20 години след Конвенцията на ООН  - достъпността, трудът и независимият живот остават сред големите предизвикателства

„20 години след приемането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания наистина имаме основания да говорим за постигнатото, защото през тези години приехме закони, създадохме нови механизми за подкрепа, приехме стратегии, започнахме да говорим за права, за достъпност, за независим живот, но от жалбите, които всеки ден постъпват при омбудсмана, виждам колко голямо всъщност е разстоянието между едно право, записано в закона, и възможността човек действително да се възползва от него“. Това заяви омбудсманът Велислава Делчева по време на конференцията „20 години по-късно: от права на хартия към независим живот“, организирана от Фондация „Светът на Мария“ по повод годишнина от приемането на Конвенцията.

По думите на Делчева достъпността продължава да бъде един от най-видимите проблеми. Тя даде пример с организирана от нея приемна в гр. Ловеч, където жена с увреждане не е успяла да стигне до приемната й заради недостъпността на сградата и е трябвало да чака навън под дъжда.

„Това е един конкретен случай, който аз няма да забравя, това е случай, който ме накара след три месеца отново да се върна в Ловеч и да проверя обещанията на кмета, че ще има достъпна среда, всъщност след тези три месеца нещата не се бяха променили“, подчерта омбудсманът като допълни, че отново ще се върне там, за да провери дали има подобрение. 

Велислава Делчева посочи, че сред темите, по които институцията работи активно, са още личната помощ, проблемите с ТЕЛК, достъпът до гласуване на избори и възможностите за трудова реализация. Тя подчерта необходимостта от повече стимули, включително данъчни, за работодателите, които наемат хора с увреждания. Акцентира и върху нуждата от адаптиране на работните места и създаване на реални възможности за професионална реализация за хора с увреждания.

„Независимият живот е трудно постижим без възможността човек да работи, да има собствени доходи и да не бъде поставян трайно в зависимост от системата за социално подпомагане“, посочи още общественият защитник.

В изказването си Велислава Делчева постави акцент върху реформата на запрещението.

„Не приемам, че през 2026 година българското законодателство продължава да допуска човек практически да бъде лишен от възможността сам да взема своите решения в живота си“, подчерта омбудсманът и допълни, че през м. май е настояла пред Народното събрание остарелият модел да бъде заменен с механизми за подкрепено вземане на решения.

Делчева обърна внимание и на реформата в психиатричната помощ и призова тя да не се изчерпва само с ремонт на сградите и с подобряване на условията в лечебните заведения, а да осигурява допълнителни услуги, подкрепа в общността, защита правата на пациентите и реална възможност за живот извън институциите.

Омбудсманът посочи, че в основата на всички политики трябва да стои участието на самите хора с увреждания, каквото е мотото: „Нищо за нас без нас“.

Според Велислава Делчева резултатът от 20-годишното прилагане на Конвенцията трябва да се измерва не с броя на стратегиите и промените в нормативната база, а с това дали един човек може свободно да излезе от дома си, да стигне до работа, училище, до обществена сграда, да можа да гласува, да има собствен доход и сам да взема решения за живота си.