потвърди зам.-кметът по финансовите въпроси доц. Борислав Борисов... Той допълни още, че според политиката на общината обикновените хора няма да бъдат засегнати”.
 
След като детайлно се запознах с поставения проблем, на основание чл. 19, ал. 1, т. 4 от Закона за омбудсмана, изразявам следното становище:
 
I.Нарушено е българското законодателство, свързано с местните данъци и такси
 
Според Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), общината представлява орган по приходите. В тази връзка местните данъци и такси представляват публични общински вземания, които постъпват в приход на общинския бюджет. Затова установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършват от служители на общинската администрация, по реда на ДОПК.
В случая, обаче, общинската администрация във Варна недвусмислено нарушава както законни права на гражданите, така и основни правни принципи, залегнали в нормативните актове. Аргументите ми са свързани с извършени нарушения по:
 
1. Събирането и преценката на доказателства
 
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ДОПК, доказателствата в административното производство се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на субекта, като всички събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ. Следващата алинея 2 указва, че лицето е длъжно да представи всички данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в съответното производство, и да посочи всички лица, държавни или общински органи, при които се намират такива.
Установяването на истината относно фактите, релевантни за данъчните права и задължения, става чрез доказване. Процесът на доказване е основна част от развитието на административното производство. Той включва както процесите по събиране на доказателствен материал, така и преценката и анализа на последния.
Съгласно ДОПК са допустими всякакви доказателства, които са относими към предмета на производството по установяване на задълженията на заинтересованите или задължените лица. Основно значение в данъчния процес имат писмените доказателства, като например фактури и разписки, издадени по надлежния ред от компетентен орган.
В случая всички граждани разполагат с квитанции, удостоверяващи извършените плащания към общинския бюджет, които носят официалните атрибути (подпис на длъжностно лице и печат на общината) на този вид документи. Въпреки това, община Варна отказва да признае издадените квитанции като валидни доказателства.
 
2. Воденото досъдебно производство срещу служител от общинската администрация
 
При съпоставяне, от страна на общинската администрация, на банкови извлечения за постъпилите в общинския бюджет средства с информацията за платените данъци и такси се установяват липсващи средства за период от четири години. Това дава повод на общината да сезира Окръжна прокуратура – Варна. Така срещу недобросъвестната служителка е образувано досъдебно производство, в хода на което дори потърпевшите граждани са призовани като свидетели.
Общината, обаче, не изчаква приключването на самото производство и постановяването на съдебен или прокурорски акт по случая, за да се изясни субектът, към когото трябва да насочи своите финансови претенции. За сметка на това е предпочетено гражданите да бъдат посочени като длъжници на общински вземания с аргумент, че притежаваните от тях платежни документи са недействителни (фалшифицирани). По този начин, на гражданите се вменява задължение, което те нямат. А именно – да следят за истинността на документите, които един общински орган издава. Нещо повече, дали един документ е с невярно съдържание или неистински се установява по съответния ред. Затова е неприемливо за правовия ред общинската администрация сама да прави подобна преценка в ущърб на гражданите – данъкоплатци.
Това пренасяне на тежестта на отговорността на администрацията върху гражданите е грубо нарушаване на техните права, чрез приписването им на задължения, каквито те нямат по закон.
Като орган на изпълнителната власт в общината, кметът ръководи цялата изпълнителна дейност на общината и насочва и координира дейността на специализираните изпълнителни органи (чл. 44, ал. 1, т. 1-2 от ЗМСМА). Затова той е длъжен да упражнява контрол върху действията на своите служители, отнасящи се до издаването на валидни документи и актове, по реда на установените административно производствени правила. Това недвусмислено не е прерогатив на самите граждани.
Още повече, кметът на общината организира изпълнението на общинския бюджет (чл. 44, ал. 1, т. 5 от ЗМСМА). В тази връзка, недоумение буди фактът на невзискателност и безстопанственост към общинския бюджет, който в значителна част се формира благодарение на приходите от местни данъци и такси.
 
3. Нарушаване на основни принципи, залегнали в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
 
В Глава първа – „Предмет и основни принципи” на ДОПК, законодателят е определил като водещи принципите: законност, обективност, самостоятелност и независимост, служебно начало и добросъвестност и право на защита.
Водени от тези принципи, служителите от дирекция „Местни данъци” в община Варна трябва да действат точно и еднакво спрямо всички лица, като установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица. Издаваните административни актове трябва да се основават на действителните факти от значение за конкретния случай.
Освен това, органите по приходите са длъжни служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания.
Участниците в производствата и техните представители са длъжни да упражняват процесуалните си права добросъвестно и съобразно добрите нрави.
 
