Омбудсманът Диана Ковачева: Законопроектът за защита от домашното насилие да бъде разгледан от това Народното събрание

„Настоявам Законопроектът за защита от домашното насилие да бъде разгледан от Народното събрание в рамките на този мандат, за да можем да дадем глътка въздух на жертвите, помощ за тези, които се оказват насилници и не на последно място на децата – косвени и преки жертви на домашното насилие. Нека не забравяме, че никой не е застрахован да се окаже

виж повече >

Омбудсманът в медиите

Добави във Facebook

в-к "АЗ'БУки" / 24 февруари 2011г.

ОМБУДСМАНЪТ – ЧОВЕКЪТ ИНСТИТУЦИЯ
Застъпването за правата на хората - механизъм за „безкръвно” решаване на конфликти
 
- Пълни ли се приемната Ви, г-н Пенчев? Институция без традиции у нас и с представителство единствено в столицата, едва ли е твърде популярна .

- Започва да става все по-популярна. В приемните, които направих в различни градове, дойдоха много хора с проблемите си. И ще продължа да организирам такива приемни из страната, защото според мен, задължение на омбудсмана е да се среща с хората, да бъде при тях. Що се отнася до приемния ми ден в централата на ул. „Вашингтон” 22, той  е всеки четвъртък. Разговарям средно с 15 – 16 души. Никога не съм си позволил да отменям приемния си ден, дори при спешни други ангажименти. В останалите дни от седмица в приемната по осем часа на ден работят експерти на институцията.
/По информация от сътрудниците  на омбудсмана приемните му часове са запълнени и за март/
Разбира се, хората подават и писмени жалби – по пощата или чрез страницата ни в интернет и те са най-различни. Налага се да преизчисляваме сметки за парно, за ток, да проверяваме защо така са определени, много са оплакванията, свързани със собствеността и със социалните права на гражданите. Освен това почти при всеки случай диалогът ни е не само с човека, а и с друга институция. По принцип отговаряме на жалбите до един месец, но когато водим кореспонденция с други институции, той може да бъде удължен до три месеца.

- Реагират ли или трябва да подсещате?

- И мобилните оператори, и топлофикациите, и електроразпределителните дружества реагират в определените срокове. Така е и с държавните и местни администрации, но има и изключения. Наскоро се наложи публично да отправя препоръки към общините за определянето на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване, тъй като някои от кметовете упорито отказваха да се съобразят с настояването ми да спазват закона.

-          Може ли да се направи сравнение: Както има главен прокурор, така има и национален защитник – омбудсман.

-          Сравнението е много хубаво, но не е съвсем точно. Главният прокурор има специфични функции. /Макар че от години наблюдаваме един  феномен – много представители на институции – всеки, който е решил, че има проблем, сезира главния прокурор. Може ли той сам да реши нередностите на държавата?/ Омбудсманът е защитник, но не в смисъла на адвоката защитник, защото адвокатът защитава този, когото представлява, независимо дали е убеден в правотата му. А омбудсманът отстоява само законните права и интереси на гражданина, нарушени от администрацията. В този смисъл омбудсманът е по-близо до съдията – изслушва позициите и на двете страни, за да прецени коя от тях е законосъобразната. От друга страна обаче, омбудсманът не е и съдия, защото съдията е ограничен да се произнася в рамките на закона и никой не го пита това справедливо ли е или не. Законът си е закон, но има и много несправедливост, която аз като обществен защитник по някакъв начин се опитвам да премахна. Например човек е на улицата, събарят му къщата, защото съдът е казал, че е законосъобразно. Като омбудсман аз не мога да отговоря така. Може да е законосъобразно, може заповедта да е влязла в сила, но трябва да направим всичко възможно този човек да не остане на улицата.

-          Имате впечатляваща правна практика. Какво е различното сега, когато лично Вие се превръщате в последна надежда за човека. Оставяла ли е у Вас отчаяние нечия молба или съдба?

-          Има, има такива моменти, в които наистина не можеш да помогнеш. Никой не може да помогне.

-          И какво правите?

-          Понякога самите хора казват: Благодаря, че ни изслушахте, че ни съчувствате. Това ни е достатъчно. Тези хора не искат нещо невъзможно. Те знаят доколко могат да разчитат на мен.
Има и други случаи. Семейство, съпругът е инвалидизиран, изложи пред мен неконкретни практики при болнично обслужване, както и при издаване на решения на ТЕЛК. Мъжът ясно заяви, че за себе си не иска нищо. Беше наясно и че не става дума за нарушения на закона. Болеше го от неправдата и искаше да не страдат други хора.

