Омбудсманът Мая Манолова към депутатите за трети път: Вдигнете мораториума над новите клинични пътеки, обричате болниците на гибел

Омбудсманът Мая Манолова изпрати за трети път остро становище до председателя на 44-ото Народно събрание Цвета Караянчева и до народните представители, в което настоява да отпаднат текстове в проектозакона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2018 г., с които на практика се въвежда мораториум върху сключването на договори о

виж повече >

Становища и искания до Конституционния съд

1 2 3 4 5 6 7 [8] 9 10
Добави във Facebook

Становище на омбудсмана на Република България относно правата на човека и лимитите върху дейността на лечебните заведения за извънболнична и болнична медицинска помощ

Омбудсманът, като конституционен орган, на когото със закон е възложено да защитава правата и свободите на гражданите, следи с особено внимание нормите и практиките, свързани с правата на пациентите в Република България. Всеки елемент от устройството на здравната система и всяко действие на субектите в нея неизбежно се отразява на пациентите и в една или друга степен рефлектира върху правата им. Принципна позиция на омбудсмана е, че както действащата нормативна уредба и инициативите за промени в нея, така и практиките в областта на здравеопазването трябва да бъдат подлагани на непрекъснат и задълбочен анализ за това какво въздействие оказват върху правата на пациентите, за да не се допусне тяхното накърняване.


Вместо правата на пациентите да бъдат издигнати на най-висок пиадестал в здравната система, те често пъти се накърняват от лоши правила и лоши практики. Свидетелство за това са жалбите на граждани, които постъпват при омбудсмана. В годишните доклади на омбудсмана пред Народното събрание неизменно присъстват проблемите на здравеопазването, водещи до нарушаване на правата на пациентите. В годишния доклад за 2008 г. за пореден път се подчертава, че са необходими спешни мерки за преодоляване на тези проблеми в системата на здравеопазването, които водят до прякото нарушаване на конституционното право на гражданите на достъпна медицинска помощ и безплатно медицинско обслужване, както и на Европейската харта за правата на пациентите.

 В същото време това, което продължава да безпокои институцията на омбудсмана, е отсъствието на достатъчно силно изразен ангажимент относно подобряване на регламентацията и практиките за защита на правата на пациентите. В този смисъл и Народно събрание, и Министерски съвет и Министерство на здравеопазването са в дълг към обществото.


Като взе повод от постъпили жалби и сигнали от граждани, представители на лечебни заведения, на лекарски и пациентски организации, националният омбудсман, в защита правата на пациентите, започна проверка по собствена инициатива за това необходими ли са лимити върху дейността на лечебните заведения за извънболнична и болнична медицинска помощ и как те се отразяват на правата на пациентите.


Проверката включва:

• анализ на необходимостта и последствията от въвеждането на регулативни стандарти за възлагане на специализирани медицински дейности и максимални стойности на разходите за болнична медицинска помощ;

• преценка за наличието на противоречия и несъответствия между нормативните документи, регламентиращи въпроса;

• оценка на въздействието върху правата на пациентите.


Извършването на проверката и оценката на въздействието се основават на регламентите за правата на пациентите от Европейската харта за правата на пациентите, Закона за здравето и други нормативни актове, уреждащи тези права.


Основно внимание бе отделено на:


• правото на пациента да получи достъпна медицинска помощ;

• правото на пациента да получи качествена медицинска помощ;

• правото на пациента да получи своевременна медицинска помощ;

• правото на пациента на свободен избор на изпълнител на медицинска помощ;

• правото на равнопоставеност на пациентите при ползване на здравни услуги.


За по-цялостното запознаване с проблемите и очертаване на възможностите за тяхното решаване омбудсманът организира срещи с представители на лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ, съсловни и пациентски организации, на държавни институции, народни представители, синдикални организации,  експерти и граждани.


Трябва да се подчертае, че при проведените обсъждания участниците се включиха много активно и представиха своите гледни точки и аргументи. Без изключение те изразиха несъгласие с въведените регулативни стандарти и максимални стойности на разходите за болнична медицинска помощ. Изказаха се съображения както срещу самите ограничения, така и срещу методиките за тяхното определяне.


