Омбудсманът Мая Манолова на Световния ден на детето: Правата на децата в България се нарушават ежедневно

Омбудсманът Мая Манолова и експерти на институцията участваха във форума „Voice It 2017: Младежко мнение от значение“. Той се организира за трета поредна година на Световния ден на детето от Националната мрежа за децата и Младежката мрежа „Мегафон“.

виж повече >

Становища и искания до Конституционния съд

1 2 3 4 5 6 7 8 9 [10]
Добави във Facebook

Становище на омбудсмана на Република България относно проверка по собствена инициатива на инцидента при задържането на Ангел Димитров–Чората

Омбудсманът на Република България, воден от убеждението, че в правовата държава върховенството на закона и правата на човека са над всичко, реши да инициира, на основание чл. 19, ал. 2 от Закона за омбудсмана и чл. 9, ал. 1, т. З от Правилника за организацията и дейността на омбудсмана, собствена проверка на фактите и обстоятелствата, свързани с инцидента с Ангел Димитров-Чората при задържането му на 10 ноември 2005 г. от служители на Регионалното бюро за борба с организираната престъпност към РДВР-Благоевград.

    В хода на проверката омбудсманът направи срещи с представители на Министерство на вътрешните работи, специалната работна група към Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на Народното събрание, правозащитни организации, роднини и адвоката на Ангел Димитров-Чората. Води разговори с магистрати и граждани. Бяха поискани и предоставени от съответните институции писмени материали и документи, които бяха анализирани прецизно.

    Същественото от гледна точка на омбудсмана е преценката доколко употребата на физическа сила от страна на полицейските служители не е превишила строго необходимото и достатъчното за задържането на лицето, съгласно разпоредбите на българското законодателство.

Заедно с това Омбудсманът се ръководи и от задължителните международни стандарти за правата на човека, приети от Организацията на обединените нации (ООН) и от Съвета на Европа (СЕ), свързани с използването на сила и помощни средства от полицейските органи.

    Омбудсманът не се произнася по въпроса дали употребата на физическа сила и помощни средства от служителите на полицията и смъртта на Ангел Димитров представляват престъпление по смисъла на Наказателния кодекс. Тази преценка е в правомощията на независимата съдебна власт. По случая вече е образувано и е в ход предварително производство от Софийската военно-окръжна прокуратура. Затова и омбудсманът не осъществява действия по сезиране на прокуратурата, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 8 от Закона за омбудсмана.

    Кратка фактология:

    Според информацията, получена от Министерството на вътрешните работи, на 10 ноември т.г., на територията на РДВР – Благоевград, съобразно утвърден план е проведена специализирана полицейска операция за респектиране на определени лица, сред които е и Ангел Димитров с прякор Чората. В операцията са взели участие служители на регионалното звено “Борба с организираната престъпност”, Районното полицейско управление в Благоевград и Специализираното тактическо звено за бързи действия при РДВР – Благоевград.

    Към 20,50 ч. полицейските служители са засекли автомобила, с който се е движел Ангел Димитров, и са подали сигнал за спиране със светлоотразителна полицейска палка. В информацията на МВР се твърди, че той не се е подчинил, увеличил е скоростта и принудително е спрян от полицейски автомобил. Според полицейските служители Ангел Димитров е направил опит да избяга към близката жилищна сграда, като не се е подчинил на полицейското разпореждане, подадено със задължителни в такива случаи гласови команди. Пак според информацията на МВР при задържането му Чората е оказал съпротива. След смъртта на Ангел Димитров на местопроизшествието е изпратена дежурна оперативна следствена група, която установява, че той лежи неподвижно без видими реакции. Свалени са му белезниците и веднага е повикан екип на Спешна медицинска помощ, който при извършения преглед, установява, че лицето е починало. По случая е образувано следствено дело № 743 по описа на Окръжна следствена служба в Благоевград.

    Първоначалната съдебномедицинска експертиза констатира травматични увреждания по главата, лицето и тялото. Изнесените в публичното пространство, включително и от висши полицейски ръководители обяснения, че Ангел Димитров е починал от кардиогенен шок на базата на увреждане на аортата, се вижда че се основават единствено на съобщението за смъртта.

    Впоследствие, по искане на близките и на МВР е проведена нова петорна съдебномедицинска експертиза. Според нея смъртта е от травматично естество. Резултатите от експертизата са оповестени на 7 декември 2005 г. След това министърът на вътрешните работи е подписал рапортите за освобождаване на директора на РДВР – Благоевград, началника на Регионално звено “БОП” и Регионално звено “Полиция”.

