Омбудсманът Мая Манолова: Ще подам оставка срещу решаване проблема на майките

Общественият посредник предложи „успокоителен бартер“ на разтревожените от високия й рейтинг срещу реална подкрепа и гласуване на проектите за личната помощ, хората с увреждания и социалните услуги, личния фалит и свръхправомощията на банките

виж повече >

Годишни доклади

Доклад на омбудсмана на Република България за 2008 година Доклад на омбудсмана на Република България за 2007 година Доклад на омбудсмана на Република България за 2006 година Доклад на омбудсмана на Република България за 2005 година

 

ЗАКОН ЗА ОМБУДСМАНА


В сила от 01.01.2004 г.


Обн. ДВ. бр.48 от 23 Май 2003г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.68 от 22 Август 2006г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.97 от 10 Декември 2010г., изм. и доп. ДВ. бр.29 от 10 Април 2012г., изм. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. ДВ. бр.7 от 19 Януари 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.20 от 6 Март 2018г.


Глава първа.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


Чл. 1. Този закон урежда правното положение, организацията и дейността на омбудсмана.


Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2018 г.) (1) Омбудсманът е обществен защитник, който насърчава и защитава правата на човека и основните свободи.


(2) Омбудсманът се застъпва с предвидените в този закон средства, когато с действие или бездействие се засягат или нарушават правата и свободите на гражданите от държавните и общинските органи и техните администрации, от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги, както и от частноправни субекти.


 


Чл. 3. (1) В своята дейност омбудсманът е независим и се подчинява само на Конституцията, законите и ратифицираните международни договори, по които Република България е страна, като се ръководи от личната си съвест и морал.


(2) Омбудсманът осъществява дейността си въз основа на правилник за организацията и дейността му. Правилникът се изготвя от омбудсмана, одобрява се с решение от Народното събрание и се обнародва в "Държавен вестник".


 


Чл. 4. Дейността на омбудсмана е публична.


 


Чл. 5. Омбудсманът се подпомага в своята дейност от заместник-омбудсман.


 


Чл. 6. (1) (Предишен текст на чл. 6 - ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 11.05.2012 г.) Държавните и общинските органи и техните администрации, юридическите лица и гражданите са длъжни да предоставят информация, поверена им по служба, и да оказват съдействие на омбудсмана във връзка с жалбите и сигналите, които са изпратени до него.


(2) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 11.05.2012 г.) Държавните и общинските органи са длъжни да предоставят информация в 14-дневен срок от поискването и относно местата по чл. 28а, условията и броя на лицата в тях, както и друга информация, необходима за изпълнение на правомощията на омбудсмана по глава четвърта "а".


 


Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Дейността на омбудсмана и неговата администрация се финансира от държавния бюджет и/или от други публични източници. Омбудсманът е първостепенен разпоредител с бюджет.


 


Глава втора.

ЗАЕМАНЕ НА ДЛЪЖНОСТ. ПРАВНО ПОЛОЖЕНИЕ


Чл. 8. (Доп. - ДВ, бр. 20 от 2018 г.) Омбудсманът се избира от Народното събрание в условията на публичност и прозрачност за срок 5 години и може да бъде преизбиран на същата длъжност само за още един мандат.


 


Чл. 9. (Доп. - ДВ, бр. 20 от 2018 г.) За омбудсман се избира български гражданин с висше образование, който притежава високи морални качества, доказан опит в сферата на правата на човека и отговаря на условията за избор на народен представител.


 


Чл. 10. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 20 от 2018 г.) Предложение за избор на омбудсман могат да правят народните представители, парламентарните групи и юридически лица с нестопанска цел в обществена полза.


(2) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2018 г.) Народното събрание избира омбудсман с явно гласуване. Избран е кандидатът, получил мнозинство повече от половината от гласувалите народни представители.


(3) В случай че при първото гласуване никой от кандидатите не е получил необходимото мнозинство, произвежда се второ гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове. При второто гласуване за избран се смята кандидатът, който е получил гласовете на повече от половината от гласувалите народни представители.


 


Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2018 г.) Заместник-омбудсманът се избира от Народното събрание с явно гласуване в срок един месец от избирането на омбудсмана по негово предложение след процедура по публично, прозрачно и състезателно номиниране и избор, и за срока по чл. 8.