По време на дискусията се поставиха и други въпроси, касаещи правата на пациентите, които омбудсманът подчертава непосредствено по-долу поради тяхната значимост, макар и да са извън предмета на настоящето становище:


• изразена бе силна загриженост от липсата на последователна политика в областта на профилактиката и ранното откриване на болестите;

• изложени бяха аргументи за неправилно остойностяване на така наречените клинични пътеки и ограниченията, които те създават пред възможностите за получаване на качествено медицинско обслужване от пациентите;

• с особена настойчивост беше поставен въпросът за необходимостта от премахване на монопола на Националната здравноосигурителна каса;

• отново се открои виждането, че важно условие за ефективно функциониране на здравната система е осигуряване на активно включване на пациентите и техните организации в процесите на нейното реформиране, както и при осъществяване на контрола върху нея;

• изложиха се аргументи в подкрепа на стимулиране на честната конкуренция между лечебните заведения и възможностите, които тя създава за подобряване на качеството на здравните  услуги;

• остро се постави въпросът за наложената практика за принудително заплащане на болнично лечение под формата на „свободен избор” на лекуващ лекар;

• заедно с това се подчерта, че с въвеждането на регулативни стандарти се открива и възможност за корупционни практики. Общопрактикуващите лекари могат за своя изгода да избират пациентите, на които да дават съответните направления, за които имат лимит.


Общото очакване, изразено от участниците, беше, че мненията ще бъдат анализирани и обобщени под егидата на омбудсмана по-нататък, а след това - предоставени на отговорните институции.


Обобщените изводи от дискусията сочат, че и лекарите, и пациентите не одобряват сегашната практика на административно ограничаване на дейностите в здравеопазването чрез въведените лимити в извънболничната и болничната помощ.


Като взе предвид изразените позиции и в резултат от задълбочени проучвания, омбудсманът констатира следното:


І. По нормативната уредба:


1. Относно  регулативните стандарти.


Регулативните стандарти са въведени през 2004 г. с Националния рамков договор, а впоследствие с отделни решения на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса. През 2007 г., 2008 г. и 2009 г. регулативните стандарти са въведени и в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. По същество те представляват лимитиране на дейността на общопрактикуващите лекари и специалистите от извънболничната помощ. Определянето им става на базата на общата сума пари, планирана за дадена дейност, преизчислена за всеки общопрактикуващ лекар или специалист в зависимост от броя на записаните пациенти при първия и броя на консултираните пациенти при втория през предходен период. Лимитите се определят за всяко тримесечие и се връчват на изпълнителите с Протокол, винаги по средата на тримесечието, за което те се отнасят. Определените като брой направления и сума пари за изследвания могат да се надхвърлят с до 10% и с още 15%, но при условие да бъдат компенсирани през следващото тримесечие. Това означава, че ако лекарят е надвишил броя на издадените направления в рамките на 25%, през следващото тримесечие ще може да издава с 25% по-малко направления от определения му регулативен стандарт.


Последиците от евентуалното нарушаване на така извършеното лимитиране на лекарската помощ и медицинската дейност по отношение на пациентите са свързани със съответни санкции за изпълнителите, предвидени в чл. 238 (1), т. 8 от Националния рамков договор за 2006 г. В случаите на превишение на регулативните стандарти се налага санкция – финансова неустойка в размер на стойността на превишението, изчислено по действащите в момента на назначаването на дейността цени, по които Националната здравноосигурителна каса заплаща.


Регулативните стандарти се определят за всяка Районна здравноосигурителна каса, а впоследствие и за всеки изпълнител поотделно. В този смисъл те по административен ред определят максимален брой дейности и ги разпределят по квоти между изпълнителите на медицинска помощ. Това противоречи на чл. 55 (8), т. 5 от Закона за здравното осигуряване.


 Индивидуалните практики на общопрактикуващите лекари и специалистите от извънболнична помощ са лечебни заведения по смисъла на Закона за лечебните заведения и те не биха могли да извършват дейност, ако не са регистрирани като такива. Регулативните стандарти разпределят дейността на лечебните заведения до административно определени обеми, което противоречи на чл.55 (8), т. 6 от Закона за здравното осигуряване.


В случая текстовете на Закона за здравното осигуряване се отнасят до Националния рамков договор и са в сила и по отношение на Решенията на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса (с което са определени регулативните стандарти), което се явява заместващо и допълващо действащия Национален рамков договор за 2006 г., съгласно чл. 55 (3) от Закона за здравното осигуряване.