Прилагайки принципа на служебното начало, обаче, при съставянето на актовете за установяване на задължения, служителите от дирекция „Местни данъци” нарушават друг принцип, този на добросъвестност. Вследствие на създалата се ситуация и знаейки за образуваното досъдебно производство срещу служител от общинската администрация, във връзка с възникналия проблем, неприемливо и в нарушение на основни принципи, залегнали в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, отново се вменяват задължения на гражданите.
 
II. Нарушени са някои от принципите на добро управление на местно ниво, заложени в Декларацията от Валенсия, като:
 
1. Стабилно финансово управление
 
Част от инструментите, свързани с прилагането на този принцип и повишаващи качеството на финансовото управление на местно ниво, са:
 
А. Разработването на система за управление и контрол и утвърждаването на правила по определянето, събирането, контрола и отчитането на местните приходи.
 
Б. Периодична проверка на приходите от вътрешни одитори.
 
В. Определяне на ред, процедури и длъжностни лица по събирането, отчитането и контрола на собствените приходи.
 
Г. Определяне на правила за изпълнение и контрол на задълженията на отделите „Местни данъци и такси”, относно: изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за установяване на данъчно задължените лица и размера на задълженията по видове местни данъци; удържане и внасяне на данъците и др.
 
Д. Утвърждаване на правила за контрол по касовото и счетоводно отчитане на местните приходи.
 
Основателно се налага изводът, че всички по-горе изброени инструменти не са приложени от община Варна, което директно нарушава правото на добро управление на гражданите.
 
2. Етично поведение
 
Основните характеристики на принципа на етично поведение на местно ниво са свързани с поставянето на общественото благо над личното и въвеждане на ефективни мерки за предотвратяване и борба с всички форми на корупция.
Етиката в поведението на длъжностните лица има съществен принос в качеството на демократичното управление и устойчивото икономическо развитие. Тя оказва своя принос чрез укрепване на гражданското доверие в работата на институциите. Ето защо, местните власти трябва да покажат своята решимост да усъвършенстват етичните си норми, с цел осигуряване на високи поведенчески стандарти.
 
III. Нарушени са основни права, прокламирани и защитени от актовете на Европейския съюз, като:
 
1. Право на добра администрация (чл. 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз).
 
2. Недопустимост на злоупотреба с правомощия: правомощията се използват единствено за целите, за които са били предоставени със съответните разпоредби. Служителите във всички случаи избягват да използват тези правомощия за цели, които нямат правно основание или не са мотивирани от никакъв обществен интерес (чл. 7 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията).
 
Неслучайно посочените норми са залегнали в актовете на Европейския съюз. Поводът за тази изрична регламентация се корени в необходимостта съвременната публична администрация да отчита все по-динамичните процеси, протичащи в обществото, юридическите, икономическите и социалните фактори при даден проблем, ведно с върховенството на правата на човека.
 
*     *     *
 
Воден от това разбиране и на базата на изложените в становището аргументи, като омбудсман на Република България, отправям следните препоръки към органите на местната власт в община Варна:
 
1. Да се преустанови порочната практика по съставяне на актове за установяване на задължения за данъци и такси на гражданите, които добросъвестно са изпълнили своите законови задължения.
2. Да се предприемат мерки за недопускане на други подобни случаи в община Варна.
3. Да се преосмисли организацията и принципите на административното обслужване в общинската администрация във Варна.
4. Да се създадат механизми за адекватен и навременен финансов контрол по отношение бюджетните средства на общината.
5. Да се предприемат необходимите действия служителите от общинската администрация, обслужващи гражданите, да познават конституционните, законови и европейски стандарти за правата на човека.
 
                        КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ 

                        ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Становището е изготвено на основание чл. 19 от Закона за омбудсмана и чл. 24 от Правилника за организацията и дейността на омбудсмана. То се изпраща на кмета на община Варна и председателя на Общинския съвет Варна, на главния прокурор на Република България и на Националното сдружение на общините в Република България, с препоръка да го разпространи при необходимост до своите членове.

Съгласно чл. 28 от Закона за омбудсмана и чл. 32, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на омбудсмана, срокът за разглеждане на препоръките и предложенията и за уведомяване на омбудсмана за предприетите мерки е 14 дни от получаването на становището.