Омбудсманът Мая Манолова към депутатите за трети път: Вдигнете мораториума над новите клинични пътеки, обричате болниците на гибел

Омбудсманът Мая Манолова изпрати за трети път остро становище до председателя на 44-ото Народно събрание Цвета Караянчева и до народните представители, в което настоява да отпаднат текстове в проектозакона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2018 г., с които на практика се въвежда мораториум върху сключването на договори о

виж повече >

Становища и искания до Конституционния съд

1 2 3 4 5 6 7 8 [9] 10
Добави във Facebook

Становище на омбудсмана на Република България относно проверката по повод многобройни жалби и сигнали за нарушения на права на граждани при определяне на защитени зони в Европейската екологична мрежа Натура 2000

Във връзка с постъпилите редица жалби и сигнали от граждани, граждански сдружения и екологични организации, изразяващи загриженост и тревога по повод на протичащата процедура по определяне на защитени зони по местообитанията, на дивата флора и фауна и защитени зони за дивите птици, както и воден от разбирането си, че с определянето на защитените зони в изпълнение на актове на Европейския съюз - Директивата за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна 43/92 и Директивата за опазване на дивите птици 409/79, се уреждат въпроси от голям обществен интерес, омбудсманът се самосезира и огласи Позиция с констатации, изводи и препоръки на 21 декември 2006 г.

В позицията си омбудсманът на Република България отправи остра критика към държавните органи за липсата на прозрачност и достатъчно информация за Натура 2000, както за предимствата, така и за ограниченията, довела до неразбиране на същността и значението на екологичната мрежа, а оттам - до недоволство сред населението.

Омбудсманът изрази ясно оценката си, че е проява на лоша администрация:

• Необоснованото забавяне на подготовката за определяне на защитените зони, продължило вече няколко години, преди всичко от страна на предишното ръководство на Министерството на околната среда и водите, а и от настоящото;

• Непровеждането от страна на Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и горите на национална и регионални обществени кампании за разясняване на предназначението и целите на защитените зони в процеса на подготовка на документациите по чл. 8, ал. 1 и преди обявяването на защитени зони в нарушение на чл. 9 от Закона за биологичното разнообразие.

Воден от разбирането си, че въпроси от такова съществено значение за обществото трябва да бъдат решавани с максимално участие на гражданите, омбудсманът на Република България отправи препоръка към Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и горите да провеждат активна и пълноценна разяснителна кампания в районите, обхванати от Европейската екологична мрежа Натура 2000 за необходимостта от опазване на биологичното разнообразие, за възможностите и ползите, които ще имат районите и собствениците на земя в тези зони.

Омбудсманът предложи още на Народното събрание и Министерския съвет да обсъдят възможностите за възстановяване на общественото обсъждане при определяне и промени в защитените зони в Закона за биологичното разнообразие.

Омбудсманът продължи да следи обществения дебат и поведението на министерствата относно проблемите, свързани с изграждането на Европейската екологична мрежа Натура 2000. За да изгради своя максимално обективна оценка по въпроса, омбудсманът потърси широк кръг от мнения и аргументи, използва цялата палитра от възможности и продължи срещите си с научни работници-експерти, кметове, областни управители, екологични организации, с отделни граждани, участва в дискусии, организирани от изпълнителната и законодателна власт, от екологични организации.

Цялостният анализ на действията на отговорните институции, на изразените позиции на органи на местно самоуправление, граждани, граждански сдружения, екологични организации, координатори на Натура 2000, представители на научната общност позволява да се направят някои нови констатации относно:

I. Формиране на съзнание за съпричастност и принадлежност към екологичната мрежа;

II. Зачитане на икономическите, социалните, културните и регионални изисквания при реализиране на екологичната мрежа Натура 2000;

III. Конфликт на интереси в процедурата при определяне на защитените зони;

IV. Допуснати прояви на лоша администрация;

V. Управление на процеса, свързан с определяне на защитените зони.

І. ФОРМИРАНЕ НА СЪЗНАНИЕ ЗА СЪПРИЧАСТНОСТ И ПРИНАДЛЕЖНОСТ КЪМ ЕКОЛОГИЧНАТА МРЕЖА

В основата на философията на опазване на видовете и местообитанията чрез екологичната мрежа Натура 2000 стои устойчивото развитие на общностите и разумното ползване на природните ресурси в зоните на мрежата. Тази философия изисква природозащитен подход, както и активно участие на хората в целия процес на подготовка и прилагането на Директивата.

С липсата на разяснителна кампания от 2002 г. досега, с недостатъчното включване на органите на местно самоуправление, областните управи, гражданите и техните сдружения, е поставено под съмнение реализирането на основните цели на Натура 2000 като екологична мрежа за устойчиво опазване на биологичното разнообразие.

Няколкото разяснителни срещи за Натура 2000, организирани от Министерството на околната среда и водите в изпълнение на препоръките на омбудсмана – начинания, които приветстваме, за съжаление не можаха да компенсират загубеното ценно време за формирането на съзнание за съпричастност и принадлежност към екологичната мрежа. И днес много от собствениците на земи и много от местните органи на самоуправление нямат ясни отговори на редица въпроси:

- Кои територии са обхванати от екологичната мрежа Натура 2000;

- По какви критерии са включени или са изключени земите в мрежата;

- Какви са режимите на ползване на тези земи.

Обществените обсъждания не сближиха позициите на администрацията със засегнатите страни и не намалиха общественото безпокойство.

ІІ. ЗАЧИТАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ, СОЦИАЛНИТЕ, КУЛТУРНИТЕ И РЕГИОНАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ РЕАЛИЗИРАНЕТО НА ЕКОЛОГИЧНАТА МРЕЖА НАТУРА 2000

Омбудсманът смята, че е недопустимо една програма за опазване на биоразнообразието да бъде прилагана извън условията на живот на хората и стремежът им той да бъде по-добър.

Впечатлението, което се налага, е че при въвеждането на екологичната мрежа Натура 2000 не са използвани в достатъчна степен възможностите за отчитане на обществения интерес.

Трябва да се има предвид, че в практиката на Съда на Европейския съюз по редица конкретни казуси се оспорва оценката на икономическите, социални, културни и регионални критерии при определяне на защитени зони, които властите в отделни държави-членки са прилагали. Точно поради това, българските държавни органи, които отговарят за въвеждането на Натура 2000, трябва задълбочено и след широка обществена дискусия да формулират солидно обосновани становища за отчитане на преобладаващия обществен интерес от устойчиво социално-икономическо развитие на страната.

Тези становища трябва да се основават на преамбюла на Директива 91/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна, в който ясно е посочено, че нейната главна цел е да съдейства за опазването на биологичното разнообразие, зачитайки икономическите, социалните, културните и регионалните изисквания. Така директивата допринася за общата цел на устойчивото развитие.

А също така в чл. 4, ал. 2 от Директивата изрично е записано, че държавите-членки, при които териториите с един или повече типове природни местообитания или с един или повече приоритетни видове заемат площ повече от 5% от суверенната територия, могат в съгласие с комисията да внесат предложение за по-гъвкаво прилагане на критериите.

В чл. 6, ал. 4 дори е създадена възможност даден план или проект да бъде осъществен въпреки негативните резултати от оценката за последиците, поради наложителни причини от преобладаващ обществен интерес, включително и такива от социален или стопански характер. В тези случаи членуващата държава предприема всички необходими компенсаторни мерки, за да гарантира цялостната съгласуваност на Натура 2000.

ІІІ. КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ В ПРОЦЕДУРАТА ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ

Омбудсманът констатира, че е допусната възможност за конфликт на интереси в процедурата за определяне на защитените зони, тъй като лица от организациите, избрани да предложат обхвата на зоните и някои участници в този процес, са и едновременно членове на Националния съвет по биологично разнообразие, който приема и утвърждава същите тези предложения.

ІV. ДОПУСНАТИ ПРОЯВИ НА ЛОША АДМИНИСТРАЦИЯ

При приемането на Общинските планове за развитие 2007 – 2013 г., които са част от регионалните планове за развитие на шестте района за планиране и на националния план, общинските съвети не са взели предвид предстоящото включване в Европейската екологична мрежа Натура 2000.

Причините за това са изолирането от страна на централните изпълнителни органи на местните органи на самоуправление и гражданите от процеса на определяне на защитените зони, в противоречие с политиката за децентрализация на властта и повишаване на гражданското участие при вземане на решенията.