Регулативните стандарти са неразделна част от типовите индивидуални договори на лекарите от извънболничната помощ, но не са предмет на договаряне. Те се определят по силата на Решение на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса и са акт на едностранно волеизявление. В този смисъл  типовите индивидуални договори не отговарят на изискванията на чл. 9 от Закона за задълженията и договорите. Изпълнителите на медицинска помощ не могат да предлагат или договарят каквито и да е изменения в тях. 


Достъпът на здравноосигурени лица до медицинска помощ е определен в Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ (Обн. ДВ. бр.45 от 2.06.2006 г., изм. ДВ. бр. 57 от 13.07.2007 г.). Съгласно чл. 10 (1) от същата, избраният от здравноосигуреното лице лекар, съответно стоматолог, при необходимост от специализирана извънболнична помощ издава медицинско направление. В случая имаме вменено с наредба задължение на лекаря при необходимост (която се преценява от него във всеки отделен случай) да издаде направление, което задължение той не би могъл да изпълни в хипотезата на изчерпан регулативен стандарт. Същата хипотеза, но за специалистите от извънболничната помощ, е описана в чл. 11 от Наредбата. Нещо повече, в чл. 14 на същата Министерският съвет е определил задължение за издаване на медицинско направление за консултация и изследване, независимо от това дали лекарят има договор с Националната здравноосигурителна каса или не.


Във всички изброени случаи се обсъжда получаването на медицинска помощ в обхвата на задължителното здравно осигуряване. Причината за отказания достъп не е това, че медицинската помощ е извън този обхват, който е определен в чл. 45 от Закона за здравното осигуряване и сочи за оказването на кои видове медицинска помощ Националната здравноосигурителна каса заплаща на изпълнителите. В т. 3 е визирана извънболнична и болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване, без в закона да са обективизирани ограничения при оказването й. Според ал. 2 на същата разпоредба медицинската помощ по ал. 1 (където в 13 точки са изброени конкретните й видове), с изключение на т. 10, се определя като основен пакет, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Този основен пакет се определя с наредба на министъра на здравеопазването като сега действащата Наредба № 40 от 24.11.2004 г. чрез своя единствен член регламентира, че основният пакет медицинска помощ съдържа дейности, определени по вид и обхват съгласно приложения № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10. Според легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за здравното осигуряване „основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, са определени по вид и обхват дейности по отделни специалности, дейности за лечение на определени заболявания или на група заболявания, които са достъпни за всички здравноосигурени лица в обем, при условия и по ред, определени в Националния рамков договор”. Тук трябва да се припомни, че задължителното здравно осигуряване е изградено върху принципа на солидарността на осигурените лица при ползване на набраните средства / чл. 5, т. 3 от Закона за здравното осигуряване/. Всеки гражданин, задължен със закон да се осигурява, внася своя принос в осигурителната система, а средствата се ползват от тези, които имат нужда. В резултат на лимитирането на броя на медицинските направления посредством регулативни стандарти се нарушава този принцип, като на практика се ограничава кръгът на задължително здравноосигурени лица, които получават достъп до основния пакет от здравни дейности през съответното тримесечие. Освен това се ограничава и обемът на дейностите, които се предоставят безплатно, независимо, че според Националния рамков договор трябва да са за сметка на бюджета на Националната здравноосигурителна каса.


2. По определяне на максимални стойности на разходите за болнична медицинска помощ.


С чл. 5 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. е дадено правото на касата да въведе лимити върху дейността на лечебните заведения за болнична помощ. С т. 227 от Решение на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса РД-УС-04-17/20.01.2009 г. се определя стойността на дейностите на лечебните заведения за болнична помощ, което изпълнение се контролира по месеци и се коригира на тримесечие. В изпълнение на т. 228 от същото решение Националната здравноосигурителна каса е приела „Правила и ред за определяне на стойностите на дейностите за болнична медицинска помощ към договорите с изпълнителите на болнична медицинска помощ“. Конкретизирано е, че  месечните приходи от дейността на лечебните заведения за болнична помощ се определят като средно аритметично на приходите през последните две години, намалени с 10%. 


