Oмбудсманът на Република България се създаде като висш и независим държавен орган със закон, който влезе в сила на 1 януари 2004 г. По-късно, през май 2005 г., Народното събрание с голямо мнозинство направи своя избор за първия обществен защитник на България.

С промените в Конституцията от март 2006 г. независимостта на омбудсмана беше гарантирана още по-отчетливо, като на институцията се даде ранг на конституционен орган с правото му да сезира Конституционния съд. Тук е мястото да подчертая още веднъж, че омбудсманът на България е част от държавната система, но е вън от йерархията на държавните органи. Той е омбудсман от парламентарен тип, защото в условията на парламентарното управление, установено в Конституцията от  юли 1991 г., парламентът е най-висшият израз на народния суверенитет.  Но веднъж избран, омбудсманът не е орган на Народното събрание и не е подчинен на законодателната власт. Още по-малко – на изпълнителните и местните органи на властта, върху които той всъщност упражнява своя граждански контрол.

Пред вас е и първият годишен доклад на омбудсмана, който съгласно закона беше внесен и обсъден в парламента и неговите постоянни комисии. Високо трябва да се оцени волята на народните представители след дискусия в парламентарната зала да вземат акт от Доклада на омбудсмана на Република България за периода юни 2005 – март 2006 г., като го приемат само за сведение. Защото, ако един такъв доклад бъде подложен на парламентарно и политическо одобрение или пък бъде отклонен чрез гласуване, това без съмнение би ерозирало фундаменталния принцип за независимост на омбудсманската институция, прогласен от Съвета на Европа и практиката на Европейския омбудсман.

През няколкото месеца, за които се отнася този годишен доклад, омбудсманът постави здравите основи на тази нова за България институция. Тя бързо преодоля битови и технически затруднения, формира ефикасен административен екип и заработи пълноценно. Нейната способност да се противопоставя на проявите на лоша администрация и да съдейства в борбата с корупционните условия и предпоставки бе отчетена благоприятно и в експертните доклади на Европейската комисия.

Стотици граждани се обръщат към омбудсмана със свои оплаквания за нарушени права от една или друга администрация, държавен или общински орган. Наред с това, институцията се самосезира по редица случаи с висока обществена значимост, които са подробно представени в доклада.

Взаимодействието с широк кръг граждански организации се превръща във водещ принцип в дейността на омбудсмана, показвайки още веднъж, че той е своеобразен посланик на гражданското общество на територията на държавната власт. Той действително е посланик и радетел за доверието между управляващи и граждани, но при едно-единствено и непоклатимо условие: Държавата и нейните органи да зачитат правата на хората и винаги да са готови да премахват проявите на една некомпетентна или небрежна администрация.

С тези кратки уводни думи бих искал ясно да заявя волята на омбудсмана на България да защитава с цялата си морална власт и авторитет обществения интерес и правата и свободите на гражданите. Защото за омбудсмана върховенството на закона може да се гарантира реално само в съчетание с върховенството на правата на човека.