Омбудсман на Република България - Искане от омбудсмана на Република България, на основание чл. 150, ал. 3 от Конституцията, за установяване на противоконституционност на чл. 5, ал. 1 по отношение на думите „и стават недееспособни” и чл. 5, ал. 3 от Закона за лицата и семейството, с които се нарушават правата на гражданите

Омбудсманът Мая Манолова с гореща телефонна линия за потърпевшите от фалита на ЗК „Олимпик“

Омбудсманът Мая Манолова изпрати препоръка до Комисията за финансов надзор /КНФ/ и Главна дирекция „Национална полиция“ /ГДНП/ към МВР да предприемат незабавни действия по казуса на близо 250 000 български граждани, чиито автомобили остават без задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, заради фалита на кипърската застрахователна компания „Олимпик“.

виж повече >

Становища и искания до Конституционния съд

1 2 3 [4] 5 6 7 8 9 10 11
Добави във Facebook

Искане от омбудсмана на Република България, на основание чл. 150, ал. 3 от Конституцията, за установяване на противоконституционност на чл. 5, ал. 1 по отношение на думите „и стават недееспособни” и чл. 5, ал. 3 от Закона за лицата и семейството, с които се нарушават правата на гражданите

     гр. София, 15 май 2014 г.
           

УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,

На основание чл. 150, ал. 3 от Конституцията на Република България се обръщам към Вас с искане да обявите за противоконституционни чл. 5, ал. 1 по отношение на думите „и стават недееспособни” и чл. 5, ал. 3 от Закона за лицата и семейството (обн. ДВ, бр. 182/1949 г., попр. ДВ, бр. 193/1949 г., изм. ДВ, бр. 12/1951 г., изм. ДВ, бр. 12/1952 г., изм. ДВ, бр. 92/1952 г., изм. ДВ, бр. 15/1953 г., попр. ДВ, бр. 16/1953 г., изм. ДВ, бр. 89/1953 г., изм. ДВ, бр. 90/1955 г., изм. ДВ, бр. 90/1956 г., изм. ДВ, бр. 50/1961 г., изм. ДВ, бр. 23/1968 г., изм. ДВ, бр. 36/1979 г., изм. ДВ, бр. 41/1985 г., изм. ДВ, бр. 46/1989 г., изм. ДВ, бр. 20/1990 г., изм. ДВ, бр. 15/1994 г., изм. ДВ, бр. 67/1999 г., изм. ДВ, бр. 81/2000 г., изм. ДВ, бр. 120/2002 г.), поради противоречие с чл. 4, ал. 2, чл. 5, ал. 4 и чл. 51, ал. 3 от Конституцията на Република България.


Атакуваните разпоредби на Закона за лицата и семейството (ЗЛС) се отнасят до статута на лицата, поставени под запрещение. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗЛС непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни, а според ал. 3 на същия член за правните действия на лицата, поставени под пълно запрещение, се прилага режимът за малолетните лица, а на лицата поставени под ограничено запрещение – режимът за непълнолетните лица. Намирам, че тази уредба противоречи на Конституцията на Република България (КРБ) и на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (ратифицирана със закон, приет от 41-то Народно събрание на 26.01.2012 г., обн. ДВ бр. 12/2012 г., в сила за България от 21.04.2012 г.).


Законът за лицата и семейството е приет през 1949 г., като единственото изменение на чл. 5 от ЗЛС е от 1953 г., когато в Република България съществува тоталитарен режим на управление и хората с психически увреждания не се възприемат за достойни членове на социалистическото общество. Към момента обществените отношения са коренно променени, действа нова Конституция, съгласно която всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права (чл. 6, ал. 1), България е член на Европейския съюз и е страна по редица международни актове в областта на правата на човека, сред които и Конвенцията за правата на хората с увреждания. Намирам посочените разпоредби от ЗЛС за противоконституционни и недопустими в законодателството на една правова държава.


Съгласно чл. 4, ал. 2 от КРБ Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободното развитие на човека и на гражданското общество. Държавата е длъжна да гарантира достойнството и правата на личността и атакуваната уредба в ЗЛС, с която лицата са лишени от дееспособност или дееспособността им е значително ограничена, е в противоречие с тези конституционни гаранции. Подобен подход е непропорционален и не дава възможност за осигуряване на съответната необходима защита във всеки конкретен случай. Единственото ограничение на правата на поставените под запрещение, което се съдържа в Конституцията, е свързано с упражняването на активното и пасивно избирателно право – чл. 42, ал. 1 и чл. 65, ал. 1 от КРБ. Пълното лишаване от дееспособност на пълнолетни лица по силата на обща законова разпоредба, както предвижда чл. 5, ал. 1 от ЗЛС, е несъвместимо с българската Конституция. Още повече, че съгласно чл. 51, ал. 3 от КРБ лицата с физически и психически увреждания се намират под особена закрила на държавата. Недопустимо е тази закрила да се изразява в лишаване от дееспособност или нейното значително ограничаване по общи и остарели критерии като слабоумие и душевна болест, без да се вземат предвид спецификите на различните заболявания и състояния, както и степента на увреждане. Закрилата трябва да се изразява в подходящи средства, които да съдействат и да подкрепят тези лица при вземането на решения и извършването на правни действия самостоятелно, а не в лишаването им от дееспособност в различна степен, като решенията, свързани с тях и с ежедневието им, се вземат от някой друг.


            Подобно ограничаване на правата на хората с психически увреждания е в нарушение на редица разпоредби от Конвенцията за правата на хората с увреждания (КПХУ). Част от принципите на КПХУ, прогласени в чл. 3 на Конвенцията, са зачитане на вътрешно присъщото достойнство, самостоятелността на индивида, включително свободата на личен избор и неговата независимост, както и пълноценно и ефективно участие и включване в обществото. Атакуваната уредба противоречи на тези принципи. С подобно законодателство Република България не изпълнява и задълженията си по чл. 4, параграф 1 от КПХУ да предприема необходимите стъпки с оглед на гарантиране и признаване на пълноценното упражняване на всички права и основни свободи за хората с увреждания, без каквато и да било дискриминация по признак на увреждане, като по-специално буква „б” задължава държавите да предприемат всякакви подходящи мерки, включително законодателни, за изменяне или отменяне на съществуващите закони, правила, наредби, обичаи и практики, които установяват дискриминация срещу хора с увреждания. Освен това атакуваните разпоредби са в абсолютно несъответствие с чл. 12, параграф 2 от КПХУ, съгласно който държавите – страни по Конвенцията, признават правоспособността и дееспособността на хората с увреждания наравно с всички останали във всички сфери на живота.


 


            УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,


 


            Предвид изложените аргументи, моля да образувате конституционно дело и да установите противоконституционност на чл. 5, ал. 1 по отношение на думите „и стават недееспособни” и чл. 5, ал. 3 от Закона за лицата и семейството, поради противоречие с чл. 4, ал. 2, чл. 5, ал. 4 и чл. 51, ал. 3 от Конституцията на Република България.


       Предлагам да бъдат конституирани като заинтересовани страни: Народното събрание, Върховният касационен съд, Министерският съвет, министърът на правосъдието и министърът на труда и социалната политика.





 КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ


 ОМБУДСМАН  НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