Омбудсманът Диана Ковачева: Разпоредби в Правилника за дейността на МВР ограничават основни права на гражданите

Омбудсманът Диана Ковачева изпрати становище до вътрешния министър Христо Терзийски, в което изразява категорично несъгласие с разпоредби в публикувания за общественото обсъждане Проект за изменение и допълнение на Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи.

виж повече >

Омбудсманът в медиите

Добави във Facebook

в-к "Дневник" / 16 март 2011г.



Лекарска небрежност е доказана само при 8.5% от подадените жалби

Само при 8.5% от подадените над 500 жалби в Изпълнителна агенция "Медицински одит" е установена проява на лекарска небрежност, съобщи БТА. При 73 на сто от всички жалби са установени сериозни проблеми с качеството и достъпността на здравеопазването в страната, сочат данни на агенцията. Статистиката беше представена по време на дискусия, посветена на отношенията между лекари и пациенти, организирана днес от омбудсмана Константин Пенчев.

Според данните от проучването на "Евробарометър" от 2009 г. 66 процента от пациентите в България се страхуват от медицинска грешка при тяхната хоспитализация, което е с 16 процента повече в сравнение с пациентите в другите страни от ЕС. 72 на сто от българите смятат, че качеството на медицинското обслужване у нас е по-лошо в сравнение с другите страни от ЕС, а 81 на сто са заявили, че получават информация за допуснати медицински грешки от телевизията при 71 на сто за ЕС. 47 на сто от българите са посочили, че очакват финансова компенсация при установяване на лекарска грешка, а 50 на сто са заявили, че виновният лекар трябва да бъде наказан.

В дискусията участваха представители на Българския лекарски съюз, национално представени пациентски организации, синдикати, съветът за журналистическа етика и Съветът за електронни медии. Участниците се обединиха около идеята за създаване на регистър на лекарските грешки.

Според заместник-министъра на здравеопазването Михаил Зортев преди създаването на подобен регистър първо трябва да се проучат опитът в отделните европейски страни и начинът, по който може да бъде събирана информацията за лекарска грешка, като тя трябва се използва за целите на медицината. Кой ще събира тази информация, как ще се процедира е въпрос на дискусия със съсловните лекарски и пациентски организации, смята Зортев. По думите му случаите на лекарски грешки не са умишлени, а вероятно се дължат на недостатъчна квалификация или организация на работа.

Необходим е обществен консенсус за понятието лекарска грешка, заяви и председателят на етичната комисия към Българския лекарски съюз (БЛС) Милан Миланов. Според него се наблюдава процес на негативно отношение и недоверие към медицинската дейност. Засилва се "пресата" на обществото над лекарското съсловие, което води до страх от иновации и предприемане на риск, което е неминуемо в лекарската професия, смята той. Ние сме за правото, не искаме да работим под пресата на обществото, допълни Миланов.

Според главния секретар на Българския лекарски съюз Димитър Ленков срещу медицинските специалисти се води медийна война, която засилва агресията от страна на пациентите спрямо лекарите по време на изпълнение на служебните им задължения. Той отбеляза, че от БЛС предлагат да се инкриминира посегателството над медици, а информацията за случаи на лекарски грешки да се изнася пред медиите единствено при доказване на вина от компетентните органи.

Проблемът не е само в медиите, нашето общество е малко или повече болно и то дава заявка, то иска виновни, медиите откликват на болната теза на обществото, смята омбудсманът Константин Пенчев.

От пациентски организации заявиха, че е нужно да бъде създаден фонд за обезщетение на пациентите при медицински грешки, което според тях ще премахне директна отговорност и наказателно преследване спрямо лекарите.