- Омбудсманът по конституция няма законодателна инициатива. От тази позиция търсили ли сте възможности за преразглеждане на закони?

- Да, на два пъти се обърнах към министър-председателя и председателя на парламента със законодателни препоръки – във връзка с хора без гражданство и с проблеми, които създава на добросъвестни лица законът „Петканов”.
В България няма съдебен контрол при отнемане и даване на гражданство. В страните с развита демокрация има такъв. На всички етапи, през които минава едно лице с молба за гражданство, то няма как да се защити пред съд. Нито подготвителните актове, нито окончателният - указът на президента, подлежат на съдебен контрол. Респективно, отнемането на гражданство с указ на президента, пак не подлежи на съдебен контрол. Имах конкретен случай с човек, който от доста време стои в Бусманци. Беше станал български гражданин и изгубил своето първоначално гражданство. Впоследствие българското гражданство му бе отнето и бе постановено да напусне страната, защото застрашава националната сигурност. Но той няма къде да отиде, защото е апатрид, т.е. човек без гражданство.
Преди дни бяхме изправени пред друг казус, свързан с т. нар. закон „Петканов”. Има лице, по отношение на което е повдигнато обвинение за престъпление. Комисията „Кушлев” е запорирала цялото му имущество, включително имуществото на свързаните лица, т.е. на фирмите му. Една от тези фирми е строителна. Оказва се, че има добросъвестни граждани, които са я осъдили, с влязло в сила решение да им се върнат парите, дадени като предплата за жилище „на зелено”. Тези пари ги има по сметката на фирмата, има и изпълнителен лист. Но хората няма да си получат никога, защото сметките на фирмата са запорирани. В закона се казва, че съдът може да разреши да се плаща от тези сметки само за лекуване на самия собственик, за заплати, осигуровки и данъци. Съдът може и да вдигне запора от имущество, което изцяло е собственост на добросъвестно лице. Тоест, ако хората, които ме сезираха, си бяха платили целия апартамент, биха могли да си търсят правата. А те бяха дали 20 % от сумата. Просто законът не е домислен. Като искаме да вземем престъпното имущество, ние забравяме, че има и честни хора, които няма как да знаят, че тази фирма е свързана с някой си с тъмно минало и ще попадне под ударите на комисията „Кушлев”. Ето в такива случаи омбудсманът трябва да реагира. Затова пратих препоръки до председателя на парламента и до министър-председателя да упражнят своето право на законодателна инициатива.

 

- Едва от месеци сте на тази позиция. Но има ли сигнали за резултат от Ваши препоръки.

- Във връзка с незаконното строителство направихме препоръка за промяна на Закона за устройство на територията, като предложихме и конкретни текстове. Получихме уверението на министър Плевнелиев, че ще бъдат взети под внимание. По Закона за защита на потребителите също сме предложили текстове - внесохме ги директно в парламента, като ги предоставихме на председателя на икономическата комисия Мартин Димитров. Отпратихме препоръки и до министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията  по повод проблеми с мобилните оператори. Определено имаме диалог със законодателната и изпълнителната власт. Вслушват се в нас.

- В интервю пред в. Аз Буки председателят на Държавната агенция за българите в чужбина Росен Иванов акцентира на ролята на омбудсмана и очакванията, които има от съвместната Ви работа. С какво бихте могли да помогнете на сънародниците ни при положение, че нямате право на екстериториално влияние?

- Има възможности. Първо, омбудсманът защитава правата на всички хора на територията на България. Няма значение дали са български граждани, дали са чужденци. Второ, българите в чужбина имат своите права и отношения с българските административни органи. Следователно, аз мога да защитавам правата им пред нашите институции. Например разбрах, че има проблеми с изготвянето и изпращането от страна на държавата на учебници на български език и други помагала за българските училища или центрове в чужбина, за което бих могъл да помогна. Разбира се, бих могъл да съдействам и косвено, чрез колегите. Например омбудсманът на Армения ме сезира с писмо за момче - арменец, арестувано в България. Участвал в побой, станал във Варна, образувано е досъдебно производство. Направих проверка с подробен отговор защо и как е задържан младежът, получих и уверение от дознателите, че ще свършат в срок т.н. Дори успях лично да предам отговора на колегата си от Армения - имаше среща на омбудсманите тук, в Пазарджик. На практика показахме как може да се работи без много преписки и губене на време.
Имаме и представители в работната група, която подготвя проектозакон за българите в чужбина. Българи, живеещи зад граница, настояваха пред мен да подкрепя по-широко представителство в съвета, които според бъдещия закон ще представлява сънародниците ни.