От това следва, че лечебните заведения за болнична помощ ще получат предварително определен месечен бюджет, независимо от обема и качеството на извършената дейност и броя обслужени пациенти. В тази му част решението на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса противоречи на чл. 55, ал. 8, точки 5 и 6 от Закона за здравното осигуряване, според които с Национален рамков договор, а в случая със заместващия го акт - Решение на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, не може да се установяват изисквания за максимален брой извършвани дейности и разпределение на квоти за изпълнителите на такива дейности в специализираната извънболнична и в болничната помощ, както и не може да се установява ограничение в обема и разпределение на извършваните дейности между лечебните заведения.


Чрез определянето на бюджети на лечебните заведения за болнична помощ на практика се въвеждат ограничения в обема на тяхната дейност. Определя се и максимален брой на извършваните дейности и средствата от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, предвидени за заплащане на болнична помощ, като се разпределят по квоти между лечебните заведения, изчислени на база осреднени приходи през предишните две години.


Освен това, с цитираните „Правила и ред за определяне на стойностите на дейностите за болнична медицинска помощ към договорите с изпълнителите на болнична медицинска помощ“ Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса е въвел допълнителен резерв от средства, предвидени за болнична помощ в размер на 10%, като по този начин е излязъл от законовата делегация на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г., където е предвиден само резерв за непредвидени и неотложни разходи, но не и резерв на средствата, определени за болнична помощ.


Също така, омбудсманът с тревога отбелязва, че при въвеждането на регламентите за определяне на регулативни стандарти и на максимални стойности на разходите за болнична медицинска помощ не е осъществен в достатъчна степен конструктивен диалог с неправителствените организации в здравеопазването, както и с други представители на гражданското общество. Нещо повече. От една страна липсва ясна регламентация за включване на представители на здравноосигурените при обсъждане на проблеми, които пряко ги касаят. От друга – там, където е въведен такъв регламент, не се гарантира неговото прилагане. Като пример може да се посочи неосигуреното участие на един представител на представителните организации за защита правата на пациентите в Събранието на представителите на Националната здравноосигурителна каса, регламентирано с чл. 7 (2) от Закона за здравното осигуряване.


ІІ. По въздействието върху правата на пациентите:


1. Отрицателно въздействие на регулативните стандарти.


Общопрактикуващият лекар или специалистът към лечебно заведение за специализирана извънболнична помощ има следните възможни варианти за действие при хипотезата на изчерпан брой медицински направления. Той или ще издаде направление на здравноосигурения пациент с риск не само да не получи дължимата му сума от съответната Районна здравноосигурителна каса, но и да бъде санкциониран, или ще откаже лечение по линия на националната каса. Последното означава, че всяко едно от задължително здравноосигурените лица (което не се разболява планово), може да бъде лишено от възможността да бъде прегледано и да получи необходимата му към конкретен момент медицинска помощ за сметка на бюджета, спрямо който е редовен платец.


Пациентът, на когото е отказано направление за консултация и/или изследване, няма да може да получи  своевременна медицинска помощ, освен ако не си заплати или изчака следващото тримесечие, когато медицинска помощ може вече да е достъпна, но няма да е своевременна.


Пациентите, които са се явили на преглед преди изчерпването на определения лимит, ще могат да се консултират или изследват безплатно, а тези - явили се след изчерпването, ще бъдат принудени да заплатят за консултации и изследвания независимо от това, че и едните и другите са здравноосигурени и законът им гарантира равни права при ползването на медицинска помощ.


При изчерпването на регулативния стандарт общопрактикуващият лекар, респективно специалистът в извънболничната помощ, ще бъде поставен в условия, които не му позволяват да спази принципа, залегнал в чл. 81 (1), т. 3 от Закона за здравето, за сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения.


Направленията за консултация и изследвания имат двойствена природа. От една страна те са медицински документи, а от друга - ценни книжа, които Националната здравноосигурителна каса осребрява. По тази причина, налагайки лимити на разходите, касата неизбежно лимитира и самата медицинска дейност. Освен това, в качеството им на ценни книжа, медицинските направления лесно могат да станат обект на незаконна търговия между изпълнителите на медицинска помощ.


Липсата на достатъчно направления за изследване се посочва и като една от причините за ненужни хоспитализации. Пациентът се настанява в болница, за да му бъдат извършени изследвания, които иначе би трябвало да заплати заради изчерпания регулативен стандарт.


