Омбудсманът Мая Манолова на младежки форум: Образование, обучение и работа са пътят към успеха

„Между 170 000 и 350 000 млади хора у нас не правят нищо – не учат, не работят, не се обучават и по този показател сме в челните места на ЕС. Това носи загуби на България средно годишно около 2 млрд. лв.“ Това каза омбудсманът Мая Манолова на заключителната конференция „Структурен диалог за образователната система, допълнителна квалификация и предп

виж повече >

Становища и искания до Конституционния съд

1 2 3 4 5 6 7 8 9 [10]
Добави във Facebook

Искане от омбудсмана на Република България по чл. 150, ал. 3 от Конституцията за обявяване на разпоредбите на чл. 143, ал. 4 и чл. 186, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс за противоконституционни

(Р Е З Ю М Е)


УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕДСЕДАТЕЛЮ НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД,

    УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,

    На основание чл. 150, ал. 3 от Конституцията на Република България се обръщам към вас с искане да обявите за противоконституционни разпоредбите на чл. 143, ал. 4 и чл. 186, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), тъй като нарушават правата на гражданите.

    Мотивите за това са следните:

    І. ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННОСТ НА РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ. 143, АЛ. 4 ОТ АПК .

    В чл. 143, ал. 4 от АПК е предвидено, че когато съдът отхвърли оспорването на един административен акт, жалбоподателят (гражданин или юридическо лице) трябва да заплати всички направени разноски по делото, включително минималното възнаграждение за един адвокат, ако държавният орган, чийто акт се обжалва, е ползвал такъв.

    Противоречие с чл.4, ал.1 и чл. 56 от Конституцията:

Тази разпоредба от АПК противоречи на чл. 4, ал. 1 от Конституцията, който установява върховенството на закона и правовата държава, като основополагащи принципи за държавната и обществена система на България. Тя е в разрез и с чл. 56 от Конституцията, който гарантира правото на защита, като основно и неотменимо конституционно право на гражданите.

    От тези конституционни положения произтичат:

    - задължението на административните органи да издават законосъобразни административни актове;

    - правото на всеки гражданин или юридическо лице да обжалва актовете на администрацията, гарантирано от т.нар. обща клауза за обжалваемост на административните актове (чл. 120, ал. 2 от Конституцията). Недопустимо е това право да бъде поставяно под съмнение с потенциалната възможност, предвидена от чл. 143, ал. 4 от АПК, при неблагоприятен изход на съдебния спор, жалбоподателят да бъде обременен със заплащането на разноските по делото.

    Омбудсманът смята, че предвиденото в чл. 143, ал. 4 от АПК законово положение реално ограничава конституционно гарантираното право на защита (чл. 56 от Конституцията) и правото на всеки гражданин или юридическо лице да обжалва административните актове (чл. 120, ал. 2 от Конституцията), защото поставя упражняването на тези права в зависимост от техните финансови възможности. По този начин, чрез потенциални финансови тежести, се ограничава достъпът до правосъдие и се ерозира основната функция на правораздаването като същностен белег на правовата държава – да защитава гражданите и юридическите лица, когато техните права и законни интереси са нарушени.

    Задължението за заплащане на разноски по делото е оправдано най-вече в областта на гражданското право, където гражданите, юридическите лица и държавата са равнопоставени.

    Не е така обаче в административния процес, защото:

    а/ Обжалването на административен акт е реакция от страна на гражданин или юридическо лице срещу властнически акт на определен държавен орган. Акт, който може да засяга права и интереси на конкретен кръг лица (при индивидуалния административен акт) или на неограничен кръг правни субекти (при нормативния административен акт). Връзката между държавата и лицата, към които са адресирани нейните властнически актове, е винаги еднопосочна и определящата роля в тази връзка принадлежи на държавата.

Държавата, чрез своите актове, създава правата и задълженията, а гражданите и техните организации са длъжни да се съобразяват предписанията на тези актове. Правото на обжалване на административните актове е право на “по-слабата” страна, която по принцип следва да се съобразява със задълженията, които й налагат актовете на държавата, постановени от нейните органи.

    б/ Дълг на държавата е да издава законосъобразни актове. Възможността за контрол и последваща реакция от страна на засегнатите от тези актове, не може да бъде гарантирана само чрез общите гаранции за справедливост, характерни за гражданския процес. Затова при административното правоотношение неравнопоставеността между органа на власт и гражданина трябва да се преодолява, като се предоставят някои допълнителни гаранции за гражданите. Такава гаранция е, например, премахването на изискването за заплащане на разноските при отхвърляне на жалбата срещу административен акт. Конституционно неоправдано е да бъдат игнорирани гражданите и техните организации, които нямат икономически възможности, когато става дума за защита на основните граждански права и на принципите на правовата държава. Недопустимо е невъзможността на гражданина да се поеме рисковете на един съдебен процес с възможни неблагоприятни икономически последици, да се превръща в пречка за упражняване на негови конституционни права по отношение на държавата.

