Омбудсманът Мая Манолова сезира земеделския министър Румен Порожанов за скандални схеми със земи в Монтанско

Омбудсманът Мая Манолова се срещна в институцията с протестиращи земеделци от Монтана – производители и собственици на земя, които я сезираха с жалба, подписана от близо 160 души. Хората настояват за нейната спешна намеса за пресичане на порочна схема, в която терени от най-плодородната земя в Община Вълчедръм са отдадени едновременно на четири фир

виж повече >

Становища и искания до Конституционния съд

[1] 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Добави във Facebook

ИСКАНЕ ОТ ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 150, АЛ. 3 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННОСТ НА ЧЛ. 242a ОТ ИЗБОРНИЯ КОДЕКС



       ДО


       КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД


       НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ    

   

       ИСКАНE


     от омбудсмана на Република България на основание чл. 150, ал. 3 от Конституцията за установяване на противоконституционност на чл. 242а от Изборния кодекс



    УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,


На основание чл. 150, ал. 3 от Конституцията на Република България се обръщам към Вас с искане да обявите за противоконституционна разпоредбата на чл. 242а от Изборния кодекс (Обн. ДВ. бр. 19 от 5 Март 2014г., изм. ДВ. бр. 35 от 22 Април 2014г., изм. ДВ. бр. 53 от 27 Юни 2014г., изм. ДВ. бр. 98 от 28 Ноември 2014г., изм. ДВ. бр. 79 от 13 Октомври 2015г., изм. и доп. ДВ. бр. 39 от 26 Май 2016г., изм. и доп. ДВ. бр. 57 от 22 Юли 2016г.) поради противоречие с разпоредбите на чл. 4, ал. 1, на чл. 6, ал. 2, на чл. 10 и на чл. 42, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България.


С § 79 от Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс (Обн. ДВ бр. 39 от 26.05.2016 г., в сила от 26.05.2016 г.) в Глава XIV на Общата част на ИК се създава нов Раздел XII „Последици след гласуването“, като в чл. 242а (нов) се уреждат последиците при неупражняване на избирателното право. Според чл. 242а, ал. 1 лицата, които не са упражнили избирателното си право без уважителни причини в два поредни избора от един и същ вид, се заличават от избирателния списък за следващите избори и се вписват в списъка на заличените лица при условия и по ред, определени от Централната избирателна комисия. За да упражнят избирателното си право на следващите избори заличените избиратели следва да подадат писмено заявление до съответната общинска администрация по постоянен адрес за вписване в избирателния списък на съответната секция (чл. 242а, ал.2). Гражданите, които не са участвали в два поредни избора от един и същ вид, за да не бъдат заличени от избирателния списък следва да докажат наличието на уважителни причини, които са ги препятствали да гласуват. В ал. 4 на чл. 242а се съдържа примерен, неизчерпателен списък на основания и обстоятелства, които могат да бъдат възприети като „уважителни причини“, без да се посочва посредством какви доказателства се установява наличието на тези „уважителни причини“. В ал. 5, чл. 242а е посочено, че за удостоверяване наличието на „уважителни причини“ избирателят следва да представи пред общинската администрация „съответните документи“. В ал. 6 на чл. 242а се съдържа изброяване на категории български граждани, „провинили“ се по смисъла на ал. 1, спрямо които не се прилага санкцията „заличаване от избирателния списък за следващите избори“, а именно: български граждани пребиваващи извън страната; лица с трайни увреждания; лица с увредено зрение; лица със затруднения с придвижването, лица над 70 годишна възраст.


            Според чл. 42, ал. 1 от Конституцията на Република България гражданите навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа. Текстът на чл. 42 предоставя на българските граждани основното политическо право на гражданите в демократичната държава – избирателното право, посредством което те участват в управлението на държавата и осъществяват политически контрол над управляващите, излъчени чрез изборите. Този текст кореспондира на чл. 10 от Основния закон, който постановява, че изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. Оттук следва, че конституционният законодател в България стои на разбирането, че избирателното право има юридическата характеристика на субективно право, а по своето съдържание е политическо, доколкото се отнася до излъчването на състава на държавни органи, участието в национални и местни референдуми, до функционирането на демократичната държава и реализацията на принципа на политическия плурализъм. Конституцията от 1991 г. не възприема избирателното право едновременно като субективно право и като публична функция на гражданина, поради което не въвежда юридическо задължение за упражняване на основното политическо право – избирателното право. Основният закон никъде не предвижда санкция за доброволно въздържане на носителите на избирателното право от гласуване.