    Въз основа на проучванията и на събраната информация, омбудсманът стигна до следните основни изводи:

    І. Действията на полицейските органи по задържането на Ангел Димитров-Чората са в нарушение на разпоредби на българското законодателство

    1. Конституцията на Република България издига като върховен свой принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност. Съгласно чл. 28 от Конституцията „всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление”. Чл. 29 от върховния закон повелява, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение.

    Действията на полицейските служители от РДВР-Благоевград, видно от фактите изложени в Определение № 0284/2005 г. от 18 януари 2006 г. на Софийския военен съд, са в разрез, както с горепосочените конституционни принципи, така и с изрични разпоредби на българското законодателство.

    2. Случаите, в които е позволено на полицейските органи да употребяват сила и помощни средства са изчерпателно изброени в Закона за Министерство на вътрешните работи.

    Според версията на полицейските служители от Благоевград, те са действали в условията на чл. 78, ал. 1, т. 1 и т. 2 от този закон, а именно, „при противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане”, както и „при задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган”. Видно от наличната информация обаче, няма данни Ангел Димитров-Чората да е противодействал на полицейските органи при неговото задържане, да е отказвал да изпълни разпорежданията на служителите на МВР, да не им се е подчинявал, да им е оказвал съпротива и да ги е нападал. Освен това, доводът, че „употребата на физическа сила от полицейските органи е било наложително, защото Димитров е бил собственик на охранителна фирма, изобщо не попада в хипотезите на чл. 78, ал. 1 от Закона за МВР”. (вж. Определение № 0284/2005 г. от 18 януари 2006 г. на Софийския военен съд).

    3. Друго изискване на Закона за МВР, което служителите от РЗБОП – Благоевград не са спазили се съдържа в чл. 79, ал. 1, според който „физическа сила и помощни средства се използват след задължително предупреждение...” Няма достатъчно данни, че такова предупреждение е направено от служителите на МВР и не е установено дали при акцията полицаите са били с униформено облекло. Това личи и от свидетелските показания на очевидците Мая и Ели Запреви, послужили като основание за Определението на Софийския военен съд.

    4. Чл. 79, ал. 2 от закона изисква от полицейските органи при използването на физическа сила да се съобразят с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на нарушителя. В случая, както сочат свидетелските показания на очевидците Мая и Ели Запреви и съдебно-медицинската експертиза, отразени и в Определението на Софийския военен съд, Ангел Димитров не е направил опит да избяга, не се е съпротивлявал, и макар и собственик на охранителна фирма, не е имал практическа възможност сам да се противопостави на петима добре обучени полицаи.

    5. Най-флагрантно е нарушението от страна на служителите на РЗБОП – Благоевград на разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от Закона за МВР. Тя гласи, че „при използването на физическа сила и помощни средства полицейските органи са длъжни по възможност да пазят здравето и да вземат всички мерки за опазване живота на лицата, срещу които са насочени”. В случая се касае за нанасяне на тежък побой от петима полицаи над Димитров, и то след като вече са му били поставени белезници, нанасяни са му удари с висок интензитет и то върху жизненоважни части на тялото.

    6. Служителите на реда не са се съобразили и с изискването на чл. 79, ал. 4 от Закона за МВР да преустановят незабавно използването на физическа сила и помощни средства след постигането на целта на приложената мярка. В показанията на свидетелите ясно се сочи, че Димитров е викал многократно при побоя, че не може да диша и се задушава. Независимо от това, побоят е продължил, което говори за „субективно отношение от страна на полицейските служители към здравето на битото от тях лице” ж. Определение №0284/2005 г. на Софийския военен съд).

    ІІ. Освен разпоредбите на българското законодателство, не са спазени и основни международни стандарти за правата на човека на ООН и Съвета на Европа, свързани с употреба на физическа сила и помощни средства от полицейските органи.

    Действията на полицейските органи в случая са в противоречие и с международни стандарти за правата на човека на Организацията на обединените нации и Съвета на Европа по отношение на употребата на сила от правоохранителни органи, а именно:

    Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи;

    Кодексът за поведението на правоприлагащите органи на ООН;

    Основни принципи на ООН при употреба на сила и огнестрелни оръжия от правоприлагащите органи;

    Декларация за полицията на Съвета на Европа.

    1. Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/ има пряко действие в националното ни законодателство и по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България нейните разпоредби имат предимство пред нормите от вътрешното законодателство, които им противоречат. Въпреки, че другите посочени документи нямат правно-обвързващ характер, страните-членки на ООН и Съвета на Европа, каквато е и Република България, са морално и политически задължени да приведат в съответствие както законодателството си, така и практиката си с тези стандарти. Съобразяването с тях е и критерий за оценка по време на мониторингови прегледи по спазването на правата на човека от нашата страна.

    Чл. 2 от ЕКПЧОС гарантира правото на живот и регламентира обстоятелствата, при които лишаването от живот по изключение е допустимо.