    в/ Правовият характер на държавата се гарантира чрез възможността всеки да се защити пред съда от административните актове дори и да не притежава финансови възможности, с които да посрещне разноските при евентуален неблагоприятен изход на съдебното обжалване. Поради това, омбудсманът смята, че сега съществуващото положение в АПК ограничава възможността за съдебна защита на гражданите и юридическите лица от актовете и действията на административните органи и достъпа им до правосъдие.

    г/ Държавата е длъжна да защитава издадените от нейните органи и длъжностни лица актове, тъй като това е част от по-общото й задължение да издава законосъобразни актове. Това е така, защото задължението на администрацията да издава законосъобразни актове се обезпечава финансово чрез държавния бюджет, формиран от приходи от гражданите и техните оганизации главно по пътя на данъчното облагане. Защитата пред съда на административните актове не представлява свръхусилие от страна на администрацията и не е извън кръга на същностните й, вменени със закон функции, чието изпълнение данъкоплатците финансират чрез своите данъци.

    Наред с това, когато загубилата едно съдебно обжалване на административен акт страна е задължена по закон да заплати разноските по делото това представлява своеобразно въвеждане на имуществен ценз за упражняването на едно основно конституционно право. Това има сериозен възпиращ ефект по отношение възможността за съдебна защита и по недопустим начин нарушава конституционното право на защита по чл. 56 от Конституцията.

    ІІ. ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННОСТ НА РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.186, АЛ.1 ОТ АПК (противоречие с чл. 4, ал. 1 и чл. 120, ал. 2 от Конституцията).

    В чл. 186, ал. 1 от АПК е предвидено, че подзаконовите нормативни актове могат да бъдат обжалвани от гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати.

    Тази норма противоречи на принципа на правовата държава - чл. 4, ал. 1 и общата клауза за обжалваемост на административните актове - чл. 120, ал. 2 от Конституцията. Омбудсманът смята, че оспорваната нормативна разпоредба необосновано и в противоречие с цитираните конституционни текстове стеснява кръга на лицата, имащи право да оспорват подзаконовите административни актове, като въвежда условието за доказване на правен интерес от обжалването.

    Основна характеристика на правовата държава е върховенството на закона. Действията на всички правни субекти, а на още по-голямо основание на органите на държавата, трябва да са подчинени на това върховенство. Неотменимо конституционно задължение на всички държавни и общински органи, в цялата тяхна йерархия, е да осъществяват дейността си и да изпълняват функциите си законосъобразно. Макар и да не е изрично уредено в конкретен конституционен текст, на това задължение на администрацията съответства правото на всеки гражданин на добро управление и добро административно обслужване. А това означава преди всичко законосъобразно управление и издаване на административни актове. Правото на добро управление произтича както от духа на конституционните разпоредби, така и най-пряко от принципа на народния суверенитет – чл. 1, ал. 2 и от принципа на правовата държава – чл. 4, ал. 1 от Конституцията. То е част от Хартата на основните права на Европейския съюз (чл. 41), която е част правния и обществен ред на ЕС, към който нашата страна се присъединява.

    Когато държавата, чрез своите органи, не действа законосъобразно, т.е. нарушава правото на добро управление, конституционният законодател е предвидил отговорност за вредите, причинени от незаконните актове – чл. 7 от Конституцията; а също така и правото на гражданите да обжалват всички административни актове, които ги засягат – чл. 120, ал. 1 от Конституцията. Конституционният съд вече е имал повод да се произнася относно съдържанието на употребеното в конституционната разпоредба понятие „засягат”. В мотивите към Решение № 21/1995 г по к.д. № 18/95 г Конституционният съд изтъква:

    „Недопустимо е обжалването на акта от лице, чиито права или законни интереси не са нарушени или застрашени.”

    Чл. 75, ал. 1 от АПК определя нормативните административни актове, като „подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие.”

    Предвид тази правна характеристика на подзаконовите нормативни актове и произтичащото от принципа на правовата държава задължение за държавата да действа законосъобразно, следва да се изтъкне, че те засягат правата и законните интереси на всеки гражданин и на всяко юридическо лице. Следователно, всеки гражданин и всяко юридическо лице могат да ги оспорват, когато смятат, че те са незаконосъобразни. И не е необходимо жалбоподателят да доказва наличието на пряк, непосредствен и личен интерес от обжалването. Защото конституционните принципи на върховенство на закона и правовата държава предпоставят, че гражданите и техните организации имат правен интерес от законосъобразно административно управление, което се осъществява и чрез подзаконовите нормативни актове. В тази връзка, предвиденото в чл. 186, ал. 1 от АПК стесняване на кръга на лицата, които имат право да обжалват подзаконовите нормативни актове чрез въвеждането на изискване те да доказват правен интерес от обжалването, е противоконституционно.

    Уважаеми госпожи и господа конституционни съдии,

    Моля на базата на тези кратки аргументи да образувате конституционно дело и да обявите за противоконституционни разпоредбите на чл. 143, ал. 4 и чл. 186, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), тъй с тях се нарушават правата на гражданите.

    Предлагам да бъдат конституирани като страни по конституционното дело: Народното събрание, Министерският съвет, Висшият адвокатски съвет, Съюзът на юристите в България и Асоциацията за европейска интеграция и права на човека.




19 декември 2006 г

    Омбудсман на Република България

    Гиньо Ганев