Омбудсманът Мая Манолова: Скандалът с холивудския продуцент Харви Уайнстийн може да помогне и на жените – жертви на насилие у нас

„В България, както и на всякъде другаде по света, стигмата, табуто по темата за насилието над жени и деца, са много силно изразени. За това не се говори често и открито. Потвърждение на тази ситуация е и нашумелият напоследък процес с холивудски привкус, покрай обвиненията в сексуално насилие на продуцента Харви Уайнстийн. Актриси, хора, които са с

виж повече >

Становища и искания до Конституционния съд

1 2 3 4 [5] 6 7 8 9 10
Добави във Facebook

Становище на омбудсмана на Република България относно проблема с наличието на безстопанствени кучета и прояви на особена жестокост към животни

До омбудсмана на Република България постъпиха множество жалби, свързани с наличието на безстопанствени кучета и липсата на адекватни мерки от страна на отговорните институции за справяне с проблема. Оплакванията са за наличието на глутници кучета, за нарушеното право на деца и възрастни да се придвижват свободно и без страх по улиците. Има сигнали за злоупотреба с общински средства, определени за целта и за липса на прозрачност при управление на средствата. Особено тревожни са зачестилите случаи на нападения на кучета над граждани, а така също и на проява на особена жестокост към животни. Подобен проблем вече се констатира и с безстопанствените котки.
След извършените проверки и проведени срещи с представители на неправителствени организации за защита на животните се очертаха и проблемите, довели до липса на резултат или до частичен резултат в борбата с бездомните животни. В отговор на обществената потребност за разрешаване на проблема и с цел да се очертаят слабите страни в дейността по овладяване на популацията на безстопанствените животни и да се споделят добри практики, омбудсманът организира дискусия, озаглавена „Адекватната защита на животните – в интерес на обществото”, с участието на представители на Министерството на земеделието и храните, Българската агенция по безопасност на храните, Българския ветеринарен съюз, Националното сдружение на общините в Република България, кметове на общини и неправителствени организации за защита на животните.
 
Цялостният анализ на проблема ми позволява да направя следните констатации:
 
І. По отношение на законодателната уредба
 
Въпросите, свързани с безстопанствени животни и отглеждането на животни – компаньони, са регламентирани от Закона за защита на животните (ЗЗЖ), Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) и Наредба № 41 за изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, към пансиони и приюти за животни. Докато ЗВМД разглежда всички аспекти на ветеринарномедицинската дейност, ЗЗЖ урежда защитата на животните и механизмите за нейното осъществяване.
Контролът по ЗЗЖ и ЗВМД се осъществява от министъра на земеделието и храните, чрез Българската агенция по безопасност на храните.
Надзорът и грижата за безстопанствените животни, според ЗЗЖ, е поверена на кметовете на общини, които организират изпълнението на програмите за овладяване на популацията на безстопанствените кучета, съвместно с организациите за защита на животните. Осъществяват контрол за изоставянето на животни, за идентификация и регистрация на кучета, за спазването на законовите изисквания във временните приюти за кучета. Съгласно действащото в момента законодателство, за да бъде овладяна популацията на бездомните животни, трябва да се работи в две основни насоки – идентификация и регистрация на домашните кучета и масова кастрация на безстопанствените.
Задълженията на собствениците на животни – компаньони, са регламентирани ясно в ЗЗЖ и ЗВМД.
 
Всеобщо е мнението, че законодателството в защита на животните е добро, стига институциите на местно и държавно ниво и собствениците на домашни любимци да го спазват.
 
Във връзка с необходимостта от инкриминиране на проявите на особена жестокост спрямо животни, изразих позиция пред народните представители на специално организирана дискусия по проблема. Смятам, че всеки далновиден държавник би трябвало да си дава сметка, особено на фона на десетките случаи на насилие върху животни, че адекватната защита на животните е в интерес на цялото общество. Случаите на жестоко отношение към животните са с доказано трайни и необратими последици върху психиката на човека и особено на децата. Насилието над животни често води до насилие и над хора, а според световната статистика 90% от серийните убийци са започнали с насилие над животни.
С промените в Наказателния кодекс, приети наскоро от Народното събрание, се инкриминираха проявите на особена жестокост спрямо животни.
 
ІІ. По отношение дейността на държавните институции
 
Установявам занижен контрол от отговорните институции по прилагането на ЗЗЖ. Показателен е фактът, че почти няма наложени санкции за установени нарушения на места за обработване на животни, в приютите за животни, както и санкции на общините – нарушители. Може би причината е недостатъчният човешки ресурс за изпълнение на контролните дейности.
От страна на Министерството на земеделието и храните и Националната ветеринарномедицинска служба не е оказана достатъчна подкрепа на общините по изпълнение на вменените отговорности по ЗЗЖ.
 
