Омбудсманът Мая Манолова: Скандалът с холивудския продуцент Харви Уайнстийн може да помогне и на жените – жертви на насилие у нас

„В България, както и на всякъде другаде по света, стигмата, табуто по темата за насилието над жени и деца, са много силно изразени. За това не се говори често и открито. Потвърждение на тази ситуация е и нашумелият напоследък процес с холивудски привкус, покрай обвиненията в сексуално насилие на продуцента Харви Уайнстийн. Актриси, хора, които са с

виж повече >

Доклади

1 [2] 3 4 5 6
Добави във Facebook

Изказване на омбудсмана Мая Манолова на дискусия, посветена на противодействието на езика на омразата



                                                                                                                              12 юли 2016 г.



Уважаеми дами и господа,


          Благодаря за поканата да се включа в годишната среща на неправителствените организации, както и за възможността да бъда част от днешния форум, на конференцията, посветена на противодействието на езика на омразата.


Като омбудсман имам много големи очаквания от днешния форум  като се надявам той да даде отговор на някои въпроси, на които аз нямам и досега. Например, въпросът - откъде извира езикът на омразата в България, какви са причините за него, за това да е толкова цветист и толкова разпространен.


Дали защото сме най-бедната страна в Европа, дали защото имаме ниско национално самочувствие,  дали заради огромното разделение в обществото, заради пропастта между най-бедните и най-богатите, дали заради разочарованието и излъганите очаквания , които имат хората по отношение на собствения си живот и развитие. Или заради нарушеното чувство за справедливост в нашето общество. Или заради страховете на българите – защото, не знам дали си давате сметка, от колко много неща се бои българинът  днес. Страхува се да не загуби работата си, да не фалира, страхува се да не се разболее, бои се от престъпността, бои се от бедствия и от катастрофи,  бои се от банките, често от администрацията и даже от своите съседи.


И дали е вярна  мисълта  на френския философ Монтен, че страхливостта  е майка на жестокостта. Дали можем да приемем, че в български условия днес страхливостта ражда омразата, ражда и езика на омразата.


Очаквам да чуя отговорите на  правозащитниците днес.


Защото през месеците, през които съм омбудсман, се сблъсках с множество случаи, в които широко се използва езикът на омразата. С най-различни оправдания, защо се използва и не по-малко оправдания защо институциите не реагират. Като например, че видите ли, в българското законодателство няма дефиниция за „език на омразата“. По тази причина институциите не можели да го разпознаят, да го идентифицират и съответно, тези от тях, които имат правомощия, да ги приложат по отношение на тези, които го използват.


Излишно е, мисля, в тази аудитория да припомня за съществуването на препоръка №20 от 1997 г. на Комитета на министрите на Съвета на Европа, нито за обширната практика на съда в Страсбург.Очевидно е, че там има ясна дефиниця за „език на омразата“ , но аз бих искала да ви разкажа и една интересна история  как е възникнала една широко използвана днес в английския език дума –  Hathos: съчетание от hate (мразя) и pathos (страст), насладата, която човек получава, когато мрази някого или нещо. Думата била сътворена от журналиста Алекс Хърд през 1985 година, пише в речника.


Ето пък какво пише самият Алекс Хърд в блога, посветен на тази дума. Самият той почувствал, че има нужда от някаква нова дума, по време на работата си около втората иногурация  на Рейгън. Събитията около гала вечерята се координирали от Франк Синатра, който се подразнил от публикация във „Вашингтон пост“, излязъл пред журналистите и им казал: „Мъртви сте! Всеки един от вас. Всички сте мъртви!“ Алекс веднага почувствал, че всички журналисти са отвратени от това поведение, но в същото време никой не можел да откъсне поглед, да се отстрани от неприятната гледка. Изпитвали някаква горчива наслада от начина, по който се излагал човекът, който ги заплашва.


И започнал да търси дума за това. Малко по-късно, докато гледали някакъв мач, казал на колегата си Скот Ричардсън, че никоя дума не покрива сложното чувство. Тогава дай да помислим за две думи, казал Скот. Някой споменал hate, друг вметнал pathos. Оттук нататък версията се разклонява, защото Алекс е точно толкова убеден, че той е измислил думата, колкото и Скот за себе си. Накрая решили, че тъй като не могат да си спомнят кой колко бира бил изпил в този ден, най-добре е да приемат, че са съавтори.


Това е много добра илюстрация за проблема, с който ние всички се сблъскваме. От друга страна, в българския обществен живот, и в политическия такъв, има едно стандартно оправдание за използването на езика на омразата. И то е свързано с друго едно оправдание за друго основно право – правото на свободно изразяване, на свободата на словото. Това е много често оправдание, предвид факта, че езикът на омразата се използва широко и в интернет, и от медиите, в различни публикации…


Тук във всички случаи става дума за необходимостта да бъде намерен и постигнат баланс. Ясно е, че в чл. 41 на конституцията са защитени и правото на информация, и свободата на изразяване. Но, въпреки че са основни права, е и факт, че те не могат да си пречат и да се бият с други основни права. Така че, трябва да се намери баланс. В България този баланс е тежко  нарушен и то в полза на езика на омразата, като удобно акцентиране върху чувствителните признаци, свързани с пол, раса, етнос, сексуална ориентация. Например никой не реагира на термина – „циганска престъпност“, който се използва широко дори и когато става дума за престъпност, породена изцяло по социални причини. Или заглавия в медиите – „Циганин рецидивист изнасили възрастна жена“ е нещо стандартно, докато ако става дума за българин извършил същото престъпление, изразът ще бъде например – „36-годшен мъж изнасили възрастна жена“.


Така че, у нас балансът, отново казвам, е тежко нарушен и като омбудсман съм притеснена и от нещо друго, че има вече примиреност и толеранс в обществото по отношение на ползването на езика на омразата. Нещо повече, самите жертви не реагират. Те са се примирили и приемат за нормално употребата на подобен арогантен, агресивен и некоректен език по отношение на тях. Вероятно това е и причината, че при мен, като омбудсман идват непрекъснато, стотици хиляди жалби, но жалбите срещу ползването на език на омразата са единици, буквално липсват. Защото жертвите не разпознават този проблем.




На другия полюс е Европа, където баланса между езика на омразата и политически коректния език е сериозно нарушен, в ущърб на правото на информация, и дори понякога за сметка на свободата на словото. Ще дам пример с прикриването и неоповестяването на случаите на сексуални посегателства върху жени по време на коледните и новогодишните празници в Германия, когато само за да не се наблегне на чувствителните признаци, че става дума за емигранти, тези факти бяха спестени за широката общественост. И това определено е погазване на правото на информация. Така че търсенето и намирането на точния баланс е задача номер едно в борбата с езика на омразата. 




МАЯ МАНОЛОВА


ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