Омбудсманът Мая Манолова към депутатите за трети път: Вдигнете мораториума над новите клинични пътеки, обричате болниците на гибел

Омбудсманът Мая Манолова изпрати за трети път остро становище до председателя на 44-ото Народно събрание Цвета Караянчева и до народните представители, в което настоява да отпаднат текстове в проектозакона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2018 г., с които на практика се въвежда мораториум върху сключването на договори о

виж повече >

Доклади

1 2 [3] 4 5 6
Добави във Facebook

Изказване на омбудсмана за промените в Изборния кодекс на XII световна среща на българските медии


Изказване на омбудсмана за промените в Изборния кодекс на XII световна среща на българските медии




Прага, 18-20 май 2016 г.




Шести панел „Гражданските каузи на медиите“


УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,


Благодаря за поканата!


За мен е чест да говоря пред тази аудитория и то именно по тази тема, която директно засяга основни граждански права на българите в чужбина. Ако за представителите на медиите това е кауза и е въпрос на съпричастност да се взема отношение по темата, за мен освен това е част от конституционните ми правомощия.


Българите, които живеят зад граница, са част от решението на демографската криза.  Става дума за близо 2 млн. българи, които живеят зад граница. Ако трябва да се пошегувам и да си ги представя виртуално, вторият, а може би първият по големина град са българите в чужбина.  200 хил. бебета са се родили зад границите на страната ни през последните 10 години. Което означава, че 1/3 от българчетата се раждат в чужбина. Така че е нормално  привличането на българите, които живеят зад граница обратно в държавата да е част от решението на демографската криза.


Какво прави или не прави българската държава за това?


По време на настоящия форум в различните панели бяха обсъждани културните, образователните, социалните връзки на нашите сънародници в чужбина.


Не по-малко важни обаче са институционалните връзки.


Те се осъществяват на три нива (така е според Закона за българите живеещи извън Република България и националната стратегия).


Първото ниво е активното избирателно право. Възможността на българите зад граница да гласуват без ограничения. По този въпрос Изборният кодекс, т. нар „Манолова“, даде широка свобода за създаването на секции в чужбина (по този ред се проведоха изборите през 2014 г.).


Второто ниво е създаването на национални и местни консултативни органи на българите в чужбина, които да представляват българската диаспора и да защитават интересите на българите в чужбина (Национален съвет, консултативни органи към дипломатическите и консулски представителства). Такива са предвидени според действащото законодателство и стратегията и така през последните месеци имаше сериозен напредък по тяхната подготовка (създаден беше Консултативен експертен съвет към ДАБЧ със задача да изработи проект за създаване на Национален съвет). Т.е. и по това ниво имаше напредък.


Трето ниво – създаване на изборен район „Чужбина“. Това според българите в чужбина е най-висшата степен на институционална интеграция – чрез представителство в парламента. Създаването на такъв район беше обещано от политиците, даже беше прието на първо четене в пленарна зала и на второ четене в Правна комисия.


Какво се случи на практика след приемането на злополучните поправки на Изборния кодекс? Постигнатото беше зачеркнато, дори дадените права бяха отнети. Не само не бе създаден МИР в чужбина, а бяха отнети възможностите за свободно създаване на секции за гласуване зад граница. Т.е. върнахме се на първото ниво.


По време на приемането на тези вредни поправки аз бях в изключително деликатна ситуация. Не исках да приличам на човек, който ревниво пази собственото си творение ( Изборния кодекс „Манолова“). Още повече, че както всеки закон и Изборния кодекс „Манолова“ показа проблеми при прилагането му, които можеха да бъдат отстранени ( Бат Сали, Арена Армеец, фалшифицирането на протоколи). Нито един от тези проблеми обаче не беше отстранен. Вместо това народните представители ударно се заеха с ограничаването на права. Слава богу, че част от замисленото не беше реализирано – забрана на местните коалиции, вдигане на прага за малките партии, затрудняване на издигането на независими кандидати, забрана на социологически проучвания, скъсяване на предизборната кампания от 30 на 21 дни. Но с приетите в среднощна доба поправки все пак бяха ограничени права – вдигнат бе  прагът на преференциите, премахната бе изборността на кметове в малки населени места. Ударени бяха и българите в чужбина – на практика гласуването бе ограничено в дипломатическите и консулските представителства, а в градовете в които няма такива представителства, броят  на заявленията за създаване на секция беше увеличен от 40 на 100. Най-силният удар беше премахването на т.нар. автоматични секции, които се разкриват без всякакви формалности, стига на предходен избор в съответното място да са гласували 100 избиратели - новаторски механизъм, който доближи възможностите за гласуване извън страната до режима на образуване на секции в страната. В страните извън ЕС бе оставена възможност за създаване на секции само по една в градове с над 1 млн. население. Представете си какво означава това за Америка или например за Швейцария. В Швейцария ще има само една секция – в столицата Берн.


Тези промени бяха брутално посегателство върху правата на българските граждани зад граница и откровено нарушение на конституцията, която казва, че българските граждани имат равни права, независимо къде се намират, и че основните права са неотменими. Ако се приложи аршинът за българите зад граница за тези, които живеят в България, това би означавало например да се гласува само в София. Затова, аз нямаше как да мълча, и когато бях сезирана от подписката на 6000 граждани, живеещи в чужбина, реагирах незабавно. Разбира се, взех страната на българските граждани в чужбина и организирах поредица от срещи с парламентарно представените политически сили. Започнах с лидера на най-голямата – г-н Борисов, а след това предоставих форум (терен за срещи) на представители на българи в чужбина в институцията на омбудсмана. Проведоха се консултации с ПФ, АБВ, РБ, БСП и НС. По време на тези срещи, а и във всичките си публични изяви заедно с представителите на българите в чужбина опровергахме манипулациите и неистините за гласуването на българите зад граница. Аргументирано и с числа разбихме опорните точки на поддръжниците за ограничаване на вота зад граница.


