Омбудсманът поиска прозрачни цени за отчитането на парното и топлата вода

Омбудсманът Диана Ковачева поиска от министъра на енергетиката Теменужка Петкова да бъде осигурена прозрачност за всички цени, прилагани от топлинните счетоводители при обслужването на гражданите.

виж повече >

Омбудсманът в медиите

Добави във Facebook

в-к "Труд" / 11 март 2011г.



Банките ни прекалиха с лихвите

 

С омбудсмана Константин ПЕНЧЕВ разговаря Лилия Христовска:
- Г-н Пенчев, какво наложи да пишете писма до председателя на БНБ Иван Искров и финансовия министър Симеон Дянков за лихвите по банковите кредити?
- За референтния лихвен процент на банковите кредити, а също и за комисионите, които банките получават за парични преводи, бях сезиран от много граждани. По въпроса за лихвения процент във фейсбук има група от няколко хиляди души, чиито представители дойдоха да ме запознаят с проблема.
В закона за потребителския кредит е казано, че банката е длъжна при сключване на договора за кредит да уведоми клиента за методологията при изчисляване на референтния лихвен процент. Тази методология обаче може да включва извън обективните икономически показатели и такива, които банката сама изработва. Тоест има възможност евентуалното вдигане на лихвите по кредитите да не се влияе само от икономическата обстановка, а и от финансови неблагополучия на самата банка. Примерно печалбата й е по-малка, генерирала е някакви загуби и т. н.
- Искате да кажете, че по-високите лихви може да покриват и резултати от недобро управление, например?
- Точно така, но хората всъщност не знаят как се изчислява лихвеният процент, кога се вдига и кога трябва да пада. Затова и гражданите протестират.
- Има ли решение на този въпрос в Европа?
- Специално за потребителските кредити има европейска директива, съгласно мотивите на която референтният лихвен процент трябва да се определя по ясни и обективни икономически критерии, а не от субективни причини на банките. Имайте предвид, че за ипотечните кредити няма директива, банките са много силни навсякъде.
Дефиницията в българския закон обаче позволява на банките по собствени критерии да променят процента на лихвите за потребителските кредити, а така българските кредитополучатели са в неравностойно положение спрямо европейските им събратя, които вземат кредити от същите банки в своите държави. Затова препоръчах на Иван Искров и Симеон Дянков да се поправи дефиницията в закона така, че във всеки момент да е ясно защо процентът се повишава или се намалява.
- Какви сигнали получихте срещу комисионите на банките?
- Това е друга фрапантна злоупотреба с правата на хората. Всички ние, гражданите на България, плащаме данъци, такси за лични карти, паспорти, съдебни такси и какво ли още не по банков път по отделни сметки на съответното ведомство. И тогава, изведнъж, банките ни натоварват с огромни комисиони за превода по банков път. Има дори случаи, когато таксата за превода е по-голяма от самата сума, която превеждаме.
- Е, и?
- Добрата новина беше, че приеха закона за ограничаване на плащанията в брой. В него се казва, че държавни, съдебни и всички други плащания, които гражданите са длъжни да извършат в полза на държавата, ще минават през ПОС терминали, а таксите за превода ще бъдат минимални.
Друг текст от същия закон обаче обезсмисля това намерение. Според него това ще става по ред, определен в наредба на министъра на финансите и управителя на БНБ. Тази наредба може да бъде приета утре, но това може да стане и след година, а може и никога да не бъде приета. Още повече, че от банките веднага възразиха - имали договори с бюджетните учреждения за 2-3 г. и щели да намалят евентуално комисионите след изтичането им.
Това вече е прекалено. Когато държавата те зарежда с милиони бюджетни средства, трябва да поемеш някакъв риск, а не да печелиш и от комисиони. Между другото, след като нашите медии оповестиха моето писмо, аз бях сезиран с молба от Международния институт на омбудсманите да им го изпратя на английски. Очевидно проблемът съществува и в много други държави.
- Защо сезирахте Конституционния съд със закона за българските лични документи, според който българските граждани с неплатени данъци и задължения към частни лица над пет хиляди лева нямат право да напускат страната?
- Много просто - правото на придвижване е едно от основните човешки права, което е гарантирано и с нашата конституция. То може да бъде ограничавано със закон, но когато това се налага от един по-висш обществен интерес, например, в името на човешкото здраве и националната сигурност. Аз смятам, че икономическите причини не са този висш интерес, заради който може да се наруши правото на свободно придвижване.
Още повече, че в ред закони има ясни процедури, по които частните лица и държавата могат да си съберат вземанията принудително. Питам: какво искаме - да накажем един длъжник или да го накараме да си плати?! Ако ще се наказваме, тогава се връщаме в ХVIII век, когато в Англия се е лежало в затвора за неплатени дългове. Очевидно това не може да е целта.
- Г-н Пенчев, получихте ли отговор от премиера Бойко Борисов за проблема, с който го сезирахте по действащия закон “Кушлев”?
- Вярно е, че се обърнах към премиера с проблем на група граждани от Русе, които са направили инициативен комитет за защита на правата си. Тези хора са имали договори за покупко-продажба на жилища на зелено с една строителна фирма, която фирма се оказа, че е свързана с Виктор Епщайн, чието имущество е запорирано от комисията “Кушлев”. Оказва се обаче, че съдът им е присъдил сумите с влезли в сила решения, парите ги има по сметките на тази фирма, но не могат да си ги получат, защото те са запорирани.
Затова сезирах Бойко Борисов и г-жа Цецка Цачева с предложение в действащия закон да има и хипотеза за вдигане на запора, когато третите добросъвестни лица са доказали вземанията си. Сега такава хипотеза няма. Премиерът препратил моето писмо на министъра на правосъдието Маргарита Попова.Тя ми отговори, че не се налага законово изменение, защото правата на тези лица били уредени в действащия закон. И аз питам: като са уредени, защо хората правят цял инициативен комитет, за да си защитават правата?!
Искам да кажа следното - в момента се подготвя нов закон за т. нар. гражданска конфискация. Той може да е строг срещу мутрите и организираната престъпност. Но ние не можем да изхождаме от презумцията, че всички граждани в тази страна са мошеници, които се опитват да заобикалят закона и да спасят на мутрите имуществото.
- Имате предвид проекта “Попова” за отнемане на имущество от престъпна и незаконна дейност?
-Да. И понеже не искам да навлизам в непрестанни спорове с министъра на правосъдието и с неговия екип, казвам - какви закони се правят, това е работа на мнозинството. Каква политика те следват, това е тяхна работа. Но ако и един човек пострада невинно, както в случая с тези граждани от Русе, аз ще сезирам Конституционния съд, независимо от хвалебствията в междинния доклад на Брюксел. Българските закони трябва да се правят в България.
Константин ПЕНЧЕВ
Роден на 21 март 1952 в София.
През 1976 г. завършва право в СУ “Климент Охридски”.
Има специализация по защита на конкуренцията във Франция (1991).
Бил е съдия и заместник-председател на Софийския окръжен съд (1986-1994).
Адвокат (1994-2004).
Депутат от НДСВ (2001-2004).
Председател на Върховния административен съд (2004-2010).
От 20 октомври 2010 г. е омбудсман на България.