- Разбирам, че Вие сте за разширяване на функциите на омбудсмана? Промяна в закона ли целите?

- Аз съм за разширяване правомощията на омбудсмана не толкова по закон, колкото по същност. Ще дам пример с Факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Той предвижда всяка държава – страна по протокола, да определи независима държавна институция, която да действа като национален превантивен механизъм за предотвратяване на изтезанията. Този орган има право да извършва планирани или внезапни проверки на всяко място, където се задържат лица – затвори, арести, полицейски управления, психиатрични клиники, центрове за настаняване на бежанци и т.н. България е подписала този протокол, но е сред малкото държави, които не са го ратифицирали, защото не е ясно кой ще бъде този орган. Искам да кажа, че не е  достатъчно да говорим само, че ние сме против мъченията, подписвайки протокола. Трябва да гарантираме, че в България няма изтезания, като го ратифицираме и определим орган, който да даде компетентна и обективна оценка на ООН дали нас у има изтезания. Това трябва да е омбудсманът. Няма кой друг да е, защото той е със самостоятелен бюджет, избира се от Народното събрание и е независим. Не е достатъчно само неправителствени организации да бъдат арбитрите и да дават оценки за България. Трябва да има един държавен огран, който да се ползва с доверието на партньорите ни.

- Правите ли се вече нещо конкретно в тази посока?

- Ние сме в работна група към Министерството на правосъдието, която подготвя ратификацията на протокола. Обсъждаме и съпътстващите стъпки за промени в Закона за омбудсмана. Новите текстове ще гарантират правото на омбудсмана да прави изненадващи проверки по всяко време, включително на всички места с ограничителен режим. Днес омбудсманът няма толкова широки правомощия, за разлика от някои неправителствени организации.

- Искате да кажете, че на една НПО може да се даде право на проверка, да речем в затвор, а на омбудсмана на републиката – не?

-          Точно така. Например Българският хелзинкски комитет може, а омбудсманът - не. Трябва да може да се правят проверки на всички затворени места, където човек не влиза и излиза по свободна воля. Важно е цялото общество да разбере, че този контрол е нещо добро. Аз съм сигурен, че никой не иска произвол. Ние имаме интерес да живееем в нормална страна, където се спазват човешките права.

- От това, което казвате, правя извод, че от омбудсмана се прикриват нелицеприятни факти.

- Омбудсманът може да изисква информация от всички органи и те я дават коректно. Но едно е информацията, друго са проверките на място. Съгласно протокола, който скоро ще бъде ратифициран, омбудсманът ще може 24 часа в денонощието да отиде навсякъде, да влезе навсякъде. Промените в Закона за омбудсмана, които ще предложим, са свързани с правомощията му като национален превантивен механизъм. Новите текстове носят и задължения, като това поне веднъж на три години омбудсманът или експерти на институцията да посещават всяко от споменатите места за задържане за регулярна проверка и отделно да извършват извънредни проверки.
В края на краищата, Хартата на основните права е вече неразделна част от нашето законодателство, по силата на Лисабонския договор, но още много стъпки трябва да се направят по пътя на защитата на човешките права. Самата практика ще покаже несъвършенствата и в законодателството, свързани с нарушаване на тези права. Когато в институцията на омбудсмана правим проучване по конкретен повод, често виждаме, че става дума не само за лична трагедия, но и за сериозен проблем на държавата. В тези случаи трябва да направим всичко възможно поне даденият частен случай да не се мултиплицира.

- Издадохте книжка, направихте сериозна кампания за популяризиране правата на децата. Явно в бъдеще ще залагате на превенцията в работата на омбудсмана.

- В рамките на този проект ще обхванем поне 10 % от училищата в София, след което ще продължим и в други населени места. Идеята е да направим коректен извод как запознаването с правомощията на институцията на омбудсмана и правата на детето да залегнат в учебния план, защото децата освен задълженията си, трябва да знаят и своите права.
От момента, в който едно дете започне да разбира, на него му се говори едно и също: ти трябва да слушаш майка си и баща си, ти трябва да си учиш уроците... Дори и дядо Коледа пред елхата пита: ти слушаш ли, за да си получиш подаръка? И никой не казва на малкия човек: ти имаш и права, не само задължения, ти трябва да слушаш, но и теб трябва да те слушат. Децата ни трябва да се раждат с чувството, че са свободни хора и имат права и отговорности. Тогава вече възпитаваме свободни хора, създатели на гражданско общество.

Надя Кантарева, Гергана Генова