Какви са най-често разпространяваните митове за вота в чужбина?


Първо, че облекчаването на режима за създаване на секции в чужбина стимулира гласуването в Турция. Какво показват числата? На парламентарните избори 2013 г. при действието на предни Изборен кодекс „Фидосова“, в Турция гласуват 66 186 души. На парламентарните избори през 2014 г. по кодекса „Манолова“, въпреки че са създадени повече секции са гласували 62 587 души. Т.е. броят на гласувалите е намалял с 5%. В същото време вотът в страните от Западна Европа и Северна Америка се е увеличил с 67% спрямо 2013 г. (гласували са рекорден брой – 82 403-ма, което е 57% от общия вот на българите в чужбина). За първи път гласувалите в Западна Европа и Америка са повече от гласувалите в Турция (57% от общия брой). В държавите с най-многобройна българска диаспора ръстът на вота през 2014 г. спрямо 2013 г. е в пъти  → в САЩ  - 3 пъти повече, във Великобритания – 2,5 пъти, в Германия – 2 пъти.


Какъв и изводът – по-лесното откриване на изборни секции извън страната, което стана възможно по кодекса „Манолова“ не доведе до бум на вота в Турция, а стимулира гласуването на българските граждани от Западна Европа и САЩ.


Втори мит – гласуването зад граница е скъпо. Според депутатите ограничили вота зад граница (справка: стенограмата от среща на партиите от управляващото мнозинство при Ц. Цачева), откриването на секция в чужбина струва между 7000 и 10 000 евро. Аз съм категорично против остойностяването на граждански права в пари. Не приемам да има ценоразпис на конституционни права. Демокрацията е безценна, няма цена. Но, ако все пак погледнем числата,  ще видим че общия разход за 428 избирателни секции извън страната през 2014 г. възлиза на 1 382 000, 013 лв. Или 3229 лв. на изборна секция. Като по-голямата част от разходите са за командировъчни на държавни служители – 56% от всички разходи. Голяма част от които впрочем могат да бъдат спестени при по-добра организация, включително договаряне на по-ниски наеми. Пресметнати на подаден глас в чужбина, тези числа показват разход от 9 лв. 53 ст. За сравнение, същата сметка на подаден глас в България възлиза на 9 лв. 01 ст. , т.е. разликата е минимална. Така че, и този аргумент не издържа.


Трети мит – избирателната активност в секциите извън страната е много ниска, според депутатите средно 100 души в секция, българите в чужбина гласуват в луксозни, бутикови секции. Числата показват, че и това не е вярно – средният брой гласували в една секция в чужбина е 339 души, а в България – 285.


Четвърти мит – МИР в чужбина не може да бъде създаден, защото ощетява малките изборни райони в България – Видин, Търговище, Смолян, Кюстендил. И това не е вярно. Математическият модел показва, че ако бъде създаден МИР Чужбина със седем или осем мандата, пропорционално на броя гласували, тези мандати ще бъдат взети от големите МИР – София, Благоевград, Бургас, Стара Загора, Русе, Плевен. Освен това създаването на МИР Чужбина ще предотврати изкривяването при разпределението на мандатите – дефектът Бат Сали няма да съществува.


Пети мит – гласуването в чужбина е заплаха за националната сигурност. Разпространява се активно от политици и псевдо патриоти. Подобно твърдение не намира опора във фактите – не ми е известен нито един доклад на която и да е служба за сигурност, който да твърди, че гласовете на българите в чужбина са заплаха за националната сигурност. Както се видя от представените числа, въпреки либерализирането, на режима вотът в Турция намалява. Аз лично съм против наказването на избиратели заради други избиратели. Още повече, че първите наказани най-лесно ще пристигнат в България с автобуси. Изобщо подходът „няма секция – няма проблем“, е сбъркан. Ако има партия, която според авторите на поправките развива дейност, противоречаща на Конституцията, има съд, който да я забрани или да не я регистрира. А що се отнася до манипулациите в изборните секции – те за съжаление се случват и в България. Масово. В Турция, която е най-близо, следва да бъдат командировани достатъчен брой държавни служители, които да следят за изборите.


С тези аргументи, заедно с представителите на  българите в чужбина разбихме митовете на народното представителство.


Президентското вето е отхвърлено.  Промените в гласуването на българите в чужбина са на изходна точка. Напълно подкрепям исканията на българите в чужбина за връщане на действащия режим. Не само защото те са част от кодекса „Манолова“ – не съм аз авторът, писахме ги заедно с представители на българите в чужбина. А защото наистина са добри и работещи – автоматично откриване на секции там където има история на гласуването, 40 заявления за създаване на секция, активно участие и привличане на българските общности при организацията на изборите - се доказаха вече три пъти - избори за ЕП май 2014, избори за НС октомври 2014 и национален референдум октомври 2015г. Българите в чужбина вече представиха тези  искания на парламентарно представените партии, те поеха ангажимент да се съобразят с тях.


Провеждането на избори извън страната е важно не само, защото трябва да се спазят конституционните права на гражданите. Това е и инструмент за държавна политика. Емигрантите може да са свързани с родината културно и сантиментално, но истинската връзка - тази, която ги задържа в националната орбита, кара ги да се чувстват нейни граждани и да продължават да се вълнуват и участват в националния живот - е участието в избори т.е.  правото на вот.


И накрая, моето огромно уважение и респект към непримиримия дух на нашите сънародници в чужбина. Дадохте ни урок по патриотизъм!


 С уважение,




 


МАЯ МАНОЛОВА

ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