Омбудсманът Мая Манолова на младежки форум: Образование, обучение и работа са пътят към успеха

„Между 170 000 и 350 000 млади хора у нас не правят нищо – не учат, не работят, не се обучават и по този показател сме в челните места на ЕС. Това носи загуби на България средно годишно около 2 млрд. лв.“ Това каза омбудсманът Мая Манолова на заключителната конференция „Структурен диалог за образователната система, допълнителна квалификация и предп

виж повече >

Становища и искания до Конституционния съд

1 2 3 4 5 6 [7] 8 9 10
Добави във Facebook

Становище на омбудсмана на Република България относно новопостъпил сигнал на издателя на в.”Земя” г-жа Светлана Шаренкова от 2.02.2010 г. до омбусдмана на Република България по повод на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия

При омбудсмана на Република България постъпи нов сигнал от издателя на в.”Земя” г-жа Светлана Шаренкова, в който отново се предлага да бъде сезиран Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (наричан по-нататък в това становище за краткост „Законът за досиетата”). Наред с това, вносителят предлага и омбудсманът да отправи законодателни предложения към Народното събрание, с които да се отстранят твърдените в сигнала несъвършенства на действащия закон от гледище на правата и интересите на засегнатите от него граждани.


По повод предишен сигнал на г-жа Шаренкова със сходен предмет омбудсманът проведе две обсъждания в своя Консултативен съвет по конституционни въпроси с участието на изтъкнати правници, общественици и ръководители на висши държавни институции, като например Държавната комисия по сигурността на информацията и т.нар. Комисия по досиетата, създадена по силата на Закона за досиетата. След тези обсъждания, на 22 януари 2010 г., омбудсманът оповести своя Позиция, в която изложи обстойни аргументи относно липсата на основания за сезиране на Конституционния съд.


В новопостъпилия сигнал се прави критичен анализ на действащия Закон за досиетата и се анализира практиката по прилагането му, включително съдебната практика по административни дела за обжалване на актове на Комисията по досиетата.


І. Относно твърденията за противоконституционност: 


1. В сигнала се твърди, че чл. 24 и чл. 25 са противоконституционни. Омбудсманът препотвърждава аргументите, изложени в своето Становище от август 2006 г. и в Позицията си от 22.01.2010 г., че няма основания да се претендира противоконституционност на тези разпоредби.


2. В сигнала се твърди, че е противоконституционен пар. 16 от Заключителните разпоредби на закона, който гласи:


"Данните на щатните и нещатните служители и на секретните сътрудници на органите по чл. 1 не представляват лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни".


Омбудсманът подчертава, че това твърдение е неоснователно и посоченият текст не само съответства на Конституцията, но е и в съзвучие със Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Чл. 4, ал. 1, т. 1 и 5 от този закон предвиждат, че обработването на лични данни е допустимо, когато е необходимо за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес. Наред с това чл. 4, ал. 2 от ЗЗЛД се предвижда, че събиране и обработка на лични данни е допустимо и «когато то се извършва единствено за целите на журналистическата дейност, литературното или художественото изразяване, доколкото това обработване не нарушава правото на личен живот на лицето, за което се отнасят данните». Следва да се отбележи, също така, че закрилата на личните данни не означава заличаване на имената, посочени в документите, тъй като те не съставляват лични данни по смисъла на закона. Доколкото има подлежащи на закрила лични данни в т.нар.досиета, те са ЕГН, адрес и др.под.


Омбудсманът счита, че разкриването на документи от архива на тоталитарните тайни служби не накърнява защитата на личните данни, защото:


а/ Съгласно Конвенция № 108 на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни (обн., ДВ, бр.56 от 2002 г в сила от 1.01.2003 г) правото на защита на личните данни включва и правото на достъп на едно лице до личните данни, които се събират за него. В този дух е и чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.

В съзвучие с тези международни норми, чл. 26, ал. 1 от ЗЗЛД предвижда, че всяко физическо лице има право на достъп до отнасящи се за него лични данни. Правото на достъп на лицето до данни, които са събирани за него от тоталитарните тайни служби в Централна и Източна Европа е мотивирано и в Решение на Европейския съд по правата на човека от 4.05.2000 г. по делото Rotaru v Romania. Следователно, всеки гражданин има право на достъп до личните данни, които тоталитарните служби са събирали за него, при условие, че документите, които ги съдържат не представляват класифицирана информация.


б/ Няма пречка архивите на тоталитарните тайни служби да се разкрият и с оглед правата на трети лица, тъй като чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД предвижда, че администраторите на лични данни могат да предоставят лични данни на трети лица при наличие на едно от основанията, посочени в чл. 4 от закона. Такова основание за предоставяне на лични данни на трети лица в случая е предвидено в т. 5 от чл. 4, а именно - «за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес». С други думи, по отношение на кадровия състав, нещатните струдници, а също и третите лица, за които съществува информация в документите на ДС, ЗЗЛД допуска достъп и предоставяне на лични данни «за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес».

