Омбудсманът Мая Манолова към депутатите за трети път: Вдигнете мораториума над новите клинични пътеки, обричате болниците на гибел

Омбудсманът Мая Манолова изпрати за трети път остро становище до председателя на 44-ото Народно събрание Цвета Караянчева и до народните представители, в което настоява да отпаднат текстове в проектозакона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2018 г., с които на практика се въвежда мораториум върху сключването на договори о

виж повече >

Становища и искания до Конституционния съд

1 2 [3] 4 5 6 7 8 9 10
Добави във Facebook

Становище на омбудсмана относно проект на Наредба за проучване на удовлетвореността на пациентите от медицинските дейности



Изх. № 0404-04/11.12.2015 г.             

ДО


Д-Р ПЕТЪР МОСКОВ

МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО


Относно:
Становище на националния омбудсман по проект на Наредба за проучване на удовлетвореността на пациентите от медицинските дейности, закупувани от Национална здравноосигурителна каса


УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МОСКОВ,


            На 25 ноември 2015 г. се проведе организирана от омбудсмана обществена дискусия на тема „Има ли болестта финансови, административни и географски граници?“ с участието на народни представители, представители на институции (Министерство на здравеопазването, Национална здравноосигурителна каса, Изпълнителна агенция „Медицински одит“), неправителствени, пациентски и синдикални организации.




По време на дебата бяха обсъдени възможностите за  достъп на пациента до съвременно и своевременно лечение, както и правото му на свободен избор на лекар и лечебно заведение през призмата на последните изменения на нормативната уредба и в частност: Националната здравна карта, лимитите на медицински услуги, основният и допълнителният пакет, гарантиран с бюджета на Националната здравноосигурителна каса и измерване на удовлетвореността на пациента.


                Въз основа на проведената дискусия и изразените мнения, представям становището на националния омбудсман по проект на Наредба за проучване на удовлетвореността на пациентите от медицинските дейности, закупувани от Национална здравноосигурителна каса, публикуван на сайта на Министерство на здравеопазването на 02.11.2015 г.

 


1. По мотивите на проекта за нормативен акт:


 


1. В мотивите нормативния акт не е посочено какви са финансовите и други средства, необходими за прилагането му, съгласно изискването на чл. 28, ал. 1, т. 3 от Закона за нормативните актове. Изискването на Закона за нормативните актове не е формално. То е свързано от една страна с планирането на бюджета, а от друга страна дава възможност за преценка за това дали прогнозните разходи съответстват на ползата от прилагането на акта или казано с други думи дали си струват разходите за постигането на набелязаните цели.


Важен също е и въпросът какъв е източникът на бъдещите финансови разходи за 2016 г. – от бюджета на Министерство на здравеопазването или от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. В мотивите на проекта на наредбата е записано, че финансовите средства за прилагането й са в рамките на бюджета на НЗОК за съответната календарна година. Но в бюджета на НЗОК за 2016 година не са предвидени разходи за проучване на удовлетвореността на пациента. В Закона за държавния бюджет за 2016 година също не са предвидени такива. Следва да се отбележи, че в чл. 24 на Закона за здравното осигуряване, където изчерпателно е изброено за какви дейности се разходват средствата от бюджета на НЗОК, не са предвидени разходи за проучване на удовлетвореността на пациентите. Във всички случаи необходимите финансови средства са важни за министерството на финансите при планирането на общите държавни разходи.


Посочените аргументи ми дават основание да препоръчам мотивите на Проекта на наредба за проучване на удовлетвореността на пациентите от медицинските дейности, закупувани от Национална здравноосигурителна каса, да бъдат допълнени, като се посочат необходимите финансови и други средства, необходими за прилагането на акта, както и източникът на финансирането.





            2. По съдържанието на наредбата:

Два са основните въпроси, заслужаващи специално внимание.