(2) Заместник-омбудсманът трябва да отговаря на критериите за избираемост по чл. 9.


 


Чл. 12. Омбудсманът встъпва в длъжност след полагане на следната клетва пред Народното събрание: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и да защитавам правата на човека и основните свободи, като изпълнявам добросъвестно и безпристрастно правомощията си."


 


Чл. 13. Изборът за нов омбудсман се произвежда не по-късно от два месеца преди изтичането на мандата. Омбудсманът продължава да изпълнява задълженията си до встъпване в длъжност на новоизбрания омбудсман.


Чл. 14. Длъжността на омбудсмана и на заместник-омбудсмана е несъвместима с друга държавна длъжност, длъжност по управление в търговско дружество или юридическо лице с нестопанска цел, както и с членство в политическа партия или синдикална организация. Омбудсманът и заместник-омбудсманът не могат да извършват търговска дейност.


Чл. 15. (1) Правомощията на омбудсмана и на заместник-омбудсмана се прекратяват предсрочно от Народното събрание при:


1. установяване на несъвместимост или неизбираемост;


2. фактическа невъзможност да изпълнява правомощията си повече от шест месеца;


3. влизане в сила на присъда за умишлено престъпление;


4. несправяне със задълженията си и при нарушаване на Конституцията и законите на страната или общоприетите морални правила за поведение в обществото;


5. (нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2018 г.) влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество;


6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) оставка;


7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) смърт.


(2) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Решението за предсрочно прекратяване на правомощията на омбудсмана или на заместник-омбудсмана по ал. 1, т. 1, 2 и 4 се приема от Народното събрание по искане най-малко на една пета от народните представители, а основанията по ал. 1, т. 3, 5, 6 и 7 се обявяват от председателя на Народното събрание пред Народното събрание.


(3) Освен в случаите по ал. 1 заместник-омбудсманът се освобождава от Народното събрание и по мотивирано предложение на омбудсмана.


(4) Омбудсманът и заместник-омбудсманът имат право да бъдат изслушвани от Народното събрание в случаите по ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5, а заместник-омбудсманът - и по ал. 3.


 


Чл. 16. (1) Омбудсманът се ползва с имунитета на народен представител.


(2) Имунитетът на омбудсмана може да бъде снет при условията и по реда, предвидени за народни представители.


 


Чл. 17. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) В случаите на предсрочно прекратяване на мандата на омбудсмана нов омбудсман се избира в срок един месец от влизането в сила на решението за прекратяване по чл. 15, ал. 1, т. 1, 2 или 4, или от обявяването по чл. 15, ал. 1, т. 3, 5, 6 или 7.


(2) В случаите на предсрочно прекратяване правомощията на омбудсмана заместник-омбудсманът встъпва в неговата длъжност до избирането на нов омбудсман.


 


Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Омбудсманът получава основно месечно възнаграждение в размер 90 на сто от основното месечно възнаграждение на председателя на Народното събрание.


(2) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Възнаграждението на заместник-омбудсмана е 90 на сто от възнаграждението на омбудсмана.


(3) (Доп. - ДВ, бр. 20 от 2018 г.) Омбудсманът и заместник-омбудсманът не могат да получават друго възнаграждение по трудово или служебно правоотношение, освен при упражняване на научна или преподавателска дейност.


 


Чл. 18а. (Нов - ДВ, бр. 20 от 2018 г.) (1) Омбудсманът се подпомага от администрация, назначавана съобразно принципите на прозрачност, ефективност, плурализъм и недискриминация.


(2) Условията и редът за обявяване на свободните длъжности и за назначаване на служителите се определят в правилника за организацията и дейността на омбудсмана.


 


 


Глава трета.