            Избирателното право може да бъде упражнявано само по един единствен начин – чрез гласуване в избори за съответен държавен орган, както и в местни и национални референдуми. Всяко гласуване в изборите и референдумите представлява упражняване на субективното избирателното право на съответния гражданин. Гласуването не е формален акт на участие в изборите. Избирателите упражняват избирателното си право чрез гласуването като по този начин изразяват определена политическа воля, която кореспондира на техните политически убеждения и интереси и е насочена към подкрепа на конкретни кандидати с оглед тяхното избиране в състава на изборния държавен орган. Избирателите гласуват за предпочитани от тях кандидати, доколкото идентифицират своите политически интереси със заявената политическа програма и позиции на кандидатите, регистрирани за участие в изборите. В случай, че избирателят не припознае никои от регистрираните кандидати като свои фаворити, то евентуалното гласуване в изборите няма да кореспондира, нито ще постигне неговия политически интерес. Практически избирателят ще е упражнил избирателното си право, като предварително и доброволно го е опразнил от съдържание.


            Според чл. 42, ал. 2 от Конституцията единствено организацията и редът за произвеждане на изборите се уреждат със закон, а в същото време чл. 242а  от ИК предвижда „провинилите се“ избиратели да се заличават от избирателния списък за следващите избори и да се вписват в списъка на заличените лица „при условия и по ред, определени от Централната избирателна комисия“. По същество този текст предоставя нормотворческа компетентност на Централната избирателна комисия, макар че самото Народно събрание по Конституция не може да определя условията за упражняване на избирателното право, а единствено със закон да регламентира организацията и реда за провеждане на изборите и референдумите (чл. 42, ал. 2 от Конституцията). Нито Народното събрание, нито Централната избирателна комисия могат да определят условията за изключване от избирателните списъци на български граждани, които отговарят на предвидените в Конституцията квалификации, уредени в чл. 42, ал. 1 от Основния закон, и са носители на активно избирателно право.


            Правото да се избират държавни и местни органи т.е. активното избирателно право е от категорията на основните конституционни права и принадлежи към status activus на основните права (Г. Йелинек). Неговото упражняване е фундамент в изграждането на демократичната държава (Решение на КС №4/2011 г.). В своята практика Конституционният съд на Република България поставя ударението върху това, че в чл. 41 ал. 1 от Конституцията всъщност са записани изискванията (условията) – позитивни и негативни за придобиване на избирателно право с оглед неговото упражняване според предназначението му – чрез избори да бъдат излъчени „управляващите“. Такива изисквания (лицето да е достигнало 18 годишна възраст; да не е поставено под запрещение; да не изтърпява наказание лишаване от свобода) са необходими, за да се гарантира личната способност на всеки да бъде избирател, т.е. да бъде осигурено реалното упражняване на избирателното право (Решение на КС №3/2001 г.; Решение на КС №8/2001 г.; Решение на КС №1/2009 г.). В съвременната правна доктрина е изяснено, че основанието за „всеобщността“ на избирателното право (чл. 10 от Конституцията) се съдържа в същността му на субективно право. Упражняването на избирателното право предпоставя връзка на съпричастност на избирателя с националната общност, чиито органи на управление се формират, чрез неговото участие в национални и местни избори.


            Венецианската комисия за демокрация чрез право (Съвет на Европа) в своите стандарти и препоръки за добри изборни практики е формулирала принципите на европейското изборно наследство, сред които е принципът на всеобщото избирателно право (Кодекс на добрите практики в сферата на изборите, CDL-AD (2002) rev.). Всеобщото избирателно право като принцип поставя изискване за съставяне на достоверни избирателни списъци на избирателите, които да включват всички лица, притежаващи избирателно право. Венецианската комисия препоръчва списъците на избирателите да бъдат постоянни и регулярно (поне веднъж в годината) да се обновяват. В страните, където има автоматична регистрация следва да бъде предвидена възможност за регистрация в течение на сравнително продължително време. Така Комисията в своята практика по отношение на избирателните списъци акцентира върху принципа на включването, а не на изключването.