Първият от тях е свързан с предоставянето на лични данни и здравна информация. Съгласно чл. 4.3.2.1.2. от проекта на наредбата „Националната здравноосигурителна каса предоставя на изпълнителя, извършващ анкетирането следните идентификатори на лицето:


а)име;


б)лечебно заведение и болнична структура (клиника/отделение);


в)телефонен номер.


Безспорно е, че информацията за  лечението на едно лице в дадено лечебно заведение (структура на лечебно заведение) се отнася до здравето на лицето.


Съгласно Чл. 5, ал. 1 от Закона за защита на личните данни е забранено  обработването на лични данни, които се отнасят до здравето, сексуалния живот или до човешкия геном.


С чл. 27 от Закона за здравето се дава дефиниция на понятието здравна информация, а именно „Здравна информация са личните данни, свързани със здравословното състояние, физическото и психическото развитие на лицата, както и всяка друга информация, съдържаща се в медицинските рецепти, предписания, протоколи, удостоверения и в друга медицинска документация.“


Безспорно е, че информацията за лечението на едно лице в дадено лечебно заведение(структура на лечебно заведение) е здравна информация по смисъла на закона.


В чл. 28 на същия закон изчерпателно са изброени случаите, в които здравна информация може да бъде предоставена и ползването за нуждите на анкета за измерване на удовлетвореността на пациентите не е сред тях.


Видно е, че два закона забраняват предоставянето на лични данни за здравето и здравна информация от страна на администратора (НЗОК) на трето лице – социологическа агенция.


Противоречието на наредбата с нормативни актове от по-висок ранг води до незаконосъобразност на същата.


Посочените аргументи и правни изводи ми дават основание да препоръчам цялостна преработка на проекта за Наредбата за проучване на удовлетвореността на пациентите от медицинските дейности, закупувани от Национална здравноосигурителна каса, по начин по който да не е в противоречие със Закона за здравето и Закона за защита на личните данни.


Вторият съществен въпрос се отнася до целите на наредбата и начина на тяхното достигане. Съгласно чл. 59, ал. 11, т. 4 от ЗЗО „Директорът на съответната районна здравноосигурителна каса прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ или налага финансова санкция при системна неудовлетвореност на пациентите от оказаните медицински дейности, свързани с оказаната медицинска помощ, заплатена от бюджета на НЗОК, установена съгласно наредбата по чл. 19, ал. 7, т. 15, и след оценка на критериите за качество на медицинската помощ, регламентирани в НРД, и установяване на нарушаването им.“


Прекратяването на договора и налагането на санкция на изпълнител от страна на Директора на РЗОК е административно-наказателно производство. То изисква пълно главно доказване, в това число и на виновно поведение от страна на нарушителя.


В проекта на наредбата е предвидено анкетата да се извършва сред 0.5 до 5% от пациентите в зависимост от вида на лечебните заведения.


Невъзможно е социологическа, телефонна анкета при това сред толкова малка част от пациентите да послужи, като доказателство в хода на административно-наказателното производство. Следователно принципно добрите цели на закона за регулиране на здравеопазването на база оценка на пациентите няма да бъдат постигнати.


Това ми дава основание да препоръчам цялостна промяна на механизма за установяване на удовлетвореността на пациента, по начин по който да бъде постигната целта на закона. Заслужава внимание да се обсъди въпросът необходим ли е посредник, като социологическа агенция между НЗОК и осигурените лица.


Предлагам на Министерство на здравеопазването да потърси и намери механизми и правила, по които НЗОК ще може пряко, без посредник, да установява дали един пациент е доволен или не и на базата на това да налага санкции за неизпълнение. Такъв механизъм няма да бъде в противоречие със Закона за защита на личните данни и Закона за здравето, а извършването на проверка по конкретно оплакване ще даде годни доказателства за административно-наказателния процес.

С уважение,


 


МАЯ МАНОЛОВА

ОМБУДСМАН НА


РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