Омбудсман на Република България - Изказване на омбудсмана за промените в Изборния кодекс на XII световна среща на българските медии

Омбудсманът Мая Манолова с гореща телефонна линия за потърпевшите от фалита на ЗК „Олимпик“

Омбудсманът Мая Манолова изпрати препоръка до Комисията за финансов надзор /КНФ/ и Главна дирекция „Национална полиция“ /ГДНП/ към МВР да предприемат незабавни действия по казуса на близо 250 000 български граждани, чиито автомобили остават без задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, заради фалита на кипърската застрахователна компания „Олимпик“.

виж повече >

Доклади

1 2 [3] 4 5 6
Добави във Facebook

Изказване на омбудсмана за промените в Изборния кодекс на XII световна среща на българските медии


Изказване на омбудсмана за промените в Изборния кодекс на XII световна среща на българските медии




Прага, 18-20 май 2016 г.




Шести панел „Гражданските каузи на медиите“


УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,


Благодаря за поканата!


За мен е чест да говоря пред тази аудитория и то именно по тази тема, която директно засяга основни граждански права на българите в чужбина. Ако за представителите на медиите това е кауза и е въпрос на съпричастност да се взема отношение по темата, за мен освен това е част от конституционните ми правомощия.


Българите, които живеят зад граница, са част от решението на демографската криза.  Става дума за близо 2 млн. българи, които живеят зад граница. Ако трябва да се пошегувам и да си ги представя виртуално, вторият, а може би първият по големина град са българите в чужбина.  200 хил. бебета са се родили зад границите на страната ни през последните 10 години. Което означава, че 1/3 от българчетата се раждат в чужбина. Така че е нормално  привличането на българите, които живеят зад граница обратно в държавата да е част от решението на демографската криза.


Какво прави или не прави българската държава за това?


По време на настоящия форум в различните панели бяха обсъждани културните, образователните, социалните връзки на нашите сънародници в чужбина.


Не по-малко важни обаче са институционалните връзки.


Те се осъществяват на три нива (така е според Закона за българите живеещи извън Република България и националната стратегия).


Първото ниво е активното избирателно право. Възможността на българите зад граница да гласуват без ограничения. По този въпрос Изборният кодекс, т. нар „Манолова“, даде широка свобода за създаването на секции в чужбина (по този ред се проведоха изборите през 2014 г.).


Второто ниво е създаването на национални и местни консултативни органи на българите в чужбина, които да представляват българската диаспора и да защитават интересите на българите в чужбина (Национален съвет, консултативни органи към дипломатическите и консулски представителства). Такива са предвидени според действащото законодателство и стратегията и така през последните месеци имаше сериозен напредък по тяхната подготовка (създаден беше Консултативен експертен съвет към ДАБЧ със задача да изработи проект за създаване на Национален съвет). Т.е. и по това ниво имаше напредък.


Трето ниво – създаване на изборен район „Чужбина“. Това според българите в чужбина е най-висшата степен на институционална интеграция – чрез представителство в парламента. Създаването на такъв район беше обещано от политиците, даже беше прието на първо четене в пленарна зала и на второ четене в Правна комисия.


Какво се случи на практика след приемането на злополучните поправки на Изборния кодекс? Постигнатото беше зачеркнато, дори дадените права бяха отнети. Не само не бе създаден МИР в чужбина, а бяха отнети възможностите за свободно създаване на секции за гласуване зад граница. Т.е. върнахме се на първото ниво.