Осигуряването на достъп до архива на бившите ДС и РУГЩ, чийто срок на защита е изтекъл, съгласно ЗЗКИ, определено е задача от обществен интерес. В тази посока са и мотивите към Решение № 14 от 30 май 2001 г. на Конституционния съд: „...разкриване имената на българските граждани, които са сътрудничили на бившата Държавна сигурност или на бившето Разузнавателно управение на Генералния щаб, не накърнява тяхното добро име, чест и достойнство, защото с дейността, която те са осъществявали като сътрудници, са предрешавали съдбата на хиляди невинни хора. Справедливостта като друг основен принцип в правото налага обществото да знае кои са обслужвали репресивните органи, кои са съучастници в преследването и репресиите върху хиляди невинни хора“.


в/ Кадровият състав и нещатните сътрудници на ДС са осъществявали дейността си при и по повод на изпълнението на функциите на ДС като държавен орган по ред, предвиден в тогавашната нормативна уредба и вътрешните правила на този държавен орган. След отмяната на посочения по-горе текст от ЗЗЛД, който разпростираше защитата на личните данни и върху физическите лица при изпълняването на функции на държавни органи,  няма нормативна пречка за обработка на личните данни на тази лица, включително чрез разгласяване и разпространение на техни лични данни, съдържащи се в документите на ДС.


 


ІІ. Относно искането омбудсманът да отправи законодателни предложения до Народното събрание:


Омбудсманът счита, че посочените в разглеждания сигнал аргументи за необходимост от законодателна промяна не могат да бъдат възприети. Безспорна е обществената необходимост в една правова държава-членка на Европейския съюз да има пълна прозрачност за лицата, които заемат публични длъжности или осъществяват публични дейности. Гражданите и широката общественост имат право да знаят миналото, професионалните биографии, образователния и имуществения статус и пр. на всички лица, които участват във вземането на обществено-политически и управленски решения или които влияят върху формирането на общественото мнение. Това тяхно право се базира на конституционните разпоредби относно правото на достъп до информация от публичните институции, а в по-общ аспект – то се основава на правото на всеки граждани на Европейския съюз на добро управление и добра администрация. Нещо повече, като държава, която зачита правата на гражданите и е страна по международните актове по правата на човека, България има и изрични ангажименти за разкриване на дейността на тоталитарните тайни служби, произтичащи и от Резолюция 1096 (1996 г.) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за мерките за разрушаване на наследството на бившите комунистически тоталитарни системи.


* * *


В заключение, омбудсманът на Република България подчертава още веднъж, че липсват основания за атакуване на Закона за досиетата пред Конституционния съд. Този закон не накърнява правата и свободите на лицата, които са принадлежали към бившата Държавна сигурност, тъй като няма лустрационен характер и не ги ограничава в тяхната обществена, професионална или друга дейност. Относно твърденията в сигнала, че законът водел до т.нар.”тиха лустрация”, което накърнявало правата на засегнатите лица, омбудсманът подчертава, че преобладаващо негативната обществена оценка на ролята и дейността на тоталитарните тайни служби, не може да бъде третирана като „лустрация” и да се претендира за нейното ограничаване от страна на държавата, включително със законови текстове. Тази негативна оценка е формирана в резултат от свободата на изразяване и политическия плурализъм, които са конституционно гарантирани. Дали тази оценка се харесва или не на гражданите, които имат друго мнение е въпрос, който няма правно значение, а е част от свободната обществена дискусия в едно демократично общество.


В същото време трябва да се подчертае, че не действието на Закона за досиетата, а неговата липса би довела до нарушаване на правата на всички граждани, които имат право да знаят дали лицата, които заемат публични длъжности или с дейността си влияят на общественото мнение в съвременна България, са принадлежали към структурите на тоталитарните тайни служби в миналото. Гражданите трябва да разполагат с тази информация, за да могат да си съставят преценка при и по повод избора/назначаването на подобни лица на публични длъжности или да я вземат предвид, когато сътрудници на бившата Държавна сигурност осъществяват дейности, които влияят върху съвременното обществено мнение, като коментатори, социолози и пр. Несъмнено наличието на принадлежност към бившата Държавна сигурност и разкриването на документите за това позволява да се прецени доколко тези лица са били съпричастни към ограничаването на политическия плурализъм, свободата на изразяване и на религията или в каквито и да е преследвания на български граждани поради техните убеждения. Огромната част от българското общество иска да знае кой и по какъв начин е бил обвързан с репресивните структури на режима преди 10 ноември 1989 г. и заедно с това каква роля са играли тези лица в годините на демократичното развитие на страната. Неоспоримо свидетелство за това широко съгласие е и фактът, че в предходното 40-то Народно събрание този закон беше приет с огромно мнозинство, включващо не само управляващите, но и опозиционни политически сили. Обществената воля в подкрепа на разкриването на архивите на тоталитарните тайни служби бе препотвърдена и в последните парламентарни избори през 2009 г., при които основните политически сили в 41-то Народно събрание, съставляващи повече от 2/3 от неговия състав, са декларирали нееднократно своята положителна позиция по тези въпроси.


23 февруари 2010 г.


ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ:   

             ГИНЬО ГАНЕВ