Омбудсманът Мая Манолова на младежки форум: Образование, обучение и работа са пътят към успеха

„Между 170 000 и 350 000 млади хора у нас не правят нищо – не учат, не работят, не се обучават и по този показател сме в челните места на ЕС. Това носи загуби на България средно годишно около 2 млрд. лв.“ Това каза омбудсманът Мая Манолова на заключителната конференция „Структурен диалог за образователната система, допълнителна квалификация и предп

виж повече >

Становища и искания до Конституционния съд

1 2 3 4 5 6 7 8 9 [10]
Добави във Facebook

Позиция на омбудсмана на Република България относно проверка по повод многобройни жалби и сигнали за нарушения на права на граждани при определяне на защитени зони в Европейската екологична мрежа Натура 2000

До омбудсмана на Република България постъпиха редица жалби и сигнали от граждани, граждански сдружения и екологични организации, които изразяват загриженост и тревога по повод на протичащата процедура по определяне на защитени зони по местообитанията и дивата флора и фауна и защитени зони за дивите птици.

Воден от разбирането си, че с определянето на защитените зони в изпълнение на актове на Европейския съюз - Директивата за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна 43/92 и Директивата за опазване на дивите птици 409/79 се уреждат въпроси от голям обществен интерес, омбудсманът се самосезира и образува проверка по случая.

В хода на проверката бяха проведени срещи с граждани, граждански сдружения, експерти, представители на държавната администрация.

Цялостният анализ на събраната при проверката на омбудсмана информация позволява да се направят някои констатации относно:

І. Законосъобразността на процедурата в процеса на подготовката и обявяването на защитените зони.

ІІ. Спазването на правата на гражданите, гарантиращи участието им в процеса на определяне на защитените зони чрез обществено обсъждане.

ІІІ. Предвидената в Закона за биологичното разнообразие необжалваемост на окончателната заповед на министъра на околната среда и водите за обявяване на съответната защитена зона.

І. Законосъобразността на процедурата в процеса на подготовката и обявяването на защитените зони.

Резултатите от проверката на омбудсмана показват, че са налице пропуски в изпълнение на законово установената процедура при подготовката и обявяването на защитените зони.

Омбудсманът на Република България смята, че проява на лоша администрация е:

• Необоснованото забавяне на подготовката за определяне на защитените зони, продължило вече няколко години, преди всичко от страна на предишното ръководство на Министерството на околната среда и водите, а и от настоящето;

• Необезпечаването от Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и горите провеждането на национална и регионални обществени кампании за разясняване на предназначението и целите на защитените зони в процеса на подготовка на документациите по чл. 8, ал. 1 и преди обявяването на защитени зони в нарушение на чл.9 от Закона за биологичното разнообразие.

ІІ. Спазването на правата на гражданите, гарантиращи участието им в процеса на определяне на защитените зони чрез обществено обсъждане;

С промените в чл. 9 от Закона за биологичното разнообразие /ДВ 88 от 4 Ноември 2005/ е отпаднало задължението след изготвянето на документацията по чл. 8 за териториите по отделни райони Министерството на околната среда и водите да организира провеждането на обществено обсъждане, като обявява деня и мястото чрез средствата за масово осведомяване, при това не по-късно от 30 дни преди датата на обсъждането. На тези обсъждания съгласно отменените разпоредби на закона е следвало да се канят представители на заинтересуваните министерства и ведомства, на съответните областни администрации и общини, научни и академични институти, екологични и обществени организации и граждани.

Нещо повече, за становищата и предложенията от обществените обсъждания е било предвидено да се водят протоколи, които да се прилагат към документациите по чл. 8.

Омбудсманът на Република България смята, че приетите промени в чл. 9 от Закона за биологичното разнообразие не позволяват реално гражданско участие в обсъждането на предложенията за включване на територии в списъка на защитените зони и съобразяване с общественото мнение.

Това право на гражданите е закрепено както в българското законодателство, така и в международноправните норми:

1) Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда:

Конвенцията, известна още като Орхуска, изисква от възприелата я държава да:

„се стреми да подпомага ефективното участие на обществеността на подходящ етап и когато все още са налице открити възможности в подготовката от страна на държавните органи на нормативни актове с непосредствена изпълнителна сила и на други общоприложими правила със задължителна сила, които могат да имат значително въздействие върху околната среда. За тази цел следва да се предприемат следните мерки:

(a) да се установят достатъчни срокове за ефективно участие;

(b) да се публикуват или да бъдат направени публично достояние по друг начин проектоправилата;

(c) да се даде възможност на обществеността да направи своите коментари пряко или чрез представителни консултативни органи.

Резултатът от участието на обществеността се взема предвид в максималната възможна степен.”

2) Правото на гражданите да представят предложения и възражения, гарантирано от Закона за нормативните актове:

„Чл. 2а. (Нов - ДВ, бр. 55 от 2003 г., в сила от 18.12.2003 г.) Лицата, за които възникват задължения или ограничения по силата на нов нормативен акт, се уведомяват преди неговото приемане. Уведомяването се извършва чрез изпращането на проекта до представителни организации на тези лица, чрез публикуването му в средствата за масово осведомяване, в Интернет или чрез оповестяването му по друг подходящ начин, като в срок не по-кратък от един месец засегнатите могат да представят предложения и възражения до съответния компетентен орган.”

ІІІ. Предвидената в Закона за биологичното разнообразие необжалваемост на окончателната заповед на министъра на околната среда и водите за обявяване на съответната защитена зона.

С промените на чл. 12 от Закона за биологичното разнообразие /ДВ 88 от 4 Ноември 2005/ е предвидено, че заповедта на министъра на околната среда и водите за обявяване на съответната защитена зона е окончателна и не подлежи на обжалване.

В същия член е предоставена възможността само в едномесечен срок от обявлението заинтересованите лица да представят на министъра на околната среда и водите мотивирани писмени становища, възражения и предложения по проекта на заповед единствено относно забраните или ограниченията, след което министърът взема окончателно решение по постъпилите становища, възражения или предложения и издава заповед за обявяване на съответната защитена зона.

Предвидената необжалваемост на един административен акт, който засяга правата на широк кръг граждани и обществени организации, и като цяло обществения интерес, е в разрез с духа и смисъла на чл. 120, ал. 1 от Конституцията на Република България. Този конституционен текст предвижда т. нар. обща клауза за обжалваемост на административните актове.

Според омбудсмана е недопустимо със закон гражданите да се лишават от правото да оспорват по съдебен ред административни актове, засягащи в такава висока степен техните права.

Основни изводи и препоръки:

Омбудсманът оценява, че проявите на лоша администрация при проучването, оценката и изготвянето на документации доведоха до липса на прозрачност при определяне на защитените зони, до изолиране на гражданите, областните администрации и общините и на обществени организации, до повишаване на напрежението и недоволство сред населението.

Важно е да се отбележи, че недостатъчната информираност на обществеността е предпоставка за неразбиране на същността и значението на Европейската екологична мрежа Натура 2000, което води до съпротива най-вече на собствениците на земи, попадащи в защитените зони и инвеститори.

Омбудсманът е категоричен, че опазването на биологичното разнообразие не може да се осъществява без участието и съпричастността на обществеността.

Започналата разяснителна кампания от Министерството на околната среда и водите за същността на Европейската екологична мрежа Натура 2000 е закъсняла и не може напълно да компенсира породеното недоверие у значителен брой граждани.

На тази основа и воден от разбирането си, че въпроси от такова съществено значение за обществото трябва да бъдат решавани с максимално участие на гражданите, омбудсманът на Република България отправя следните препоръки:

1. Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и горите да провеждат активна и пълноценна разяснителна кампания в районите, обхванати от Европейската екологична мрежа Натура 2000 за необходимостта от опазване на биологичното разнообразие, за възможностите и ползите, които ще имат районите и собствениците на земя в тези зони.

2. Министерството на околната среда и водите да предприеме необходимите мерки за изключване на урбанизираните територии от защитените зони;

3. Въпреки краткото време, с което разполага страната ни в изпълнение на изискванията на ЕС по присъединителния процес - глава 22 „Околна среда”, аргументирано да бъдат доуточнени и прецизирани предложените защитени зони (напр. сметището на Варна е включено в предложените зони);

4. Министерството на околната среда и водите при приемане на подзаконовите нормативни актове да предвиди точни и ясни процедури за оценка на плановете и инвестиционните предложения в защитените зони за гарантиране на равенство пред закона и недопускане на възможности за създаване на корупционни предпоставки.

5. Предлагаме на Народното събрание и Министерския съвет, отчитайки изложените от омбудсмана аргументи, да обсъдят възможностите за възстановяване на обществено обсъждане при определяне и промени в защитените зони в Закона за биологичното разнообразие.


20.12.2006 г.

    Омбудсман на Република България

    Гиньо Ганев