Това изолиране е резултат на:

• Промените в чл. 9 от Закона за биологичното разнообразие (ДВ, бр. 88 от 4 Ноември 2000), с които е отпаднало задължението след изготвянето на документацията по чл. 8 за териториите по отделни райони Министерството на околната среда и водите да организира провеждането на обществено обсъждане, като обявява деня и мястото чрез средствата за масово осведомяване, при това не по-късно от 30 дни преди датата на обсъждането. На тези обсъждания съгласно отменените разпоредби на закона е следвало да се канят представители на заинтересуваните министерства и ведомства, на съответните областни администрации и общини, научни и академични институти, екологични и обществени организации и граждани. Нещо повече, за становищата и предложенията от обществените обсъждания е било предвидено да се водят протоколи, които да се прилагат към документациите по чл. 8.

• Безкрайно закъснелите и недостатъчно ефективни национална и регионални обществени кампании за разясняване на предназначението и целите на защитените зони в процеса на подготовка и преди обявяването им. Това задължение, възложено на Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и горите от Закона за биологичното разнообразие, не е изпълнено.

Това очевидно са прояви на лоша администрация.

VI. УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОЦЕСА, СВЪРЗАН С ОПРЕДЕЛЯНЕТО НА ЗАЩИТЕНИТЕ ЗОНИ

В резултат на разговорите със заинтересовани организации и граждани се оформи впечатлението, че върху предоставените от координаторите на Натура 2000 научни данни за определяне на защитени зони не е осъществен контрол. Същото се отнася и за съпоставяне и проверка на данните. Това не е направено нито от страна на държавен контролен орган, нито от страна на независими структури.

По време на дискусиите ясно бяха изразени съмнения относно обосноваността на някои от научните данни. Това още веднъж потвърждава необходимостта от независим контрол на този процес.

Във връзка с изложеното по-горе омбудсманът на Република България, като подчертава още веднъж своето ръководно разбиране, че:

е призван да бъде активен изразител на справедливото обществено мнение и носител на гражданския контрол върху държавната и общинска администрация във всички случаи, когато тя нарушава или даже само застрашава правата и свободите на гражданите

и

със своята взискателност той брани индивидуалните човешки права в тяхното съчетание с обществения интерес за подобряване на ефективността на публичната администрация,

прави следните

П Р Е П О Р Ъ К И :



1. Препоръчва на Министерския съвет на Република България да разглежда изграждането на Европейската екологична мрежа Натура 2000 като процес, а не като еднократен акт. Би следвало на този етап на Европейската комисия да бъде предложен списък на защитени зони, за които има постигнато съгласие и безспорни научни данни за съхранение на приоритетни природни местообитания и видове.

2. Предлага на Народното събрание да обсъди промени в Закона за биологичното разнообразие, с които се възстановява общественото обсъждане при обявяване и промени в защитени зони и възможност за обжалване на заповедта на министъра на околната среда и водите за обявяването на съответната защитена зона.

(Прилагаме законодателни предложения от името на омбудсмана на Република България)

3. Настоява при изработване на плановете за управление и устройствените планове и проекти по Натура 2000, наред с научните критерии, Министерството на околната среда и водите да отчита и икономическите, социалните, културните и регионалните фактори при определяне на степента на защита на биоразнообразието.

Целият този процес да протича в условията на пълна прозрачност, с привличане на утвърдени представители на научната общност. По този начин ще се пресече пътят за създаване на корупционни предпоставки.

4. Препоръчва на Министерския съвет да предприеме действия за активизиране на най-после започналата от Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и горите разяснителна кампания, като те изчерпателно и търпеливо да информират обществеността за същността и целите на екологичната мрежа Натура 2000.

* * *

Обръщам се с предложение и молба към медиите – българската журналистика, както и досега, да държи будно вниманието си по целия спектър от проблеми, свързани с въвеждането на Европейската екологична мрежа Натура 2000 в България. Институцията на омбудсмана изразява готовност за най-тясно взаимодействие.

Омбудсманът ще продължи да наблюдава и упражнява контрол от името на гражданите върху развитието на този процес и изпълнението на отправените препоръки в това становище. При необходимост ще извърши цялостна проверка на процедурата по определяне на защитените зони, включени в Натура 2000.

В същото време той ще следи за прилагането на други европейски програми в България, като например Програмата за устойчиво развитие на селските райони, да се осъществява при пълна прозрачност, широка разяснителна кампания, при максимална ангажираност и участие на гражданите.



    Гиньо Ганев

    Омбудсман на Република България

09.02.2007 г.