    а) Според Конвенцията, употребата на сила е допустима само когато е абсолютно необходима. Втората алинея на чл. 2 от ЕКПЧОС изброява три случая, в които лишаването от живот не е забранено по силата на ал. 1 и е причинено от употреба на сила с определена цел (при защитата на което и да е лице от незаконно насилие; при осъществяването на законен арест или при предотвратяване на бягството на лице, законно лишено от свобода; при действия, предприети в съответствие със закона, за потуш аване на бунт или метеж). Член 2 обхваща не само съзнателно отнемане на живот, но и ситуации, в които “употребата на сила” е разрешена и без това да е било целен резултат. Дали употребата на смъртоносна сила е била непреднамерена или съзнателна, обаче, е само един от факторите, които трябва да се имат предвид при преценката на нейната необходимост. Всяка употреба на сила трябва да не надвишава “абсолютно необходимата” за постигане на една или повече от целите, посочени по-горе.

    б) Пак според Конвенцията, употребената сила следва да е строго пропорционална на постигането на законната цел. Не е пропорционална и не може да служи за оправдание на евентуалното лишаване от живот употребата на сила при задържане на лице, което не оказва съпротива и не се опитва да избяга. Така, употребата на сила, довела до причиняване на смърт при задържане на лице, от което не се очаква да представлява сериозна опасност, не може да бъде оправдана. Освен в предвидените изключителни случаи, чл. 2 на ЕКПЧОС забранява каквато и да е употреба на сила, способна да причини смърт. Такава е и постоянната практика на Европейският съд по правата на човека в Страсбург.

    Един такъв пример е делото Начова и др. срещу България, от 26.02.2004 г., по което съдът „счита, че в светлината на императивната необходимост да се запази живота като фундаментална ценност, преследваната законна цел - арест, не може да оправдае подлагането на човешки живот на риск, когато беглецът не представлява заплаха за никого и е извършил нарушение, което не е свързано с насилие. Всеки друг подход би бил несъвместим с всеобщо възприетите в днешно време основни принципи на демократичните общества.”

    В конкретния случай, нито употребата на сила от полицейските служители в Благоевград е била абсолютно необходима, нито степента й е била съответстваща на законната цел – задържането на Ангел Димитров-Чората.

Стандартът, установен в чл. 2 от ЕКПЧОС, съхранява една от основните ценности на демократичните общества в Съвета на Европа. Държавата, в лицето на своите органи и длъжностни лица, е длъжна да се въздържа от незаконно лишаване от живот и да предприеме всички необходими позитивни мерки, за да гарантира запазването на живота на всеки в рамките на своята юрисдикция. Държавата е длъжна да осигури законови процедури за провеждането на ефективно служебно разследване и да ги прилага във всички случаи. Тези процедури трябва да съдържат точни правила за доказване винаги, когато едно лице е лишено от живот в резултат от употреба на сила.

    2. Нарушен е и международния стандарт, установен в член 3 на Кодекса на ООН за поведението на правоприлагащите органи, който гласи:

    "Правоприлагащите органи могат да използват сила само когато това е строго необходимо и в степен, необходима за изпълнението на техните задължения."

Следва да се отбележи, че Законът за МВР не съответства напълно на този стандарт. Член 78 от закона посочва, че "полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства при изпълнение на служебните си функции само ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин." Законът, обаче не отчита дали употребата е строго необходима.

    От официалния коментар на член 3 от Кодекса на ООН, приет от Общото събрание на организацията на 17 декември 1979 г. е видно, че и според тази разпоредба използването на сила от правоприлагащите органи е допустима само в изключителни случаи. Макар правоприлагащите органи да могат да използват сила, когато е разумно необходимо в случаите на предотвратяване на престъпления, осъществяване на законен арест на престъпник или заподозрян в извършването на престъпление, никаква сила извън тези случаи не може да бъде използвана. Този текст също не би трябвало в никакъв случай да се тълкува като позволяващ използването на сила непропорционално с преследваната законна цел.

    3. Друг международен стандарт е установен в Основни принципи на ООН при употреба на сила и огнестрелни оръжия от правоприлагащите органи, приети на Осмия конгрес на Обединените нации от 7 септември 1990 г. Съгласно т. 4 от Общите положения на тези принципи, „правоприлагащите органи, в изпълнение на своите функции, трябва да прибягват, доколкото е възможно, до ненасилствени методи, преди употребата на сила или огнестрелни оръжия. Те могат да прибягват до употреба на сила или огнестрелни оръжия само когато другите средства са останали без резултат или не позволяват достигането на желания резултат.” Когато употребата на сила е неизбежна, правоприлагащите органи трябва да я използват разумно и в съответствие с тежестта на престъплението и преследваната законна цел. Не на последно място те трябва да се стараят да причинят минимални вреди на здравето и да запазят човешкия живот.