По време на приемането на тези вредни поправки аз бях в изключително деликатна ситуация. Не исках да приличам на човек, който ревниво пази собственото си творение ( Изборния кодекс „Манолова“). Още повече, че както всеки закон и Изборния кодекс „Манолова“ показа проблеми при прилагането му, които можеха да бъдат отстранени ( Бат Сали, Арена Армеец, фалшифицирането на протоколи). Нито един от тези проблеми обаче не беше отстранен. Вместо това народните представители ударно се заеха с ограничаването на права. Слава богу, че част от замисленото не беше реализирано – забрана на местните коалиции, вдигане на прага за малките партии, затрудняване на издигането на независими кандидати, забрана на социологически проучвания, скъсяване на предизборната кампания от 30 на 21 дни. Но с приетите в среднощна доба поправки все пак бяха ограничени права – вдигнат бе  прагът на преференциите, премахната бе изборността на кметове в малки населени места. Ударени бяха и българите в чужбина – на практика гласуването бе ограничено в дипломатическите и консулските представителства, а в градовете в които няма такива представителства, броят  на заявленията за създаване на секция беше увеличен от 40 на 100. Най-силният удар беше премахването на т.нар. автоматични секции, които се разкриват без всякакви формалности, стига на предходен избор в съответното място да са гласували 100 избиратели - новаторски механизъм, който доближи възможностите за гласуване извън страната до режима на образуване на секции в страната. В страните извън ЕС бе оставена възможност за създаване на секции само по една в градове с над 1 млн. население. Представете си какво означава това за Америка или например за Швейцария. В Швейцария ще има само една секция – в столицата Берн.


Тези промени бяха брутално посегателство върху правата на българските граждани зад граница и откровено нарушение на конституцията, която казва, че българските граждани имат равни права, независимо къде се намират, и че основните права са неотменими. Ако се приложи аршинът за българите зад граница за тези, които живеят в България, това би означавало например да се гласува само в София. Затова, аз нямаше как да мълча, и когато бях сезирана от подписката на 6000 граждани, живеещи в чужбина, реагирах незабавно. Разбира се, взех страната на българските граждани в чужбина и организирах поредица от срещи с парламентарно представените политически сили. Започнах с лидера на най-голямата – г-н Борисов, а след това предоставих форум (терен за срещи) на представители на българи в чужбина в институцията на омбудсмана. Проведоха се консултации с ПФ, АБВ, РБ, БСП и НС. По време на тези срещи, а и във всичките си публични изяви заедно с представителите на българите в чужбина опровергахме манипулациите и неистините за гласуването на българите зад граница. Аргументирано и с числа разбихме опорните точки на поддръжниците за ограничаване на вота зад граница.


Какви са най-често разпространяваните митове за вота в чужбина?


Първо, че облекчаването на режима за създаване на секции в чужбина стимулира гласуването в Турция. Какво показват числата? На парламентарните избори 2013 г. при действието на предни Изборен кодекс „Фидосова“, в Турция гласуват 66 186 души. На парламентарните избори през 2014 г. по кодекса „Манолова“, въпреки че са създадени повече секции са гласували 62 587 души. Т.е. броят на гласувалите е намалял с 5%. В същото време вотът в страните от Западна Европа и Северна Америка се е увеличил с 67% спрямо 2013 г. (гласували са рекорден брой – 82 403-ма, което е 57% от общия вот на българите в чужбина). За първи път гласувалите в Западна Европа и Америка са повече от гласувалите в Турция (57% от общия брой). В държавите с най-многобройна българска диаспора ръстът на вота през 2014 г. спрямо 2013 г. е в пъти  → в САЩ  - 3 пъти повече, във Великобритания – 2,5 пъти, в Германия – 2 пъти.


Какъв и изводът – по-лесното откриване на изборни секции извън страната, което стана възможно по кодекса „Манолова“ не доведе до бум на вота в Турция, а стимулира гласуването на българските граждани от Западна Европа и САЩ.