ПРАВОМОЩИЯ


Чл. 19. (1) Омбудсманът:


1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 20 от 2018 г.) приема и разглежда жалби и сигнали за нарушения на права и свободи от държавните и общинските органи и техните администрации, от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги, както и от частноправни субекти;


2. прави проверки по постъпилите жалби и сигнали;


3. отговаря писмено на лицето, което го е сезирало, в едномесечен срок; ако случаят изисква по-обстойна проверка, този срок е три месеца;


4. отправя предложения и препоръки за възстановяване на нарушените права и свободи пред съответните органи, техните администрации и лицата по т. 1;


5. (нова - ДВ, бр. 20 от 2018 г.) отправя предложения и препоръки за насърчаване и защита на застрашените права и свободи на гражданите от частноправни субекти;


6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 20 от 2018 г.) посредничи между административните органи и засегнатите лица за преодоляване на допуснатите нарушения и примирява позициите им;


7. (доп. - ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 11.05.2012 г., предишна т. 6 - ДВ, бр. 20 от 2018 г.) прави предложения и препоръки за отстраняване на причините и условията, които създават предпоставки за нарушения на правата и свободите, включително предложения за промени в нормативната уредба;


8. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 11.05.2012 г., предишна т. 7 - ДВ, бр. 20 от 2018 г.) уведомява органите по чл. 150 от Конституцията, за да бъде сезиран Конституционният съд, ако се прецени, че се налага тълкуване на Конституцията или произнасяне за съответствие на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствие на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна;


9. (нова - ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 11.05.2012 г., предишна т. 8 - ДВ, бр. 20 от 2018 г.) предоставя становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до защитата на правата на човека;


10. (нова - ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 11.05.2012 г., предишна т. 9 - ДВ, бр. 20 от 2018 г.) защитава правата на децата с предвидените в този закон средства;


11. (нова - ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 11.05.2012 г., предишна т. 10 - ДВ, бр. 20 от 2018 г.) отправя предложения и препоръки до Министерския съвет и до Народното събрание за подписване и ратифициране на международни актове в областта на правата на човека;


12. (нова - ДВ, бр. 20 от 2018 г.) наблюдава и насърчава ефективното прилагане на подписани и ратифицирани международни актове в областта на правата на човека;


13. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 11.05.2012 г., предишна т. 11 - ДВ, бр. 20 от 2018 г.) уведомява органите на прокуратурата, когато има данни за извършено престъпление от общ характер.


(2) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 11.05.2012 г.) Омбудсманът изпълнява функциите на Национален превантивен механизъм по смисъла и в съответствие с Факултативния протокол към Конвенцията на Организацията на обединените нации против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, приет на 18 декември 2002 г. (ратифициран със закон - ДВ, бр. 34 от 2011 г.), (ДВ, бр. 52 от 2011 г.).


(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 11.05.2012 г.) Омбудсманът действа и по своя инициатива, когато констатира, че не се създават необходимите условия за защита на правата и свободите на гражданите.


(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 11.05.2012 г.) Омбудсманът може да възлага на заместник-омбудсмана някои от своите правомощия.


 


Чл. 20. (1) Омбудсманът има право:


1. на достъп до органите, техните администрации и лицата по чл. 2, включително и да присъства при обсъждане и вземане на решения от тях;


2. да иска и получава навременна, точна и пълна информация от органите, техните администрации и лицата по чл. 2;


3. да изразява публично мнение и становища, включително в средствата за масово осведомяване.


(2) Омбудсманът няма право да огласява обстоятелства, станали му известни при изпълнение на неговите функции, които са държавна, служебна или търговска тайна или са от личен характер.


 


Чл. 21. Омбудсманът поддържа публичен регистър на постъпилите писмени и устни жалби и сигнали и тяхното движение.


 


Чл. 22. (1) (Доп. - ДВ, бр. 20 от 2018 г.) Омбудсманът внася до 31 март всяка година ежегоден доклад за своята дейност в Народното събрание, по който се провежда обсъждане.


(2) Докладът съдържа информация за:


1. постъпилите жалби и сигнали, по които проверките са приключили;


2. случаите, когато намесата му е имала резултат;


3. случаите, когато намесата му е останала без резултат, и причините за това;


4. направените предложения и препоръки, както и дали са били взети предвид;


5. зачитането на правата на човека и основните свободи и ефективността на действащото законодателство в тази област;


6. (нова - ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 11.05.2012 г.) дейността на омбудсмана като Национален превантивен механизъм;


7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 11.05.2012 г.) отчет на разходите;


8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 11.05.2012 г.) резюме.


(3) Докладът по ал. 1 е публичен.