Данните говорят, че служителите на РЗБОП-Благоевград са имали възможност да достигнат до желания резултат – задържането на Димитров, без употребата на сила и то в такъв ексцесивен размер, довел до неговата смърт. След като вече са му били поставени белезници, той е бил легнал на земята, в безпомощно състояние, без възможност да се съпротивлява, т.е. де факто вече е бил задържан, изобщо не е било наложително използването на физическа сила от страна на полицаите.

    4. В т. 12 от Декларация за полицията на Съвета на Европа е установен същия по своя характер международен стандарт, а именно, че „при осъществяване на своите функции полицейският служител използва необходимата решителност за достигане на законно търсената и позволена цел, но той никога не може да употребява повече сила, отколкото е разумно.”

    Омбудсманът счита, че при употребата на сила, полицейските служители следва винаги да имат предвид, че основните понятия за “абсолютна необходимост” и “съответстваща сила”, са ключови за гарантиране правото на живот. По принцип ако е било наложително използването на сила, то тя е трябвало да съответства на ситуацията. При вземането на решение дали силата, която се използва, съответства на ситуацията, трябва да се имат предвид:

    - вида на целта, която се преследва с полицейската операция;

    - възможните опасности за живота и телесната цялост;

    - степента на риска използваната сила да доведе до загуба на човешки живот.



ИЗВОДИ, ПРЕПОРЪКИ, ПРЕДЛОЖЕНИЯ:



    1. Омбудсманът на Република България застава на становището, че в случая на задържането на Ангел Димитров-Чората, полицейските органи в Благоевград са превишили недопустимо правата си, произтичащи както от задължителните разпоредби на българското законодателство, така и от международно установените правни стандарти на ООН и Съвета на Европа, свързани с употребата на сила и помощни средства от полицията.

    2. Омбудсманът счита, че ръководството на РДВР-Благоевград е следвало да планира и контролира полицейската операция по задържането на Ангел Димитров-Чората, така че да се сведе до минимум използването на физическа сила и да се предотврати загубата на човешки живот. (В решенията на Европейския съд по правата на човека принципът, че управленските кадри в полицията са отговорни за действията на своите подчинени, е ясно изразен. (вж. Osman v. The United Kingdom, решение от 28.10.1998 г. и Aktas v. Turkey решение от 24.04.2003 г.)

    3. Не на последно място, омбудсманът е силно обезпокоен от случаите на полицейско насилие над граждани по време на задържане или по време на разпит в местата за задържане, посочени и описани, както в Доклада на Държавния департамент на САЩ за 2005 г., така и от правозащитни организации.

    4. В системата на Министерството на вътрешните работи да продължат усилията и да се повишават изискванията към полицейските служители за стриктно спазване на закона и на международните стандарти на ООН и Съвета на Европа при употребата на физическа сила и помощни средства.

    5. Министерството на вътрешните работи да представи за широко обществено обсъждане с участието на представители на прокуратурата, адвокатурата и правозащитни организации, цялостната си стратегия и план за действие за недопускане на незаконно полицейско насилие над граждани.

    6. Да се оптимизира дейността на Постоянната комисия по правата на човека и полицейската етика към МВР във връзка със спазването на правилата, заложени в Етичния кодекс на служителите от Министерство на вътрешните работи с полицейски правомощия.

    7. Министерството на вътрешните работи да усъвършенства програмата си за обучение и повишаване на квалификацията на управленския и сержантски състав на МВР в областите: права на човека, етично поведение на полицейския служител, правомерна и пропорционална употреба на сила, недискриминация и др.



* * *



    Обръщам се с предложение и молба към медиите – българската журналистика да държи будно вниманието си по целия спектър от проблеми, свързани с употребата на физическа сила и помощни средства от полицейските органи. Както и досега, институцията на Омбудсмана изразява готовност за най-тясно взаимодействие.

    Омбудсманът ще продължи да следи развитието на процеса и изпълнението на отправените препоръки и предложения.



София,

29 март 2006 г.

    Омбудсман на Република България

    Гиньо Ганев

    Настоящето Становище е изготвено на основание чл. 19, ал. 2 от Закона за омбудсмана и чл. 9, ал. 1, т. 3 от Правилника за организацията и дейността на омбудсмана. То се изпраща на компетентните органи и места.

Съгласно чл. 28 от Закона за омбудсмана и чл. 32, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на омбудсмана, срокът за разглеждане на препоръките и предложенията и за уведомяване на омбудсмана за предприетите мерки е 14 дни от получаването на Становището.