В Решение на КС №11/2010 г. съдът отбелязва, че „единствено съображения от конституционен порядък могат да оправдаят ограничаване на закрепените в Конституцията права на гражданите“. Негативните правни последици при неупражняване на избирателното право, въведени с чл. 242а, не се вписват в това разбиране на Конституционния съд. В никой от конституционните текстове, дори не се загатва, че е възможно въвеждане на законодателни ограничения при упражняването на признати и гарантирани от Конституцията основни права, освен ако това не е изрично предвидено в конституционна норма. Конституцията на Република България не предвижда възможност със закон да бъде ограничавано упражняването на избирателното право. Член 42, ал. 2 от Основния закон е категоричен, доколкото позволява само организацията и редът за произвеждане на изборите и референдумите да се определят от Народното събрание със закон.


            Вярно е, че избирателният списък съставлява основата за участие на гражданите, притежаващи активно избирателно право в изборите. Включването в избирателния списък легитимира гражданина като избирател, но не поражда неговото избирателно право. Последното възниква и се упражнява въз основа на самия основен закон. В деня на изборите могат да гласуват, т.е. да упражняват избирателното си право, само гражданите, които са включени в избирателен списък. При положение, че едно лице не фигурира в избирателния списък, то не се допуска до гласуване – не може да упражни избирателното си право. Заличаването от избирателния списък не може да се квалифицира по друг начин, освен като целенасочено действие за ограничаване на избирателното право, доколкото в този случай то не може да бъде упражнено. Член 242а, ал. 1 постановява, че лицата които не са упражнили избирателното си право без уважителни причини в два поредни избора от един и същ вид, се заличават от избирателния списък за следващите избори. Цитираният текст съдържа юридическа санкция, налагана за нарушение на задължение, каквото не е въведено в Конституцията от 1991 г. Предоставената възможност за избирателите да предотвратят негативните последици от заличаването в избирателния списък и вписването им в списъка на заличените лица, посредством активни действия, уредени в ал. 2, ал. 3 и ал. 4 на чл. 242а, засяга техните интереси, доколкото предполага разход на съответни ресурси, време, усилия и т.н. И това е така, доколкото на мястото на една служебна регистрация и включване на гражданите в избирателните списъци по общия ред от съответните органи на общинската администрация, по силата на чл. 242а в правната действителност се появява активна регистрация от страна на избирателите, доказване на наличието на уважителни причини, събиране на съответните документи.


            Въз основа на изложените съображения може да се направи извод, че текстът на чл. 242а от Изборния кодекс (Обн., ДВ, бр. 19 от 5.03.2014 г., в сила от 5.03.2014 г., изм., бр. 35 от 22.04.2014 г., в сила от 22.04.2014 г., бр. 53 от 27.06.2014 г., бр. 98 от 28.11.2014 г., в сила от 28.11.2014 г., бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 1.11.2015 г., изм. и доп., бр. 39 от 26.05.2016 г., в сила от 26.05.2016 г., изм. и доп., бр. 57 от 22.7.2016 г., в сила от 22.7.2016 г.) противоречи на чл. 4, ал. 1, на чл. 6, ал. 2, на чл. 10 и на чл. 42, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България.


 



УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,




Предвид изложеното и на основание чл. 150, ал. 3 от Конституцията на Република България, моля да образувате конституционно дело и да установите противоконституционност на разпоредбaтa на чл. 242а от  Изборния кодекс поради противоречие с разпоредбите на чл. 4, ал. 1, на чл. 6, ал. 2, на чл. 10 и на чл. 42, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България.







С УВАЖЕНИЕ,


                             МАЯ МАНОЛОВА


                            ОМБУДСМАН НА


                             РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