Втори мит – гласуването зад граница е скъпо. Според депутатите ограничили вота зад граница (справка: стенограмата от среща на партиите от управляващото мнозинство при Ц. Цачева), откриването на секция в чужбина струва между 7000 и 10 000 евро. Аз съм категорично против остойностяването на граждански права в пари. Не приемам да има ценоразпис на конституционни права. Демокрацията е безценна, няма цена. Но, ако все пак погледнем числата,  ще видим че общия разход за 428 избирателни секции извън страната през 2014 г. възлиза на 1 382 000, 013 лв. Или 3229 лв. на изборна секция. Като по-голямата част от разходите са за командировъчни на държавни служители – 56% от всички разходи. Голяма част от които впрочем могат да бъдат спестени при по-добра организация, включително договаряне на по-ниски наеми. Пресметнати на подаден глас в чужбина, тези числа показват разход от 9 лв. 53 ст. За сравнение, същата сметка на подаден глас в България възлиза на 9 лв. 01 ст. , т.е. разликата е минимална. Така че, и този аргумент не издържа.


Трети мит – избирателната активност в секциите извън страната е много ниска, според депутатите средно 100 души в секция, българите в чужбина гласуват в луксозни, бутикови секции. Числата показват, че и това не е вярно – средният брой гласували в една секция в чужбина е 339 души, а в България – 285.


Четвърти мит – МИР в чужбина не може да бъде създаден, защото ощетява малките изборни райони в България – Видин, Търговище, Смолян, Кюстендил. И това не е вярно. Математическият модел показва, че ако бъде създаден МИР Чужбина със седем или осем мандата, пропорционално на броя гласували, тези мандати ще бъдат взети от големите МИР – София, Благоевград, Бургас, Стара Загора, Русе, Плевен. Освен това създаването на МИР Чужбина ще предотврати изкривяването при разпределението на мандатите – дефектът Бат Сали няма да съществува.


Пети мит – гласуването в чужбина е заплаха за националната сигурност. Разпространява се активно от политици и псевдо патриоти. Подобно твърдение не намира опора във фактите – не ми е известен нито един доклад на която и да е служба за сигурност, който да твърди, че гласовете на българите в чужбина са заплаха за националната сигурност. Както се видя от представените числа, въпреки либерализирането, на режима вотът в Турция намалява. Аз лично съм против наказването на избиратели заради други избиратели. Още повече, че първите наказани най-лесно ще пристигнат в България с автобуси. Изобщо подходът „няма секция – няма проблем“, е сбъркан. Ако има партия, която според авторите на поправките развива дейност, противоречаща на Конституцията, има съд, който да я забрани или да не я регистрира. А що се отнася до манипулациите в изборните секции – те за съжаление се случват и в България. Масово. В Турция, която е най-близо, следва да бъдат командировани достатъчен брой държавни служители, които да следят за изборите.


С тези аргументи, заедно с представителите на  българите в чужбина разбихме митовете на народното представителство.


Президентското вето е отхвърлено.  Промените в гласуването на българите в чужбина са на изходна точка. Напълно подкрепям исканията на българите в чужбина за връщане на действащия режим. Не само защото те са част от кодекса „Манолова“ – не съм аз авторът, писахме ги заедно с представители на българите в чужбина. А защото наистина са добри и работещи – автоматично откриване на секции там където има история на гласуването, 40 заявления за създаване на секция, активно участие и привличане на българските общности при организацията на изборите - се доказаха вече три пъти - избори за ЕП май 2014, избори за НС октомври 2014 и национален референдум октомври 2015г. Българите в чужбина вече представиха тези  искания на парламентарно представените партии, те поеха ангажимент да се съобразят с тях.


Провеждането на избори извън страната е важно не само, защото трябва да се спазят конституционните права на гражданите. Това е и инструмент за държавна политика. Емигрантите може да са свързани с родината културно и сантиментално, но истинската връзка - тази, която ги задържа в националната орбита, кара ги да се чувстват нейни граждани и да продължават да се вълнуват и участват в националния живот - е участието в избори т.е.  правото на вот.


И накрая, моето огромно уважение и респект към непримиримия дух на нашите сънародници в чужбина. Дадохте ни урок по патриотизъм!


 С уважение,




 


МАЯ МАНОЛОВА

ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