Омбудсманът Мая Манолова към депутатите за трети път: Вдигнете мораториума над новите клинични пътеки, обричате болниците на гибел

Омбудсманът Мая Манолова изпрати за трети път остро становище до председателя на 44-ото Народно събрание Цвета Караянчева и до народните представители, в което настоява да отпаднат текстове в проектозакона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2018 г., с които на практика се въвежда мораториум върху сключването на договори о

виж повече >

Становища и искания до Конституционния съд

1 2 3 [4] 5 6 7 8 9 10
Добави във Facebook

ИСКАНЕ от омбудсмана на Република България, на основание чл. 150, ал. 3 от Конституцията, за установяване на противоконституционност по отношение на думата „жив” в разпоредбите на чл. 7, ал. 9, чл. 8, ал. 9 и чл. 10а, ал. 4, т. 2 от Закона за семейните помощи за деца, с които се нарушават правата на гражданите

гр. София, 11 февруари 2013 г.
          

            УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,

 


На основание чл. 150, ал. 3 от Конституцията на Република България се обръщам към Вас с искане да обявите за противоконституционна думата „жив” в разпоредбите на чл. 7, ал. 9, чл. 8, ал. 9 и чл. 10а, ал. 4, т. 2 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД), поради противоречие с чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България.


В чл. 7 ЗСПД се урежда предоставянето на месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст. Според чл. 7, ал. 1 ЗСПД, ако детето отговаря на изчерпателно изброените в алинеята условия, помощите се предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции на семействата, чийто доход на член от семейството е по-нисък или равен на определен в закона доход. Съгласно чл. 7, ал. 9 ЗСПД за деца с един жив родител тази помощ се предоставя независимо от дохода на семейството, при условие че детето отговаря на посочените в ал. 1 условия.


Аналогични на чл. 7, ал. 9 ЗСПД са разпоредбите на чл. 8, ал. 9 и чл. 10а, ал. 4, т. 2 ЗСПД, като те съответно са свързани с месечни помощи за отглеждане на дете до 1 година и с еднократна целева помощ за записване на дете в първи клас.


С чл. 7, ал. 9, чл. 8, ал. 9 и чл. 10а, ал. 4, т. 2 ЗСПД се уреждат изключения от принципа, че помощи се отпускат само ако доходът на член на семейство е под определения в закона, като се дава възможност на преживелия родител да получава съответните семейни помощи независимо от дохода, който получава. Целта на законодателя да подпомогне отглеждането на дете от един родител е в съответствие с чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ), съгласно който отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата. Основният закон дава възможност за широка преценка на законодателя как точно държавата да подпомага родителите, доколкото с решението не се нарушават други конституционни норми. С атакуваните разпоредби обаче на практика се създава привилегия само за преживелия родител и се поставят в неравностойно положение другите родители, респективно осиновители, които са в идентично положение и по някакви причини също отглеждат сами децата си. Например в случаите на самотен родител, респ. осиновител, детето се отглежда само от един родител. С думата „жив” в атакуваните текстове се нарушава принципът за равенство пред закона, прогласен в чл. 6, ал. 2 от КРБ. Равенството означава равнопоставеност на гражданите пред закона и задължение за еднаквото им третиране в идентична ситуация от държавната власт. С разпоредбите се дискриминират родители, които, макар и поради други причини, са в подобна житейска ситуация като преживелия родител и отглеждат сами децата си.


С подобна уредба се засягат и правата на децата, тъй като дете, отглеждано от един родител, в една ситуация ще може да получи по-добри грижи, с оглед предвидените помощи за преживелия съпруг, отколкото дете в сходна ситуация, отглеждано от самотен родител или осиновител. Този подход не съответства на принципите, заложени в чл. 2 и чл. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето (ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32/1991 г., в сила от 3.07.1991 г., обн. ДВ, бр. 55/1991 г.). Според чл. 2 от Конвенцията държавите зачитат и осигуряват правата, предвидени в нея, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция, без каквато и да е дискриминация на детето или на неговите родители или законни настойници. Съгласно чл. 3 от Конвенцията висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, като държавите се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние.


 


            УВАЖАЕМИ КОНСТИТИТУЦИОННИ СЪДИИ,


 


            Предвид изложените аргументи, моля да образувате конституционно дело и да установите противоконституционност по отношение на думата „жив” в разпоредбите на чл. 7, ал. 9, чл. 8, ал. 9 и чл. 10а, ал. 4, т. 2 от Закона за семейните помощи за деца, поради противоречие с чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България.


            Предлагам да бъдат конституирани като заинтересовани страни: Народното събрание, Министерският съвет, министърът на труда и социалната политика, Държавната агенция за закрила на детето и министърът на финансите.


 


  


 


                                                                                    КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ


                                                                                    ОМБУДСМАН


                                                                                    НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