Омбудсман на Република България - Становище на омбудсмана на Република България относно искане на Иван Груйкин, д-р Стойчо Кацаров и д-р Николай Болтаджиев, подкрепено от 168 граждани за установяване на противоконституционността на разпоредби от Закона за политическите партии, касаещи държавната субсидия за партиите

Омбудсманът Мая Манолова с гореща телефонна линия за потърпевшите от фалита на ЗК „Олимпик“

Омбудсманът Мая Манолова изпрати препоръка до Комисията за финансов надзор /КНФ/ и Главна дирекция „Национална полиция“ /ГДНП/ към МВР да предприемат незабавни действия по казуса на близо 250 000 български граждани, чиито автомобили остават без задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, заради фалита на кипърската застрахователна компания „Олимпик“.

виж повече >

Становища и искания до Конституционния съд

1 2 3 4 5 6 7 [8] 9 10 11
Добави във Facebook

Становище на омбудсмана на Република България относно искане на Иван Груйкин, д-р Стойчо Кацаров и д-р Николай Болтаджиев, подкрепено от 168 граждани за установяване на противоконституционността на разпоредби от Закона за политическите партии, касаещи държавната субсидия за партиите

 В искането е посочено, че при провеждането на парламентарни избори финансираните от държавата политически партии биха получили предимство пред другите партии, които не са имали финансиране. Счита се, че текстовете поставят отделните партии в неравностойно положение и нарушават принципа за всеобщо и равно избирателно право, а това от своя страна нарушава основни права и свободи на гражданите.

„Въпросите, които се поставят в искането  са резонни, но на законодателно ниво. Липсват, обаче, основания за сезиране на Конституционния съд, защото по Конституция държавата няма задължение да финансира политическите партии, а още по-малко инициативните комитети, които издигат независими кандидати. Когато държавата отпуска публични финанси или дава преференции, е в правото си да поставя определени условия.

В международноправните актове, в сравнителноправен аспект на моделите за финансиране на политическите партии в страните от Съвета на Европа и Европейския съюз, Вашето искане също не намира опора. В преобладаващия брой държави е възприет същият принцип, който е залегнал в оспорваните разпоредби, а именно - партиите да получават държавно финансиране при наличието на две предпоставки: представителство в парламента или значим изборен резултат.

Освен това, Законът за партиите напълно отговаря и на изискванията на Венецианската комисия при Съвета на Европа, формулирани в Кодекса за добри изборни практики. Според специалния доклад на комисията по действащият от 2005 г. Закон за политическите партии, същият е определен като „модерен, реформаторски и добре формулиран”, отговарящ на принципите на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Въвеждането на определени критерии за получаване на публично финансиране е конституционносъобразен подход, който се прилага и по отношение на други видове организации на гражданите – например при юридическите лица с нестопанска цел, които следва да бъдат регистрирани в обществена полза, за да се ползват от данъчни преференции или да кандидатстват по програми за държавно финансиране.

По отношение на твърдяното в искането нарушение на пасивното избирателно право позицията на омбудсмана е, че системата на финансиране на партиите не го ограничава, защото партиите не са носител на това право, което е субективно, индивидуално право на отделния гражданин.”