2. Отрицателно въздействие на максималните стойности на разходите на лечебните заведения за болнична медицинска помощ.


Лимитирането на дейността на една болница лимитира и правото на свободен избор на пациента, прогласено в чл. 4 от Закона за здравното осигуряване. Една болница, която е изчерпала месечния си лимит, ще бъде принудена по финансови причини да откаже прием на здравноосигурено лице - пациент по линия на Националната здравноосигурителна каса, който пациент от своя страна ще бъде принуден да се обърне към друга болница, независимо от това, че е изразил своето предпочитание. Така правото му на свободен избор на практика се ограничава до тези лечебни заведения, които не са надхвърлили лимитите си за съответния месец.


Лимитирането на дейността на болниците води до неравнопоставеност на пациентите. Тези от тях, които са се обърнали към болницата преди изчерпване на лимита, ще бъдат лекувани безплатно, а тези, които са се разболели след изчерпване на лимита, ще могат да се лекуват само срещу заплащане или ще бъдат принудени да се обърнат към друга болница с все още неизчерпан лимит, ако има такава.

  

В други случаи пациентът, който държи да бъде лекуван от избрания от него лекар и болница, може да предпочете да се запише в листа на чакащи, за да бъде лекуван през следващия месец, в който болницата има отпуснат нов лимит. Това от своя страна води до нарушаване на правото му да получи своевременна медицинска помощ, издигнато в принцип, съгласно чл. 82 (2), т. 1 от Закона за здравето.


Лимитирането на дейността на болниците неизменно води до ограничаване на свободната конкуренция. Без значение дали болницата е държавна, общинска или частна, въвеждането на месечен бюджет премахва основен стимул и мотивация за подобряване на качеството на медицинските услуги. Стремежът да подобриш условията, да привлечеш по-добри специалисти, да закупиш модерна апаратура, за да привлечеш повече пациенти, а от там да увеличиш приходите си, става безсмислен. Нещо повече, увеличаването на броя на пациентите ще доведе до увеличаване загубите на болницата, защото Националната здравноосигурителна каса няма да заплати над предварително определения бюджет. Лимитирането на месечните приходи означава лимитиране на заплатите на персонала. За един лекар, работещ в болница, става излишно да отделя време и средства за повишаване на квалификацията и  усвояване на нови умения, защото това няма да доведе до увеличаване на доходите му. По този начин в дългосрочен аспект, въведените месечни лимити за дейността на болниците, ще доведат до влошаване на качеството на медицинските услуги, а от там и до нарушаване на правото на болния да получи такива съгласно Закона за здравето.


Нарушени са конституционни и законови права на пациентите:


Заключението на омбудсмана е, че въвеждането на регулативни стандарти в извънболничната помощ и определянето на максимални стойности на разходите на лечебните заведения за болнична медицинска помощ по един или друг механизъм посяга на правата на пациентите, дадени с Конституцията и законите:


Първо: Правото на всеки осигурен български гражданин на достъпна и безплатна медицинска помощ съгласно чл. 52 от Конституцията.


Второ: Правото на равнопоставеност при ползването на здравни услуги по чл. 2, т. 1, издигнато и като принцип в чл. 82 (2), т. 2 от Закона за здравето и съгласно чл. 5, т. 5 от Закона за здравното осигуряване.


Трето: Правото на достъпна и качествена медицинска помощ съгласно чл. 2, т. 2 от Закона за здравето. Достъпът до здравна помощ е издигнат в принцип. Отказът да се издаде направление е нарушение на принципите на закона.


Четвърто: Правото на своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ, издигнато в принцип, съгласно чл. 82 (2), т. 1 от Закона за здравето.


Пето: Правото на свободен достъп на здравноосигурени лица в условията на задължителното здравно осигуряване, гарантирано от чл. 4 (1) от Закона за здравното осигуряване. 


Шесто: Правото на задължително осигурените да получат медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, съгласно чл. 35, т. 1 от Закона за здравното осигуряване и чл. 2 (1) от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ.


ІІІ. Предложения и препоръки:


Вън от всякакво съмнение е, че Националната здравноосигурителна каса е длъжна да следи за изпълнението на бюджета и да има начини за ограничаване на разходите до предвидената рамка. Това обаче трябва да става не с административни мерки, а чрез въвеждане на ефективни и ефикасни механизми за контрол върху изразходваните средства и в защита на правата на пациентите.