(4) По искане на Народното събрание или по своя инициатива омбудсманът изготвя доклади по отделни случаи от неговата практика.


 


Чл. 23. Омбудсманът издава годишен бюлетин за своята дейност.


 


Глава четвърта.

ПОДАВАНЕ НА ЖАЛБИ И СИГНАЛИ


 


 


Чл. 24. (1) (Предишен текст на чл. 24 - ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 11.05.2012 г.) Жалби и сигнали пред омбудсмана могат да подават физически лица без разлика на гражданство, пол, политическа принадлежност или религиозни убеждения.


(2) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 11.05.2012 г.) Жалби и сигнали пред омбудсмана могат да подават и представители на юридически лица, създадени в обществена полза, в чийто предмет на дейност е защитата на правата на човека.


 


 


Чл. 25. (1) Жалбите и сигналите могат да бъдат писмени или устни, подадени лично, по пощата или по друго традиционно средство за съобщение.


(2) Жалбата трябва да съдържа името и постоянния адрес на жалбоподателя, описание на нарушението, органа, администрацията или лицето, срещу които се подава жалбата. Към жалбата могат да бъдат приложени и писмени доказателства.


(3) Анонимни жалби и сигнали, както и такива за нарушения, извършени преди повече от две години, не се разглеждат.


(4) Ако жалбата е устна, се съставя протокол, в който се съдържа информацията, изискуема по ал. 2.


 


 


Чл. 26. Подаването на жалби пред омбудсмана е безплатно.


 


 


Чл. 27. Получените жалби и сигнали се вписват в регистъра по чл. 21. В регистъра се отбелязват и предприетите по всеки конкретен случай мерки и резултатът от тях.


 


 


Чл. 28. Органите и лицата по чл. 2, до които се отнасят становищата, предложенията и препоръките на омбудсмана, са длъжни да ги разгледат в 14-дневен срок и да уведомят омбудсмана за предприетите от тях мерки.


 


Глава четвърта "а".

НАЦИОНАЛЕН ПРЕВАНТИВЕН МЕХАНИЗЪМ (НОВА - ДВ, БР. 29 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 11.05.2012 Г.)


 


Чл. 28а. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 11.05.2012 г.) (1) Правомощията на омбудсмана като Национален превантивен механизъм се отнасят за местата, където се намират лица, лишени от свобода, или където са задържани или настанени лица вследствие на акт или със съгласието на държавен орган, които места те не могат да напуснат по собствена воля, с цел защитата на такива лица от изтезание и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.


(2) Омбудсманът има право:


1. на достъп без предизвестие по всяко време до всички места за задържане по ал. 1 и до техните съоръжения и обекти;


2. на достъп до цялата информация за броя на лицата, лишени от свобода, в местата за задържане по ал. 1, както и за броя на тези места и тяхното местонахождение;


3. да избира местата по ал. 1, които желае да посети, и лицата, с които желае да разговаря;


4. да провежда лични разговори без свидетели с лицата, лишени от свобода, лично или чрез преводач, ако е необходимо, както и с всяко друго лице, което според омбудсмана като Национален превантивен механизъм може да предостави съответната информация;


5. на достъп до цялата информация, отнасяща се до отнасянето с лицата по ал. 1 и до условията в местата за задържане;


6. да изисква информация от служителите на посещаваното място за задържане, с които да се провеждат беседи, както и да провежда лична беседа с всяко друго лице, което се намира на територията на проверявания обект;


7. да организира извършването на медицински прегледи на лицата с тяхно съгласие.


(3) Служителите и длъжностните лица в местата по ал. 1 са длъжни да оказват съдействие и да предоставят необходимата информация на омбудсмана.


(4) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2018 г.) Омбудсманът се уведомява при изготвяне на проекти на нормативни актове, които засягат неговите правомощия като Национален превантивен механизъм.


 


Чл. 28б. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 11.05.2012 г.) (1) Орган или длъжностно лице не може да нарежда, прилага, разрешава или допуска каквато и да е санкция по отношение на лице или организация за това, че са съобщили на омбудсмана като Национален превантивен механизъм информация, била тя вярна, или не, и нито едно такова лице или организация не могат да претърпят вреда заради това.


(2) Поверителна информация, събрана от омбудсмана като Национ