Омбудсманът Мая Манолова: Скандалът с холивудския продуцент Харви Уайнстийн може да помогне и на жените – жертви на насилие у нас

„В България, както и на всякъде другаде по света, стигмата, табуто по темата за насилието над жени и деца, са много силно изразени. За това не се говори често и открито. Потвърждение на тази ситуация е и нашумелият напоследък процес с холивудски привкус, покрай обвиненията в сексуално насилие на продуцента Харви Уайнстийн. Актриси, хора, които са с

виж повече >

Гражданите за омбудсмана

« 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 [22] »
Добави във Facebook

сем. Христови, гр. Плевен

            
             Уважаеми г-н Ганев,

             С настоящото писмо-благодарност за това, което направихте за мен и сина ми, искам, преди всичко да се извиня за закъснелия ми отговор.

             След като получих писмото Ви под №1839-1521/24.VІІІ.2009 г., което вдъхна надежда, че ще се получи някакво „чудо”, започнаха бавните, мъчителни дни на очакване някакъв отговор за решен въпрос, за нещо успешно извършено, отговор – или от София, или от Плевен.

             И така, в хубав октомврийски ден, един голям плик, едно голямо писмо бе пристигнало под №1314560-1/7.Х.2009 г. на ЧЕЗ-България – център за клиенти – гр.Плевен, адресирано до сина ми, с което го канят в Центъра за запознаване с изготвения „Споразумителен протокол” и подписването му в знак на съгласие за разсрочено плащане на дължимите 430.44 лв. Първата вноска бе направена на 12Х т.г., заедно с таксата за включване в електическата градска мрежа. Не мина и час и….у дома, в къщи, г-н Ганев – светна! Токът „дойде”! Свети навсякъде!...Вълнувам се като пиша тези редове, а тогава плаках от радост.

             Как така невъзможното стана възможно?! Как стана действителност?! Не мога да повярвам?!...

             Но сега пък друга мисъл грижовна дойде! Как кореспондирахте с Плевен, с тях, как се споразумяхте, ние не бяхме запознати с всичко това, с Вашия отговор, с Вашите разпоредби?! – Отговорът дойде с писмо №2238-1521/26.Х.2009г. от София!- Вече всичко е ясно!

             За съжаление, тогава аз се връщах от болница отд.”Кардиология”, където прекарах пет дена с тежък задух и сърцебиене и току-що бях изписана и като видях плика и познатия ми вече „подател”, много се зачудих какво може да пише в това писмо?! – Вече всичко е ясно!

             Нямам думи, с които да изразя нашата признателност към Вас, г-н Ганев, за Вашата намеса, за това, че взехте присърце нещата, взехте в ръцете си съдбата на едни обикновени непознати хора! А по-нататък как ще се справим, като изобщо не виждаме от къде може да дойде нещо, което да помогне за подобряване финансовото ни състояние; Синът ми продължава да е безработен, аз да боледувам и т.н. А не може ли за хората в нашето положение, които са хиляди, изобщо да се разреши разсрочено, плащане за такива големи, дължими към държавата, суми? Нима тези които ни управляват, не знаят, че не е по силите – при доход, за двама души, около 350 лв., да се погасят изведнъж, около 400 лв.? Не зная, как ще бъде по-нататък, но не ми се иска да Ви безпокоя повече!

             Не мога да не споделя, че много, много тежко минават три тъмни месеца на студена суха храна, студена вода, без телевизия ,без музика, без малко поне топлинка. Три месеца, през които чакаш бавно да падне тъмнината, запалваш приготвената свещ, взираш се безпомощно в пламъкът й и ти се иска това пламъче да освети навсякъде, да дойде светлина! После разбираш, че това е невъзможно, че това са мечти! И всеки ден – така! Три месеца по ред!А моят изтощен организъм не можа да издържи и ме отведе в болничната стая!

             Няма и месец от както светлината пак се „завърна” у дома, но споменът за него, свикването с него – е факт! Влизам в къщи и посягам към кибрита, да запаля свещта, която стои на лично място, защото все ми се струва, че токът ще угасне, а преди да тръгна за друга стая, грабвам фенерчето, което толкова помни вечери, със слабичката си светлинка ме съпровождаше навсякъде и ме предпазваше от нежелани удари и спъвания, които щяха да влошат още повече здравето ми!

             Господин Ганев, аз завършвам това писмо и се извинявам за безпокойството,което Ви причинихме с моя син! Извинявам се за дългите и може би, досадни мои писма в които обаче Вие заложихте Вашият авторитет, Вашето желание, умение и …успяхте!

             Вие донесохте светлината в нашия дом, Вие ни направихте вярващи, че човек да не се отчайва, защото може да успее!

             Макар че километри ни делят, ние от далече стискаме десницата Ви, ръката, която се простря над нас като закрила и не хиляди, а милион пъти повтаряме хубавата дума „Благодаря!”

             Нека здравето, нека най-хубавите неща в живота, бъдат неотлъчните Ви спътници!

             Успех в благородното Ви дело, успех във всяко начинание, успех в решаване на трудните задачи,които са пред Вас и Вашият колектив!

             Така завърши един разказ за живота на едно българско семейство! Тъжен разказ, но животът трябва да се живее!

             Имаме нужда от помощта Ви! – Благодарим!
 
             Иванка Христова
             Стефан Христов
                 
             1 ноември 2009 г.
              гр. Плевен