Въвеждането на максимални стойности на разходите на лечебните заведения за болнична медицинска помощ като механизъм за ограничаване на разходите е необосновано, защото противоречи на основния принцип на финансиране на здравната система. Националната здравноосигурителна каса заплаща за лечението на всеки болен, а не за издръжка на лечебните заведения. В този смисъл разходите за болнично лечение на Националната здравноосигурителна каса зависят не от броя на болниците и техния капацитет, а от броя на лекуваните болни.


Усилията на Националната здравноосигурителна каса при контрола на разходите на болниците трябва да се насочат именно в такава посока - към ограничаване на ненужните хоспитализации, включително и чрез осигуряване на условия повече заболявания да бъдат лекувани в лечебни заведения за извънболнична медицинска помощ. 


По отношение на регулативните стандарти би могло да бъдат потърсени други механизми за контрол, които да не водят след себе си до ограничаване на правата на пациентите.

 

Една такава възможност може да бъде заимствана от опита в Германия, където е въведена плаваща цена на направленията. Колкото повече направления се издават, толкова повече единичната им цена намалява, а общата сума на разходите остава една и съща.


Друга възможност, по-широко дискутирана и пряко свързана с намеренията за изграждане на втори стълб на здравното осигуряване е въвеждането на лична осигурителна сметка за всяко здравноосигурено лице. По този начин регулативният стандарт ще се намира не в лекаря, а в самия пациент, който би бил най-заинтересован от пестеливото му разходване.


Позната е практиката във Франция, където лекарят няма ограничения за издаване на медицинско направление, но пациентът заплаща за извършените изследвания и консултации, като разходите му се възстановяват от осигурителното дружество. По този начин се елиминира възможността за търговия с направления, както и отчитането на фиктивни прегледи и изследвания, а здравноосигуреното лице става пряк участник в контрола на разходите.


Изброените примери не изчерпват всички съществуващи възможности. Те са по-скоро илюстрация за това, че има много други подходи, чрез които се търси баланс между това пациентът да бъде лекуван при спазване на правата му от една страна и пестеливото изразходване на обществените средства от друга. Българското решение би трябвало да бъде съобразено и с нашата традиция и народопсихология.


Въз основа на всичко това омбудсманът прави следните конкретни препоръки:


1. Министерският съвет да обсъди и внесе в Народното събрание предложения за законодателни промени, които да доведат до отпадане на регулативните стандарти и максималните стойности на разходите за лечебните заведения за болнична медицинска помощ.

2. Министърът на здравеопазването да предприеме необходимите действия и законодателна инициатива за гарантиране на откритост и прозрачност при обсъждане и приемане на решения в здравния сектор чрез диалог с неправителствени организации и граждани, като:

• разширяване на представителството на пациентските организации в различните органи, отговорни за управлението и контрола на здравната система;

• разширяване на представителството на здравноосигурените лица в управлението и контрола на Националната здраноосигурителна каса и др.

3. Националната здравноосигурителна каса, Българският лекарски съюз и Българският зъболекарски съюз да предприемат действия за отпадане на регулативните стандарти и максималните стойности на разходите за лечебните заведения за болнична медицинска помощ от Националния рамков договор.

4. Националната здравноосигурителна каса и съсловните организации да преоценят контролните механизми и процедури по изпълнението на бюджета на Националната здраноосигурителна каса и да ги променят по начин, който да не ограничава постановените със закон права на пациентите.


*  *  *


Обръщам се с предложение и молба към медиите – българската журналистика, както и досега, да държат будно вниманието си по целия спектър от проблеми, свързани с нарушаването на правата на здравноосигурените граждани. Институцията на омбудсмана изразява готовност за най–тясно взаимодействие.


Омбудсманът ще продължи да следи тази проблематика и изпълнението на отправените препоръки и предложения.


 


ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ: Гиньо Ганев


20 август 2009 г. 


 


Настоящото Становище е изготвено на основание чл. 19 от Закона за омбудсмана и чл. 24 от Правилника за организацията и дейността на омбудсмана. След публичното му огласяване на пресконференция то се изпраща на Министерския съвет, Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, Българския лекарски съюз, Българския зъболекарски съюз.