Омбудсманът Мая Манолова на младежки форум: Образование, обучение и работа са пътят към успеха

„Между 170 000 и 350 000 млади хора у нас не правят нищо – не учат, не работят, не се обучават и по този показател сме в челните места на ЕС. Това носи загуби на България средно годишно около 2 млрд. лв.“ Това каза омбудсманът Мая Манолова на заключителната конференция „Структурен диалог за образователната система, допълнителна квалификация и предп

виж повече >

Доклади

1 2 [3] 4 5 6
Добави във Facebook

Изказване на омбудсмана на кръгла маса "Тежестта на ДДС върху личните и публични разходи за лекарства"

21 юни 2016

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,


УВАЖАЕМА Г-ЖО ВЕЛЕВА,


УВАЖАЕМИ Д-Р ХАСЪРДЖИЕВ,


УВАЖАЕМИ ПРОФ. ГЕТОВ, (председател на БФС)


УВАЖАЕМИ Г-Н ДЕНЕВ, (директор на Асоциацията на научно-изследователските научни производства в България),


дами и господа, представители на институции,


на съсловни и на пациентски организации,


        Първо искам да благодаря на организаторите (Институт за стратегии и анализи) за отправената покана да участвам в тази кръгла маса.


        Като национален омбудсман и защитник на правата на гражданите приветствам всяка инициатива, която би могла, след провеждане на конструктивен диалог и задълбочено обсъждане и задължително при участието на всички заинтересовани страни, да доведе до промени в сектора „Здравеопазване“, които да са в интерес на гражданите, в качеството им на пациенти и потребители на лекарства, промени, които да доведат до намаляване на  цените на лекарствата и оттам до намаляване на разходите на гражданите за лечение.


        От началото на моя мандат като омбудсман институцията на омбудсмана беше домакин на няколко форума, посветени на правата на пациентите в контекста на провеждащата се здравна реформа. Заедно с представителите на съсловните организации в здравеопазването и на пациентските организации изработихме и отправихме до отговорните институции – Министерство на здравеопазването, Народното събрание, НЗОК – конкретни предложения, които да подобрят достъпа до качествена, съвременна и своевременна здравна помощ.  За съжаление много малка част от тези предложения бяха чути и взети предвид, което доведе и до напрежението в сектора, което продължава вече месеци.


        Една от причините за ограничаване на конституционното право на българските граждани до достъпно и качествено здравеопазване е високото ниво на личните разходи на пациентите за лечение, включително за лекарствени продукти в сравнение с публичните такива. Парадокс е, че средствата за здравеопазване, включително за лекарства в бюджета на НЗОК нарастват всяка година, но това не подобрява достъпа на пациентите до лечение. Защо? Заради недоброто управление на разходите за лекарствени продукти. Заради често непосилните нива на доплащане на някои  лекарства, а също и на медицински изделия, които водят до отказ на част от пациентите до лечение или до провеждане на друго такова по-неефективно с лекарствени продукти, реимбурсиране и в по-голяма степен от НЗОК.


        В институцията на омбудсмана продължават да постъпват оплаквания от граждани, че се налага да доплащат от джоба си лекарствени продукти, които  до скоро са получавали безплатно, както и че цените на лекарствени продукти на свободна продажба са съизмерими на цените на същите лекарства, закупени по рецептурна книжка с приспаднато реимбурсиране по НЗОК. Това са особено притеснителни факти, защото показва, че регулаторната роля на държавата е безсилна, както и че с публични пари се заплащат цени над пазарните. Това поставя с особена острота проблема с отношението между публичните и личните разходи за здравеопазване, включително отношението между публичните и личните разходи за лекарства.


        Факт е, че в България се отделят най-малко публични средства за лекарствена терапия, а българският пациент доплаща най-много в сравнение с пациентите в ЕС – личните разходи за лекарства на пациентите в България надминават 50 % от  общите разходи за лекарства. Същевременно общоизвестен факт е, че цените на лекарствените продукти на пазара в страната са твърде високи спрямо покупателната способност на гражданите, а още по-тревожно е, че българинът плаща от джоба си по-голямата част от тях.


