Омбудсман на Република България - Между свободата и подчинението. Правото на добро управление и добра администрация.

Омбудсманът Мая Манолова с гореща телефонна линия за потърпевшите от фалита на ЗК „Олимпик“

Омбудсманът Мая Манолова изпрати препоръка до Комисията за финансов надзор /КНФ/ и Главна дирекция „Национална полиция“ /ГДНП/ към МВР да предприемат незабавни действия по казуса на близо 250 000 български граждани, чиито автомобили остават без задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, заради фалита на кипърската застрахователна компания „Олимпик“.

виж повече >

Публикации

1 [2]
Добави във Facebook

Между свободата и подчинението. Правото на добро управление и добра администрация.

Между свободата и подчинението. Правото на добро управление и добра администрация.
С присъединяването на България към Европейския съюз всеки български гражданин придоби и едно ново основно право – правото на добро управление и добра администрация, прогласено в Хартата за основните права на ЕС.

Основните критерии за добро управление и добра администрация, са изведени в редица документи и актове на Съвета на Европа, Европейския съюз, ООН и международните финансови институции. Тези критерии, адаптирани от омбудсмана към българската обществена и институционална среда и потребности в неговия документ „Политики на омбудсмана на Република България”, са основни предпоставки за формирането на една компетентна и човечна администрация, работеща в услуга на гражданите и защитаваща обществения интерес:

а) Върховенство на закона и на правата на човека.

б) Прозрачност и ефикасност в работата на администрацията на всички нива.

в) Отчетност на държавните и общинските органи.

г) Гаранции за гражданското участие в процеса на вземане на решения.

д) Равни възможности и приобщаване.

е) Политика на съгласието и баланса на интереси в обществото.

Хрониката на всекидневието, жалбите и сигналите на гражданите до националния омбудсман много често поставят проблема за недоволството на гражданите от действията на управленски структури и техните администрации. Наред с шумни нарушения в отделни области, съществува голямо разнообразие от теми, предизвикващи недоверие към потенциала на органи и администрации.

Би могло да се каже, че обществената критика най-често се отнася до начина, по който функционират институциите и степента, в която те зачитат правата на гражданите, в съчетание с обществения интерес. Това налага преди всичко аналитично осмисляне на понятието за добро управление и добра администрация и извеждането на правото на добро управление като приоритет особено в новия статут на държавата ни като пълноправен член на Европейския съюз.

С това разбиране омбудсманът на Република България прие като основен свой приоритет утвърждаването на правото на добро управление и на добра администрация като обществена норма и като правила за поведение на администрацията у нас.

Като първа стъпка в това отношение, омбудсманът организира Дискусионен ракурс „Между свободата и подчинението (Правото на добро управление и на добра администрация)”, който се състоя на 14 март 2007 г. в София.

Целта на дискусията беше да се очертаят съвременните обществени и правни контури на понятието право на добро управление и добра администрация и неговата същност като основно гражданско право в модерните демокрации.

Този форум постави началото на серия от инициативи и прояви на българската омбудсманска институция, насочени към утвърждаване на това ново гражданско право.

В дискусията взеха участие над 100 души, сред които министри, депутати, конституционни съдии, представители на местната власт, политолози, анализатори, юристи, представители на висшата държавна администрация, на граждански, работодателски, неправителствени и синдикални организации и общественици.

Основни тези представиха омбудсманът Гиньо Ганев, вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин, министърът на държавната администрация и административната реформа Николай Василев и главния секретар на омбудсмана Борислав Цеков. Мнения по темата изразиха конституционният съдия Владислав Славов, изтъкнатите правници Александър Джеров, Димитър Гочев и Михаил Екимджиев, преподавателите в Софийския университет проф. Тодор Танев, проф. Станислав Ставрев и Емил Георгиев, както и представители на гражданския сектор като Георги Ангелов от Фондация „Отворено общество”, Капка Панайотова от Центъра за независим живот, Теодор Дечев от Съюза за стопанска инициатива и др. Своята позиция изразиха още президентът Желю Желев (1991-1997), историкът проф. Георги Марков, социологът Юрий Асланов, председателят на Националното сдружение на общините и кмет на община Търговище д-р Красимир Мирев, политолозите Емил Георгиев, Венелин Стойчев и др.

В този сборник са включени изказванията от форума, като всички те са представени в техния автентичен вид, за да се усети по-пълноценно живото слово и атмосферата на разгърналата се полемика. Прибавени са и някои писмено депозирани позиции, както и мненията и размишленията на студенти от катедра „Публична администрация” на СУ „Св. Климент Охридски”, които присъстваха на дискусията.

Документи: