Омбудсманът Мая Манолова на Световния ден на детето: Правата на децата в България се нарушават ежедневно

Омбудсманът Мая Манолова и експерти на институцията участваха във форума „Voice It 2017: Младежко мнение от значение“. Той се организира за трета поредна година на Световния ден на детето от Националната мрежа за децата и Младежката мрежа „Мегафон“.

виж повече >

Становища и искания до Конституционния съд

1 2 [3] 4 5 6 7 8 9 10
Добави във Facebook

Становище на омбудсмана относно политиката на държавата за предоставяне на социалната услуга „личен асистент“


ДО


Г-Н ИВАЙЛО КАЛФИН

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ

И
МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

Изх. № 04-34/23.12.2015 г.                                    




   УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КАЛФИН,




   Като застъпник за правата на гражданите, а и като човек, който непрекъснато се среща с болките на хората и който полага всички възможни усилия, за да помогне и да се достигне до разрешаването на техните проблеми, съм силно обезпокоена от водената вече дълги години от държавата политика по отношение на социалните услуги „Личен асистент“.


    На прага на стартирането на новия Проект „Независим живот“ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ отново се открояват значителните слабости във философията за реализиране на този вид социална услуга в България.


 



     В работата си на омбудсман установявам следните тревожни проблеми:




1.   Действията на отговорните органи са подчинени основно на проекти, реализирани със средства на Европейския съюз, които обаче не са обезпечени с достатъчно финансов ресурс, за да се отговори на потребностите на всички нуждаещи се, краткосрочни са и без устойчивост във времето.

 


2.   Безспорно е и друго – че съществуващата от години и финансирана изцяло от държавния бюджет Национална програма „Асистенти на хора с увреждания“ /НП „АХУ“/ съдържа твърде много ограничения, които възпрепятстват нуждаещите се да бъдат включени в нея. Хората с увреждания не могат да разчитат на непрекъсната асистентска подкрепа, която да отговаря на потребностите им и чрез която да бъдат изпълнени изискванията на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. 3.   Реализираните програми, освен че са малко на брой, не разполагат с достатъчно гъвкавост, която да позволява на граждани, с установени увреждания след изтичане на сроковете за подаване на документи за кандидатстване, да получават нужната им помощ. Дори НП „АХУ“, по която все пак е възможно да се подават заявления целогодишно, не предоставя реална възможност за осигуряване на личен асистент, предвид нерешения проблем с минималния брой работни места, определени за асистенти по програмата.


4.   Липсата на навременна подкрепа оставя самотните хора с тежки увреждания в безпомощно състояние, в социална изолация и довежда до нарушаване на правата им. С още по-пълна сила това важи за семействата, в които се отглеждат деца с увреждания. За да отговорят на непрекъснатите потребности на детето от грижи, родителите напускат работа, отказват се от кариери, от по-високи доходи и осигуровки, но, за съжаление, не срещат необходимото разбиране и съдействие от държавата. От постъпващите в институцията жалби ясно проличава, че голям брой от родителите не са включвани в програмите за лични асистенти, поради което остават без каквито и да било доходи и са принуждавани да използват отпусканата социално-икономическа закрила не за лечение, за компенсиране на дефицитите от заболяванията и за интеграция на децата, а за физическо оцеляване на семейството.


 Омбудсманът многократно е изразявал становището си относно предоставянето на социалната услуга „личен асистент“, изобличавал е конкретните недостатъци на НП „АХУ“ и е критикувал лошите практики по проектите, реализирани със средства на Европейския съюз. Със сериозно безпокойство отбелязвам, че до момента ефективни мерки за разрешаване на проблемите и гарантиране на правата на гражданите не са взети, за което свидетелства и значителният брой жалби, постъпващи в институцията по обсъждани вече въпроси, особено по НП „АХУ“.


5.    С оглед огромното обществено значение на въпроса бих искала да напомня, че все още не са предприети действия за облекчаване на критериите за включване по програмата, като гарантираният минимален доход, непроменян от 2009 г., остава основна пречка за ползване и предоставяне на услугите по програмата. Не е изпълнена и препоръката за отпадане на изискването спрямо личните асистенти по програмата, което ги задължава да са в трудоспособна възраст. Не е отстранена и практиката да се прекратяват трудовите договори на личните асистенти, когато експертните решения от ТЕЛК/НЕЛК на потребителите са изтекли и е налице забавяне при преосвидетелстването, но не по вина на ползвателите на услугата.


Смятам, че всичко изложено до момента е достатъчен аргумент, че е необходима спешна промяна на политиката на държавата за предоставяне на социалната услуга „личен асистент“ на гражданите с доказани потребности от чужда помощ.


Необходимо е да се изкоренят пороците на сега действащата система, като се осигури навременен достъп до достатъчно програми и проекти на хората с увреждания, в т.ч. на децата, и да се създадат предпоставки за устойчивост и непрекъснатост на услугата.


Следва да се изпълнят ангажиментите по Конвенцията на ООН за хората с увреждания и чрез предоставянето на подходящата асистентска подкрепа да се гарантира безусловно упражняването на установените им права и тяхното успешното социално включване.


Вярвам, че защитата на правата на гражданите е приоритет на ръководеното от Вас министерство и Ви препоръчвам да предприемете максимално бързи действия за разглеждане и разрешаване на въпроса.


В заключение искам да подчертая, че отстоявам позицията всички мерки да бъдат взети в диалог с хората с увреждания и с неправителствените организации, защитаващи техните права, и изразявам готовността си да бъда активен участник в дискусиите, както и при организирането на кръгли маси по проблема.


Очаквам да ме информирате за становището Ви по темата в срок.




С уважение,




МАЯ МАНОЛОВА

ОМБУДСМАН НА


РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