        Едно от средствата за намаляване на личните разходи за лекарства е премахването или намаляването на ДДС върху лекарствата, защото именно гражданите като пациенти и крайни потребители заплащат стойността на данъка. Всъщност гражданите плащат още веднъж ДДС върху лекарствата – през публичните средства за лекарства, които плаща НЗОК. Бюджетът на НЗОК се формира от здравните вноски на гражданите, а част от тях отиват за плащане на 20% ДДС върху лекарствата, които плаща касата. Гражданите плащат два пъти – веднъж плащат здравни вноски, втори път плащат ДДС върху тези здравни вноски.


        Другият потърпевш, който плаща ДДС върху лекарствата са болниците. Те купуват лекарства с включен ДДС в цената, но не могат да теглят данъчен кредит, защото по закон не могат да се регистрират по ЗДДС за медицинските си дейности. Така болницата без да е краен потребител на лекарства (такива са пациентите), е поставена в ролята на такъв и това води до преки финансови загуби. Това е една от причините за трупане на дългове, за акумулиране на така наречената надлимитна дейност, каквато за миналата 2015 година има над 60 милиона лева неизплатени от НЗОК и до този момент. Ако лекарства бяха с диференцирана ставка и ако болниците можеха да се регистрират по ЗДДС, загубите им биха били значително по-малки.


          Няколко думи за аргументите против диференцираната ставка на ДДС върху лекарствата.


Фискален резултат – това е основен аргумент срещу диференцирана ставка – намалените приходи в бюджета; при изчисляването на резултата се злоупотребява – например ако ставката се намали от 20% на 5%, това не води до резултат 4 пъти по-малък за бюджета, защото при намалената ставка (цена) ще се увеличи потреблението, а оттам и приходите в бюджета.


Контрол върху фирмите и укриване на ДДС – това е сериозен аргумент изобщо срещу диференцираните ставки, не само за лекарства; България е въвела диференцирана ставка на ДДС в туризма, следователно има инструменти за контрол и превенция на злоупотреби при диференцирана ставка на ДДС. Въпросът ”Защо в туризма може, а за лекарства не може?“ няма рационален отговор. Кое е по-важно за хората?





        Каква е европейската практика? Различна - почти по равно са държавите, които имат диференцирана ставка и тези, които не са въвели такава. В много от държавите членки е въведена диференцирана ставка на ДДС върху лекарствата. При това, това са държави с много по-висок стандарт на живот и доходи на техните граждани.


          Какъв в българският опит до сега? До 2001 година всички лекарства закупувани от НЗОК бяха освободени от ДДС; България има опит в освобождаване от ДДС на лекарства, макар и само в рамките на НЗОК. Ефектът от такова частично освобождаване никак не е малък: годишно НЗОК заплаща над 1 млрд. лева за лекарства. Заради ДДС, НЗОК фактически разполага с 20% по-малко пари за лекарства – годишно над 200 милиона от парите за лекарства, събрани от здравни вноски, преминават в Държавния бюджет, като приход от ДДС.


Извод – макар да крие някои рискове, въвеждането на диференцирана ставка за ДДС върху лекарствата си заслужава усилието на правителството, защото е политика насочена към най-важното – здравето на хората. Държавата има опит с диференцирани ставки, както е в туризма, а би могла да почерпи такъв и от други европейски държави с диференцирани ставки. Най-малкото, което може да се направи, е да се възстанови моделът, съществуващ до 2001 година – лекарствата, купувани от НЗОК да са освободени от ДДС. Това ще позволи на касата да закупи повече лекарства и да облекчи достъпа до лечение на огромен брой пациенти.


Заслужава подкрепа и предложението на г-н Кенанов – председател на Конфедерацията за защита на здравето, който предлага средствата от ДДС върху лекарствата, заплащани от НЗОК, да се възстановяват в нейния бюджет.


Това като първи стъпки.


Предвид нивото на бедност в България, високите цени на лекарствата, неблагоприятното съотношение му публични и лични разходи за лекарства, трябва да се търсят начини за подкрепа, включително диференцирана ставка на ДДС така че да не се ограничава достъпа до лечение на българските граждани, което е основно право според българската Конституция и според Европейската харта за правата на пациента.


 


С уважение,

МАЯ МАНОЛОВА

ОМБУДСМАН НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