ІІІ. По отношение задълженията на местната власт
 
За съжаление, три години след приемането на Закона за защита на животните, резултатът от неговото прилагане – както по отношение на мерките, целящи намаляване на безстопанствените кучета, така и по отношение на ограничаване на насилието над животни, е доста скромен.
Години наред общинските власти подценяват проблема, като не отдават необходимото значение на наличието на безстопанствени кучета. В повечето общини установявам, че:
- липсва контрол върху домашните кучета;
- процентът на идентификация и регистрация е изключително нисък;
- общинските служители не се възползват от възможността да санкционират недобросъвестните собственици на домашни любимци;
- липсват мерки за намаляване на безстопанствените кучета или предприетите до голяма степен са неефективни;
- има занижен контрол на местата за обработване на животни;
- увеличава се броят на безстопанствените животни по селата;
- няма изградени нови приюти, а съществуващите не отговарят на изискванията;
- липсват обозначени места за разходка на кучета;
- увеличава се броят на уличните кучета и котки и др.
Все още има общини, който нямат приети програми за овладяване на популацията на безстопанствените кучета. При други – тези програми бяха приети с голямо закъснение.
Изключително тревожни са сигналите за злоупотреба с общински средства, определени за целта и за липса на прозрачност при управление на средствата. При видимото увеличаване на безстопанствените кучета, гражданите с право задават въпроса „кой контролира общината за похарчените пари на данъкоплатеца по проблема”.
Трябва да подчертая, че има и общини, които са постигнали добри резултати в борбата с безстопанствените животни и при регистрацията на домашните любимци като например: община Девин, община Бобов дол и др.
 
ІV. Относно дейността на неправителствените организации
 
Неправителствените организации за защита на животните у нас не са малко. Голяма част от тях работят активно по прилагане на мерките, определени в ЗЗЖ.
Трябва да отбележа, че грижата за животните не трябва да се свежда само до хранене на част от безстопанствените животни в квартала и желание за контрол на обектите за кастрация и приютите. Тя изисква активно участие в борбата с безстопанствените кучета, сътрудничество с местната и централна власт и оказване на всестранна помощ. За съжаление, не винаги действията на НПО водят до реален резултат за преодоляване на проблема с безстопанствените животни.
 
V. Относно отговорността на собствениците на домашни любимци
 
Често хората решават да отглеждат домашен любимец, без да са наясно с грижите, които са необходими за отглеждането му в продължение на години.
Собствениците на животни все още не приемат като задължение регистрацията на домашния любимец, плащането на данък и отговорността за здравето и поведението му. В повечето случаи липсва отговорно поведение, свързано с кастрация и предотвратяване на нежеланото поколение, което често се изхвърля на улицата.
 
 
Предвид направените констатации и създалата се нетърпима обстановка във вреда на хората и животните на улицата, като омбудсман на Република България, отправям следните препоръки към органите на държавната и местна власт:
 
1. Да се преустановят всички прояви на нехуманно отношение към животните, използвани като начин за решаване на проблема.
2. В общините, в които е регистрирано чувствително забавяне, да се предприемат спешни действия за изпълнение на мерките, предвидени в ЗЗЖ.
3. Да се изработи Национална програма за справяне с кризата с безстопанствените кучета. В разработването да се включат НПО с доказан опит в тази сфера.
В програмата:
- ясно да се разграничи отговорността между централна, местна власт и ветеринарни лекари и да се координират действията им за преодоляване на проблема;
- да се набележат ефикасни мерки за бързо овладяване на популацията на безстопанствените кучета, като идентификация (видима и тайна), регистрация, масова шокова кастрация на безстопанствените кучета и строг контрол на притежателите на домашни любимци;
- да се предвиди механизъм за осигуряване на ресурс – финансов и човешки, по изпълнение на набелязаните мерки;
- да се осигури провеждането на кампанията в труднодостъпните райони;
- да се предвидят обучителни програми за собствениците на домашни любимци и да се стимулира кастрацията на животните;
- да се създаде национална база данни за домашните и безстопанствените кучета с възможности за достъп до данните на заинтересованите лица и др.
 При необходимост, да се предвидят законодателни промени за постигане на набелязаните цели.
4. Да се обособи самостоятелна структура, която да бъде натоварена с контрола по прилагане на законодателството, свързано със защита правата на животните в тази област. Добър вариант е създаването на „Зоополиция”.
 
 
 
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ

ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
 
 
 
Становището е изготвено на основание чл. 19 от Закона за омбудсмана и чл. 24 от Правилника за организацията и дейността на омбудсмана. То се изпраща на министъра на земеделието и храните, изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните, председателя на Българския ветеринарен съюз и на изпълнителния директор на Националното сдружение на общините в Република България, с препоръка да го разпространи  до своите членове.